10.12.2015 г., 0:11

Беше нощ и душите ни светеха

1.3K 0 0

Беше нощ

и душите ни светеха -

разпилени от вятър светулки?

искри над пожар?

Днес –

души вече нямаме и

не виждаме тъмното.

Прах от души –

това ли остана?

Стърнищата нямат

нужда от пламъци.

Днес –

крачим щастливи,

вием високо,

пием праха на живота...

Нахлузваме си хомота

на участта

да бъдем асфалта

по магистралата

на Вожда.

 

Днес.

Не искам да мисля за Днес,

да живея - за днес,

да съществувам... Днес,

но мисля и... съществувам...

Не се гневя

и не виня

и не обичам...

да се увличам по мечти

            за бъдеще, за синьо, за свободно.

Дори не стъпвам в стъпките на спомените

            за преди –

            когато имахме желание – за друго.

Душата ми е боса и мълчи...

и не оставя ходилата си по пясъка

            към Утре.

Днес – гола съм

и с мислите си да се облека не мога.

Разбягват се –

като взривените неврони на мозък.

Или като цвета на прецъфтяло глухарче през май.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Бурята сплита ръце

Бурята сплита ръце
7,00 лв.
1.6K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...