Петър Тр. Петров

Ще взема спомените
с мен

стихове

Издание: Две хиляди и ... година.
Има ли значение?
„... Ние сме във Времето и Времето е в нас.
То нас обръща и ние Него...“

На дъщеря ми Росица и на моя внук

Аз не бях добър баща, дано поне
бъда добър дядо.
Благодаря на Бог, че живях и живея
в интересно време.
Благодаря на Съдбата, че ме
преведе по различни пътеки и срещна с
много хора.
Благодаря на тези, които останаха
до мен, както и на онези, които
нямаха достатъчно кураж за това.
P.S.
На жената, която обикнах.
На жената, която ме обикна
въпреки всичко...
На Мария, моята съпруга - с обич!

Аз бях офицер от АРТИЛЕРИЯТА...

 

От автора за автора
Потомък съм на преселници от Беломорска
Тракия. Роден съм вкъщи през страховита-
та зима на 1952 г. Представител съм на зо-
дия „Козирог“ – студени, строги и справед-
ливи, чиито чувства са оковани и скрити
дълбоко. Завършил съм първия випуск на
„Химията“ в Ямбол – спец. КИП и автоматика.
За всеобща изненада през 1970 г. постъ-
пих във ВНВАУ – гр. Шумен. След 5 години обу-
чение и 11 години безупречна служба (лично
съм обучил над 600 командири на оръдия, га-
убици, минохвъргачки и ПТУРС-ове,) отново
изненадах всички, напускайки Армията през
1986 г. Единадесет години работих и в структури-
те на Организацията за съдействие на отбраната.
Същевременно, 25 години, животът ми бе
свързан с две жени; с тях преминах през огъня
и пепелта на два брака, приключили по взаим-
но съгласие. Една дъщеря и един внук са живото
доказателство (за съжаление на Скандинавския
полуостров) колко красива, умна и интелигентна
нация сме.
Бог ми е дал и някои дарби: рисувах при-
лично, откривам подпочвени води, правя меди-
цински диагностики от разстояние, маркирам
геопатогенни зони. Публикувал съм и енерго-
лингвистични изследвания на българската азбу-
ка и цифрите. Автор съм и на нашумялата карта
за урановите жили под град Ямбол, както и на
тази за нефтените залежи край последните скло-
нове на Средна гора, привлекли вниманието на
няколко посолства и министерства. Седем годи-
ни живях сам на село. Седем пъти съм дарявал
кръв. Три месеца съм живял в манастир.
◆ Участвах в Националната бригада при
строежа на пътя Белово – Юндола.
◆ Не пропуснах и най-голямото учение на
Варшавския договор – „Щит – 82“.
◆ Инженер съм по технология на машино-
строенето, както и такъв по експлоатация и ре-
монт А.М.Ч. и Б.П. (артилерийска материална
част и бойни припаси).
◆ Оцелях при страховита катастрофа през
зимата на 1997 г. и то без драскотина.
Единствените по рода си публикации за енер-
гийните излъчвания на иконите в манастира край
с. Кабиле също са мое дело. За щастие имам ня-
колко срещи с НЛО – надлежно документира-
ни и публикувани, също както и прогнозите
ми за това, че Цар Симеон ще застане начело на
България. Разчупвайки ледовете край себе си
(и вече без излишна скромност) ще кажа, че съм
първият, чиито стихове четоха по bTV, а хора
като акад. Светлин Русев, литературният и ме-
диен експерт Васа Ганчева и н.п. посланикът на
Германия са сред тези, които са оценили занима-
нията ми. А н. пр. г-жа Херо Мустафа - посланик
на САЩ в РБ написа: "Очаквам с нетърпение да
науча повече за българския език и култура, чрез
вашата книга." Намерил съм 1303 четирилистни
детелини. Раздал съм половината от тях.
Дълги години, с двете си ръце, строих
къща в Котелския Балкан - сред дъбова гора и на
брега на река Луда Камчия.
В отзив за първата ми стихосбирка „Съдба“
(1992 г.) се мъдреше определението „черна овца“,
но същевременно и съмнение (!?) дали пък не съм
„бялата лястовица“. Понеже не съм „пернат“, а
по-скоро „рогат“ излезе и втората – „В спиралата
на времето“ (2001 г.) – тя бе моя отговор и предиз-
викателство. Третата бе „Закъснели цветя“
(2007 г.).
Малко преди смъртта си, един ямболски
писател – Стефан Чирпанлиев, в присъствието
на главния редактор на в. „Тракиец“ – Димитър
Стоевски ми каза: „Момче, само един велик
поет – Дамян Дамянов, е писал така, както си
позволяваш да пишеш ти. И въпреки всичко аз
ти се възхищавам“. На другия ден се роди моят
закачлив отговор – „Поетична стъпка“ с подза-
главие (На бъдещите ми критици).
Убеден съм, че аз съм най-безмилостният
критик на написаното от мен. Останалото ще
реши Времето...
Всичко, което някога съм писал, е било по
действителен случай. Пишейки „Зима“-та – по-
тръпвах от студ... Пишейки „Две женски сърца“,
аз чувах ударите им... Пишейки „Тя искаше“, аз
страдах...
Всички стихове са частица от живота ми.
А може би и от вашия...

 

9
Поезия на реалните чувства

Стихове, стихове – разнообразни по
замисъл, но привличащи с едно дълбоко,
извиращо от душата чувство – искрено,
силно, неподправено и завладяващо.
Стихове – задълбочени и същевре-
менно тъй леки за прочит.
Стихове – вълнуващи различно, но
винаги с магнетична сила и младия, и въз-
растния читател.
Четейки ги, младият тръпне от си-
лата на връхлитащите чувства, а възраст-
ният се задушава от спомени дълбоко
нагазили в неговата младост.
Думите звучат закачливо и ласка-
во, силно и прочувствено, а доста често и
загадъчно.
Липсват позата и фалшът, а
мисълта е стройна и изискана.
Всяка дума е поставена на точното
място и сякаш е трудно да бъде заменена.
Стихове, стихове -
нежни, лирични, ярки, всеобхватни.
Скъпи читателю, ако се стремиш
към изящество и грациозност, ако жаду-
ваш за красота без словесна разточител-
ност, ако търсиш поезията на реалните
чувства, всички тези твои въжделения
ще откриеш скрити сред страниците на
тази стихосбирка.
Йорданка Чапърова

 

Уважаеми читателю,

Ако си обичал и все още обичаш,
ако си мразил и вече си простил,
тази книга е за теб.
Ако обичаш Природата, ако соленият
мирис на водораслите те вълнува,
ако един кладенец магнетично те привлича,
тази книга наистина е за теб.
Тя ще утоли жаждата за обич,
ще ти посочи пътя към хармонията,
ще притъпи мъката.
Познаваш ли мъдростта на камъка,
вкусвал ли си горчилката на предателството?
Държал ли си прилеп в ръка?
Ако си, то тази книга е и за теб...
Авторът

 

11
В спиралата
на времето

Умният си личи не по това, което е
казал, а по това, което е премълчал...

 

 

13
Животът е кратък...

Зима

минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг...
Студът сковава ми душата,
мъглата мята мрежи пак...
Под синкавия лед на езерата
водите носят се до мен.
На морна рибка силуета
герой е сякаш в зимен ден.
Скърцат клони сред дъбрави,
не със ледени кристали,
а със бисер и с опали
Бог покри ги и забрави...
10.I.1993 г.

 

14
Където е съкровището ти, там ще
бъде и сърцето ти

Пролет
На зимата разкъсала оковите
свободно диша днес земята.
Далечен спомен са капчуците
пчели се реят в небесата...
Понесли ледени кристали
бърборят палави поточета.
Кръвта повдига бързо градус
и вред кикотят се момичета...
31.I.1993 г.

 

15
Говори малко, но казвай много!

Лято
За капка влага всяко цвете моли
на слънцето лъчите знойни.
Денят е дълъг, а нощта е кратка,
след морен труд почивката е сладка.
За ден, за два житата зрели
от жега уморени клас привеждат.
Щурци самотни с нежни трели
в света на спомените ни отвеждат.
9.VI.1993 г.

 

16
Дните на човека са като трева;
като полски цвят – тъй цъфти той,
понесè се над него вятъра, и няма го, и мяс-
тото му вече го не познава

Есен
В прегръдките на есенния вятър,
обагрени от първите слани,
валс танцуват пак листата –
търпеливо чака ги земята.
А сред облаците птици
литват ято подир ято,
дълъг път са те поели –
път до следващото лято.
Сочни гроздове налели,
тегнат крехките лози,
в мъжки пръсти загрубели
съскат острите коси.
16.I.1993 г.

 

17
Умните не само дебнат плячката, но и я
улавят
По „Хотел“ на Артър Хейли

Хотел

Неуморно пълзят асансьорите,
ту поспират етаж след етаж,
за едни – ежедневие сиво,
за други – жадуван мираж.
Край вратите, летящи безспир,
всевиждащ и в достолепна ливрея,
като египетски Сфинкс,
безмълвен стои портиерът.
По масите свещи догарят
и дансингът къпе се в мрак,
живи сенки трептят по стените,
бардамите тръпнат очакващи знак.
Примамливо бляскат витрините
сред аромат на кафе и тютюн
и тихо шептят лимузините:
„Хотелът е жив, а животът един“.
21.X.1995 г.

 

18
Можеш да си купиш живот, но не и душа

Зимен джаз
На моя зет

Вълшебните пръсти на негър с каскет
на пианото душата изтръгват.
Притихнала зала, среднощен квартет,
китара седефена и златен тромпет.
Няколко пури, догарящи свещи,
коктейл „Маргарита“ и заспало дете.
Плътният глас на чернокожа певица
за обич в сърцата зове.
Кръгли маси и чаши кристални,
стъкла обледени, навънка е мраз.
Няма цветя, нито пък ноти –
само оркестър, певица и... джаз.
25.XII.2001 г.
Коледа

 

19
Раят е въпрос на избор
Пътека
Ту педя широка, ту като палец,
леко се вие по стръмни бърда.
Китка Иглика, три стръка Здравец,
няколко гъби и капки роса.
С други оплита се и пак се разделя,
ручей засича я, лишей линее.
Вятърът гони от тръни къделя,
слънчево зайче си играе със нея.
Смело се спуска по каменисти дерета,
леко се вие по стръмни бърда.
Ручей засича я, лишей линее –
всяка Пътека си има... Душа.
11.XII.2001 г.

 

20
Воловете се движат бавно, но Земята е
търпелива!

Старият бунар
На Мария Леринска - Бургас

Бурени покриват каменния зид
и око самотно дебне в небесата,
а безброй пътеки като тъмен сплит
на легенди земни крият чудесата.
Спрял ли е коларят с черния калпак?
Дългият му ден знае тя – Земята...
Златни искри пръска старият чакмак,
а синджири дрънкат звънко в тъмнината.
И пръхтят волове в края на деня –
пътя си поели, скърцат колелата,
но трепти от радост даже и в съня,
на бунара стар пробудена водата...
22.XI.1992 г.

 

21
Много често сложните проблеми имат
прости решения

Спирка
В годините на „Прехода“

Барака,
провиснал покрив,
разбити стъклени стени.
Обяви,
скъсани афиши,
вятърът боклук върти.
Багаж,
очакващ пътник,
минава бързащо такси.
„Икарус“,
двадесетгодишен,
въздиша тежко и пълзи.
15.VII.1995 г.

 

22
Суета на суетите – всичко е суета

Ревю
Fen fashion

Музика,
жени красиви,
бляскат ярки светлини...
Кенар,
ламе, коприна –
неспирният поток върви...
Въздишка,
още две,
цигарен дим, кафе...
Бижута,
звън кристален,
ухае на парфюм...
Очи,
снага, походка –
неспирният поток върви...
1995 г.

23
Не се огъвай много, за да не се пречупиш!

На сцената
На Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов

Прожекторите галят познати лица,
навсякъде щъкат невръстни деца,
цветя и балони, минерална вода –
хиляди хора потропват с крака...
Край чудно пиано, с китара една,
с коса разпиляна и с малко тъга,
Хайгашод акомпанира и с лека ръка
спомена води в далечна страна...
С ала „канадска ливада“ и бяла брада
Недялко запява песен една...
За полковник Стоянов, за тясно легло,
за студентска квартира, за момиче едно.
Сред огромната сцена Дух чуден напира
и цигулката стене, и китара вибрира.
От Хайгашод и Недялко – животът извира
и сърцата заблъскват, и сълзата замира...
15 – 16.X.1999 г.
P. S. 20 г. по-късно получих от тях книга с
посвещение и два диска с песните им.

 

24
Използвай това, което имаш, и винаги ще
имаш онова, от което се нуждаеш!

Селски път
На Иван Гранитски - той ще разбере

Откъде ли идва и накъде отива –
коловозите разкаляни мълчат...
Буренясала канавка, дива слива –
клоните загадъчно шептят...
Завира се под щури магистрали,
заобикаля храсти и скали.
Нарамил наръч сухи клони,
един самотник там стои.
Щурци цигулките си стягат,
задъхан, вятърът свисти.
Умел пастир тоягата размахва –
диригентска палка той върти...
Бодливи шипки – червени броеници
на Зимата предвестници – блестят.
Обрулен орех и оскъдно лозе –
жабчета във локвичките спят.
В дере се спуска, шмугва се в гората,
пресича ручей – кравите мучат.
Ръждясал обръч и изкъртена подкова,
приказка за клинците редят.
Подрънкваща каручка и окъсан старец
по пътя кротичко вървят.
Копита хиляди като по ноти
симфония начеват – „Селски път“.
1 – 2.XI.2005 г.

 

25
Лозето не ще молитва – иска мотика

На баир лозе
На Нела

С мотика, куче и капела
към лозето е път поела.
В торбата носи си водица.
О, Боже! Мамина душица!
Тя с ярост троскота копае,
ала слънцето за туй нехае.
По изгрев беше бяла Нела,
на обед станала бе на... канела.
Пъстро свраче грозно грачи,
през нивите тя смело крачи.
Зад нея кучето едва се влачи –
изпълнило е всичките задачи...
20.V.2003 г.
*** Стръмен е пътят от с. Кабиле към
лозето на „Таушан-тепе“

 

26
По-добре едно добро дело, нежели големи
дарове

Гара

За някой – начало на пътя е,
за други е края,
стара е тя и опушена,
край малка горичка е сгушена.
Медните нишки блестят
на стоманени стълбове опнати,
синкави релси трептят,
носи се тътен в безкрая.
Хора умислени, хора забързани,
хора заспиващи, хора не спали –
с чанти и куфари, с мрежи, с торби,
път са поели на разни страни.
Самотни таксита – уморени шофьори,
бляскави влакове – сила и мощ,
червена фуражка, зелени семафори,
рязко изсвирване в полунощ.
1.VII.1986 г.
18.30 – 19.30

 

27
Мнозина гледат, но малцина виждат...

Мост
На Каргонския мост - гр. Ямбол

Над сухото речно корито
търпеливо снага е протегнал.
Със стъпки милиони и тонове пушек
дълбоко пропит е бетонът.
На левия бряг светофар се зарича;
ту червено, ту жълто, зелено...
А на другия – къс скален, забравен,
сред треви и бурени тъжно наднича.
И зима и лято, и пролет, и есен
с кръпки покрит е, а мечтае отнесен –
за далечни години, за бурни води,
за пързалките ледени, за зелени върби.
18.VI.1995 г.

 

28
Няма полза да бледнееш от пост,
а да побеляваш от завист!

Великден
Христос Възкресе!

Великден е!!!
Тържествено бият камбаните –
огласят небесата над нас.
За църква стягат се старите,
децата се смеят на глас.
Великден е!!!
За живот се събужда природата,
а любовта е отново сред нас,
пеперудите в танц се оплитат
и птиците пеят в захлас.
Великден е!!!
Козуначени плитки ухаят
с кенарени кърпи завити,
яйцата червени сияят
с Христовата кръв са пропити...
Великден е!!!
Сияят Божии храмове
и хиляди свещи трептят,
тържествено бият камбаните,
а сълзи във очите блестят...
Великден е!!!
1.IV.1992 г.
13.00 – 14.00

 

29
Неведоми са пътищата Господни

Часът на прилепа

Градът потъва в тъмнина
и пътищата чезнат в мрака.
Сенките престават да растат,
звездите готвят се за път.
Тук-там припряно някой крачи,
след друг – умората се сякаш влачи.
От жегата отдъхва си Земята,
на птиците почиват си крилата.
Дежурство пак поела е Луната
и писък остър стяга тишината.
На своя пост сънят застъпва,
часът на прилепа – настъпва.
1 – 2.IX.1992 г.

 

30
Старите грехове хвърлят дълги сенки

Богат – беден
Хлябът ми горчи

Един е беден, друг – богат.
Велик е Бог, ала за туй нехае.
Но да си богат – навярно
по-лесно туй се трае...

 

Подлагай всичко на съмнение!
Семеен портрет

Дружески шарж
на сем. Никленови - Стара Загора

Тя пие блага, огнена ракия.
Червено вино люби Той.
С усмивка кротка Тя погледа си крие.
За някъде замислен бърза Той.
11.VI.2001 г.

 

31
Сол имайте в себе си!

„Бъдник“

Аз здрав съм!
И благодаря на Бога...
За мен туй по-добро е
от изобилието на Рога...
XI.2001 г.

 

Обмисляйте добре желанията си, защото
понякога те се сбъдват така, както сте
ги изрекли!

Размишления

И казал бе Поетът:
„Две неща ми трябват на Земята –
това са любовта и свободата“.
С първото аз свързвам брака.
Наистина проблемът е сериозен.
Но бих допълнил аз така –
„Дали с развода идва свободата?“
2000 г.

 

32
Дърветата умират прави\

Спомен

Бавно пристъпвам по тесните улички,
небрежно пригладил побелели коси.
В старите дънки палци напъхал съм,
музика тиха край мене звучи.
Бавно пристъпвам по тесните улички,
а далечните спомени срещу мене вървят.
„Бяла якичка, косите заплетени,
чорапите – рипсени, а очите блестят!“
Бавно пристъпвам по тесните улички,
смутено поглеждайки момичето с мен.
Ръцете ни тръпнат, сърцата лудуват –
да свършва не искаме прекрасния ден.
Бавно пристъпвам по тесните улички,
но сепва ме кикот безгрижен до мен.
Главата повдигам и раменете изправям –
тъй ярък бе споменът от далечния ден.
20.VIII.2001 г.
6.00 – 6.30

 

33
Роденият в робство не може да бъде свободен

Събуждане...

Като пуканки в старата тенджера
святкат прозорците един подир друг.
Ту бурно, ту кротко шумят кафеварките
и асансьорите тежко поемат на път.
Цигарата сладка запалват пушачите,
безсмислено щъкайки напред и назад.
Тук-там скърцат леглата на младите,
сладичко мъркат деца във кошарите.
В тревите рехави кучета ровят навред,
над белия лист е заседнал брадясал поет.
Пурпурно слънце с мексиканско сомбреро,
мъглите прогонва бързо и смело.
И сладките сънища сред звездите забравили,
отново поемаме по земния път,
но в мечтите си всички пак си оставаме
среднощни скиталци по „Млечния път“.
1999 г.

 

34
Пророчества не презирайте!

Предсказания

На Мария - пророчицата
Край Бачковския манастир
I
Внимавай и помни! След нощи три
на свято място ще преспиш –
край стара сребърна икона
живота си на сън ще видиш...
ще видиш и ХРИСТИНА.
След нощи три, в една света обител,
ширнала се край река пенлива,
бокал с вода сънувах аз,
от него пих – от него пи и тя –
ХРИСТИНА.
Край стара, сребърна икона
сънувах аз бокал с вода.
От него пих – от него пи и ти.
За радост ли ще е или беда,
ХРИСТИНА?
1.VI.1986 г.

 

35
II
Ти женен си – с момиченце едно.
Еднакво умен си с жена си...
Това венчило е, ала раздяла това...
Уви! Ти дом напуснал си – нали?
Съпругата си си обичал –
обичаш я дори сега.
Инат си ти – не по-малък е била жена ти.
Ще дойде време – тя от сън ще се пробуди.
Навярно вече съжалява,
ала завинаги те тя загуби.
Ти, пътниче, не си оттук,
с кола си – и жена във нея чака...
До края на годината не се жени!
Не е дошъл денят,
ала ще дойде – ти почакай!
1.VI.1986 г.

 

36
III
Обичал си и травма изживял си...
Момиченце едно си имаш (ще имаш и
момче).
Със страшен ум и красота е,
ала с болка във гърдите – така, че знай!
Бял равнец, тинтява синя,
от лешник лист и ментена трева,
невен и бъз, сложи и петопръстник,
потайничето само не забравяй!
Сполука в работа те чака,
със дом ще се сдобиеш ти,
пази си нервите, пази се от простуда –
и дъщеря си не забравяй ти!
Ти лъган бил си и дълбоко мамен,
но страшно си обичал за беда.
Съпругата надежда е таила,
ала излъгана е тя сега...
И виждам аз...
Красиво мъничко момиче
със дълга – прелестна коса,
животът за него мъка бил е
и в бъдещето му е пак тъга.
Това е бъдещата ти съпруга...
Тя дваж по-малка е от тебе знай,
ала животът с нея ще те слей.
Един живот – със нея ти живей!
1.VI.1986 г.
8.00 – 13.00

 

37
Всред неразумни не губи време!

Самотна крача
На Чапито

Сълза от клонката се стича,
уморена мравка там пълзи.
Пчела една крилцата си напича,
далечна бурята ехти, ехти...
Самотна крача днес в гората,
пленена съм от спомени, мечти.
Пътека лъкатушеща в тревата,
а нещо в мен трепти, трепти...
Косите ми са мокри от водата,
в ръката стискам дивите цветя.
Птиците надпяват се в клонака,
сърцето ми тупти – така, така...
Сребриста мрежа кротичко се люшка,
три паячета дебнат за храна.
Една мушица там се е оплела –
безумно пърха тя с крилца...
Настъпва есен – ручеят заспива,
чаровен бързей клони разпиля.
Една пъстърва мярка се – замира,
а аз вървя, вървя, вървя...
22.IV.2005 г.
13.30 – 14.15
21.00 – 22.00
(Лазаровден, 2005 г.)
23.IV.2005 г.
7.00 – 8.00

 

38
Не хвърляй камъни, а полагай основи!

В задния ми двор
с. Кабùле

Листа от здравец, капчици роса,
една пчела жужи – прашеца сбира.
Покрита с цвят от дива круша,
блести пътека – гранитът си почива.
Опушено огнище – стар казан,
догаря огън – пепелта изстива.
Трикрако столче – кой е седнал там?
Коси си реше чудна самодива...
Красив петел раздира тишината
и пак придремва със отворени очи.
Долита сойка – кряска и отлита,
незнайна баба стареца гълчи.
Три корена малини, китка хрян,
свенливо край оградата се гушат.
Една смокиня и разкошен дрян,
през мрежата фунийките се мушат.
Шибой, иглика, дива теменуга,
погалиш днес една – откъснеш друга.
Червена роза грее – остри са бодлите,
чужди тайни крие – къси са ѝ дните.
7.V.2005 г.
8.30 – 10.00
17.V.2005 г.
14.00 – 14.45

 

39
Разсъжденията на мъдрите са суетни.
Помни, че всички ще умрем!

Смолисто чернo

Смолисто черно и зимно небе,
стотици звезди сред кристално море.
Невидим лайнер блещука с тъга –
ту червено, ту зелено едва.
Лунният сърп за жътва готов е,
уморен „Коларят“ за снопите пита.
„Деви“ крачат по „Млечния път“,
а чудна „Вероника“ косите заплита.
Сатурн и Венера, Уран и Плутон –
телескопите дебнат – я дума, я стон.
На таен спътник кодът засича
и на Земята без време в любов се зарича.
„Аресибо“ очаква божествени звуци –
дали ще ги чуят нашите внуци?
Звезден прах и метеоритни частици,
ледена пустош и искрящи зеници...
29.VIII.1999 г.

 

40
Дозата прави отровата

Дъщеря на времето

На Лили Иванова - най-великата

Кой си ти?
Коя съм аз?
Отгде дойде?
Защо вървя?
Какво видя?
Защо се спря?
Коя си ти?
И кой съм аз?
Не знаеш ти,
не зная аз...
В ден и нощ, в зной и мраз
аз бях дете, аз бях жена.
И силна бях, и слаба бях,
обичах аз, и мразих аз...
И вече знам, че в тоз живот,
че в тоз живот, че в този храм,
сред обич, мъки, смях и грях
дъщеря на времето аз бях...
21.V.2005 г.

 

41
Ако нещо даваш, давай по сметка и с теглилка
и върши всяко даване и вземане по запис

Пазар
На Ямболския пазар

 

Циганка стара там е приседнала
край кърпата шарена с малко игли.
Няколко топки хума е спретнала,
спокойно до нея лулата дими...
Две морски свинчета в куфар се гушат,
нещичко хрупат и въздуха душат.
Кутия с късмети – левчета пет
и бъдното вече не е тайна за теб...
Подкови и скоби, брадви, тесли:
„Ади бе, бате, не стискай се ти!“
Прежди и губери – небесни дъги,
с дъхави билки гърди напълни!
Булки щастливи с белило и руж,
нанизи златни – гердани с пари.
Черни бомбета над черни очи,
остри ножове и скрити ками...
Тълпата пристъпва и леко се люшка,
за малко поспира и пак се клатушка...
Сергии, колички, щайги, торби,
днес е пазарът – побързай и ти!
21.VI.1995 г.
6.00 – 8.00

 

42
„В някое време и в ръцете на лекарите
има успех“ - книга Премъдрост

Сън за Вирус със корона
на генерал Мутафчийски
и хилядите български лекари

На парченце от папирус
стих написах аз за ВИРУС...
Сън сънувах -
на балкона дебне ВИРУС със корона...
И генерал в съня ме стряска:
„- Ти къде така без маска!?“
С генералските лампази
иска ВИРУСА да сгази,
ала щъкат хиляди галфони -
чуди се кого да гони...
И на сън аз казвам на жената:
- Оседлай ми Росинант!
Тръгвам с вирус да се бия -
и дано да го открия;
и моли се аз да оцелея,
че дон Кихот съм - ти пък Дулцинея!
Научи ме, скъпа, да се бия
като Деми Мур или Пачино -
за герой глася се аз - като в световно кино!
И когато вируса преборя,
научи ме и да пея,
като Калас или пък Доминго,
че да вия само мога като диво куче Динго,

 

43
Втори сън ме пак спохожда -
Вече съм велик герой
и нареждам на жената:
- Ще се срещнем ний пред Патра!
Ти - със Марк Антоний,
аз - със Клеопатра!
Сън сънувам пак в кревата,
че във тоз Велик Четвъртък
бяхме с маски на лицата
и оклепани до лакти
с теб боядисвахме яйцата...
Сън сънувах пак дълбок,
че налазили в кревата,
пак си чаткаме във нета
аз - добричък, ти - проклета...
Сън сънувах - странен сън,
че свършва тази карантина,
Бонапарт бях в него Аз,
Ти пък - малка Жозефина.
Великден, 2020 г.
Светли понеделник
P. S. На парченце от папирус
стих написах аз за Вирус...
„Почитай лекаря с чест според нуждата
от него, защото Господ го е създал.“
книга Премъдрост

 

44
В Националния археологически резерват

Сред разкопките на Кабùле
Memento mori

Там каменни основи от години ранни
кротичко надничат сред треви уханни,
ярко слънце жупел сипе,
а вятър топъл играе си с полите...
Могъщ орел сред висините
затихващи спирали вие,
а бели кости на дедите
под мрамора историята крие.
Скътан в стари коренища
ручей жаждата засища,
сладко, сладко, ромоли –
що ли крие в дълбини?
Млад пастир в земята рови,
търси златна колесница,
ала стадото върви, върви,
кози крак, скала – искрица...
И тук, сред зидовете здрави,
таящи спомени за племена и нрави,
тук, край делвите огромни,
скитахме безмълвни и бездомни...

 

45
Ще взема спомените с мен
И към върха – по тясната пътека,
скрила тайните на двайсет века,
пот се лее из ведро –
пърха птица със крило...
Ту тук, ту там с почивка кратка
пъпли костенурка сладка,
а сред древните скали
лудо биле пак цъфти...
И сред Ка̀пището свято
две свещици пак горят,
кръв и вино тук са лели,
днеска – кравите пасат...
Кули две, разкопки стари,
яки тръни и бодли,
Времето край нас е спряло,
Времето край нас лети...
23.V.2001 г.
5.45 – 7.15
P. S. Имах къща недалеч от там и с моето
хъски „Чък“ прекарвахме стотици неза-
бравими часове сред разкопките...

 

46
Всички се страхуват от Времето,
но Времето се страхува от Пирамидите..

.
В сянката на Пирамидите

Пясъците на Сахара са в нозете ми,
далечни дюни трепкат в мараня,
заравям пръсти и напълвам шепи –
времето в ръцете ми се спря.
Там някъде на Нил водите са
на Пирамидите свидетел ням.
Какво ли са видели и какво ли крият,
дали аз някога ще знам...
До каменните блокове допирам длани
и миг от древността прелива в мен.
Дом вечен на велики фараони,
човешки ли са или звезден феномен?
11.X.1992 г.
P. S. Когато исках да ги видя - нямах
възможност, когато имах възможност -
вече нямах желание...

 

47
Скръбта произвежда твърдост

Изповед
На Мария - пророчицата

Тъй пуст и тежък е живота ми;
на работа и в къщи, малко до града...
И любя се, но не и да обичам –
нима животът ми се състои в това?!
Да прегърна своя ден и час желая,
но дали ще имам сили за това?
И път, и изход търсих най-накрая
между живота, хората и може би...
смъртта.
Но срещна ме съдбата със една жена,
с пронизващи очи, с пророчески слова
и изхода за мен посочи тя.
Изходът за мен е равен на борба...
12.VI.1986 г.
22.00 – 23.00
13.VI.1986 г.
8.40 – 9.00

 

48
Таралежите се раждат без бодли

Да те настъпи таралеж
oпит за езикова залъгалка

Имах аз един копнеж
да ме настъпи малък таралеж.
Направих странен, мой чертеж
по пътеката как пъпли таралеж.
Замръзнала гората бе от скреж,
ала стопи го бързо нощният палеж.
Далечен чух аз пак гърмеж
навярно някой стягаше годеж.
Видях след туй красив младеж
завършил той бе някакъв колеж.
Започна ситен, есенен валеж
и усетих остър, бърз бодеж.
Дочух отново глух тътнеж
и зърнах странен аз манеж.
Подскачаше там луднал таралеж
открил бе златен той залеж.
И вече нов аз имам - мъничък копнеж,
да ме настъпи яко... златен таралеж.
2.XII.2018 г.
15.20 – 16.30

 

49

Копринена основа

И най-дългият път започва с една
малка крачка.

 

51
Бъди доволен с малко, както и с много...

Четирилистна детелина
На Христина

Сред полето – божи храм.
До храма – мъничка градина,
а във нея нежна дева търси
четирилистна детелина.
Сред тревата рови – щастието дири.
Остър поглед впери, а пък то се крие.
Чудни вежди въси, леко се чумери:
„Щастието где е?“
Гледам я – очите ми се смеят,
мислите чета ѝ: – „Този пък какъв е?“
Нежна дева рови в малката градина,
рови и не знае, че за мене тя е –
четирилистна детелина.
4.IV.1986 г.
P.S. Можех ли да зная, че 30 години
по-късно, само за около 3 години, самият
аз ще съм намерил 1303 четирилистни.

 

52
Не търси Бога тук или там.
Не го ли носиш в сърцето си,
не ще го намериш!

Жена или Мадона
На Христина

Манастирски двор, цветя, пътека
и една девойка там пристъпя –
ефирна, мъничка и лека.
За мен не беше тя жена –
тъй мъничка и лека,
за мене цвете беше тя,
красиво цвете сред цветя.
Косите – зрял и тежък сноп,
очите – тъмни и големи,
а зъбите ѝ – едър бисер,
лице – лицето на Мадона.
На прага спря, помоли се и влезе,
запали свещ, иконите целуна...
Чия ли щерка беше тя?!
Навярно бе на Бога...
Навън излезе, усмихна се и седна.
За мен не беше тя жена,
а истинска Мадона.

 

53
Тя бе спокойна
и нежна, и добра.
И разговаряхме ний двама
за живота и за любовта...
На вид бе само тя
спокойна, нежна и добра.
Аз лавата в гърдите ѝ усетих,
в очите – огъня съзрях.
А на разсъмване замина тя –
ефирна, мъничка и лека...
Тъй кратка срещата ни бе,
а сякаш се познавахме от векове.
И аз разбрах:
За мен не беше цвете тя,
не беше истинска Мадона –
за мене беше тя една
тъй земна, тъй истинска жена...
7.IV.1986 г.

 

54
Да откриеш истинската любов значи да
откриеш допълнението на душата си.
Аз не успях, не успя и тя..

Мълчаливо приятелство
На Христина

Поглежда ме, поглеждам я и аз...
Какво ли чака всекиго от нас?
Ръката ѝ в ръката ми лежи,
надежда плаха във очите се таи...
Приятел верен, приятелка добра,
годините не са за нас беда...
И всеки има по едно желание,
то скрито е от другите
зад нашето мълчание...
7.VIII.1986 г.

 

55
Дръж си твърдо думата и бъди верен!

Какво си ти за мен?!
На Христина

Какво си ти за мен:
небесен ангел или
девойка свята,
вълшебен дух или
дете на сатаната...
Ранен от бели зъби,
зад устни от корали скрити,
живея в огън ярък –
с очите си го ти запали.
Кажи!
Небесен ангел или девойко свята,
вълшебен дух или дете на сатаната.
Кажи!
Защо дойде,
защо във мен ти огъня запали?!
14.V.1986 г.

 

56
Лесно е да нахраниш гладния –
опитай да нахраниш сития...

Неспокойна душа
На Христина

Момиченце малко със дълга коса,
ти път накъде си поело така,
с таз огнена блуза, с две фиби в коса,
със сребърна гривна на нежна ръка?
Аз ли?
Живота преследвам – изплъзва се той,
душата ми дивна не ще види покой,
че много съм малка – нима е беда,
живота обичам, ти подай ми ръка!
юни 1986 г.

 

57
Който придобива жена, туря начало на
имот, придобива според себе си помощник –
опора на своето спокойствиe

Нима е възможна такава жена?
На Христина

Нима е възможна такава жена?
Приятел тя няма до свойта ръка.
Познати тя има – безброй са дори,
но сърцето ѝ нежно без любов все тупти.
Тя щастие дири по целия свят,
а то я очаква във родния град.
Тя своята мъка в гърдите си крие,
сърцето горещо кой пръв ще открие?
8.VIII.1986 г.

 

58
Жената е мрежа, сърцето ù примка,
ръцете ù – окови...

Каква бе тя...
На Христина

Каква бе тя? – така и не разбрах.
В очите гледа ме – без страх.
В очите лъже ме – узнах!
Каква бе тя? – така и не разбрах...
С един разделя се – до тук...
На ъгъла я чака вече друг.
След малко срещам я със двама -
наистина, место за спор тук няма.
Каква бе тя? – така и не разбрах.
В очите гледам я – тъга видях.
В очите гледам я – лъжа съзрях.
Каква бе тя? – така и не разбрах...
13.VIII.1986 г.
11.25 – 11.45

 

59
Брат брата не храни,
тежко му, който го няма...

Две сестри
На Таня и Христина

Две сестри – душите им са две вселени.
Две сестри – в очите им слънца са укротени.
Едната светска – другата светица,
едната гълъб – другата орлица.
От зрели праскови е нежната им кожа,
с осанка горда са на гранд или велможа.
Едната – нежна майка на дете красиво,
а другата – дете, божествено и живо.
Две сестри – два пътя са поели.
Две сестри и женствени, и смели...
Една си идва, друга заминава,
едната – огън жив, а другата – жарава.
И майка им – жена на самотата,
едната среща – с друга се прощава,
е ангел жив за тези две сестри,
но скришом рони майчини сълзи.
Две сестри аз няма да забравя,
едната – огън жив, а другата – жарава,
едната светска – другата светица,
едната гълъб – другата орлица.
4.V.1986 г.
16.00 – 22.15

 

60
И това ще премине...

Автостоп на живота
На Христина

С една банкнота във ръката
поема смело из страната,
във другата багаж държи
и спира смело леките коли.
Желанието ѝ е скромно – засега поне,
кафе и кола – кола и кафе.
„От друг и друго нямам нужда“ –
тя казва – засега поне...
На изток слънцето изгрява,
планът в главата ѝ узрява....
Тя бързо банските навлича,
подир живота вече тича...
От пост към пост тя смело крачи.
О, Боже! Тука смях, фиести там
и спасителите на ята или рояци
след себе си тя гордо влачи.
Тя пътя за морето е изучила добре
и всички тя използва изключително добре.
Надява се, че всичко започнало добре
през целия живот ще свършва все добре...
11.VIII.1986 г.
11.25 – 11.45

 

61
Това, което сме били,
това и си оставаме

Черешова градина
На Христина

В един прекрасен майски ден,
сред черешова градина
със едно дете комбина
ний черешите крадем.
Като норка то се свива,
под дървото се завира,
клони към земята дърпа,
лапа то – не се озърта.
„Малко ще си хапна само
тази, тази..., а и тази“,
ала мислите са днес едно,
а черешите са на талази.
Сред черешова градина,
със едно дете комбина
ний черешите крадем
в един прекрасен майски ден.
30.V.1986 г.
8.05 – 8.20

 

62
Времената се менят
и ние се променяме с тях

Пред огледалото – лъвица
На Христина

Със костен гребен в малката ръка,
пред огледалото е тя сега сама.
Косите – водопад разкошен –
блестят и мамят те в нощта.
Спирала, черен молив,
край очите сенки, миглите трептят –
леко с руж по детските страни
и малкото години ще се скрият.
С червен колан, кордела във косата,
с две вишни на местото на устата,
с черни джинси и ключе в ръката,
с обеци от ситен бисер – ох, горката.
Момиче е малко, но хитрец е без срам –
във живота дебне то лъва голям.
Пред огледалото се пак върти,
кърши рамене, играй с очи.
„Животът е джунгла“ – то знае добре,
„И цар е лъвът ѝ“ – то знае добре,
„Но и царят е гладен“ – то знае добре,
„И капанът е сложен“ –
ТО ЗНАЕ ДОБРЕ...
6.VIII.1986 г.

 

63
Къща и имот са наследство от родители,
а разумна жена – от Господа

Какво ни е приготвила съдбата?

Слънце, въздух, тишина,
пойни птички и цветя,
а над масата наведен,
пиша своя ред последен....
„Боже, ти съпруго моя,
обич моя, мъка моя,
нашият живот съдба ли бе,
участ зла или магия?“
„Петьо! Петьо!“ – чувам аз –
гледам – на очите си не вярвам...
Моят ангел пак е тук:
малък, дивен с чуден лик.
През полето, през гората,
с малка чанта във ръката,
като приказен герой
към живот зове ме той...
Слънцето играе си в косите,
с много обич то блести в очите,
а сянката му – болка и тъга в сърцата
и един въпрос:
„Какво ни е приготвила съдбата?“
29.IV.1986 г.

 

64
Никога не повтаряй дума и нищо в теб
не ще се намали!

Неочакван въпрос
и не лесен отговор

Веднъж попитаха ме:
„Що е туй Любов –
с една, със две
или пък с думи три?“
Замислих се...
Въпросът бе сериозен.
И тъй отвърнах аз:
„С дума сал една – Любовта е огън,
с две е тя – Червена роза.
А с три? –
Със три тя става пепел...“
Веднъж попитаха ме:
„Що е туй Любов?“
И тъй отвърнах аз...
2000 г.

 

65
Ще взема спомените с мен
Сърцето е самотен ловец

Две женски сърца
На Гена и Христина

Гледам едната;
с усмивка спокойна и с пъстри очи,
с бяло лице и кестеняви коси,
пестелива на думи и с ранено сърце,
бе за мен тя едно – натъжено дете.
Поглеждам и другата;
с усмивка чаровна и с тъмни очи,
с матова кожа, с прекрасни коси,
с думи поройни, с горещо сърце,
бе за мен тя едно – неразумно дете.
Гледам и двете;
животът зове ги – обичат го те,
за борба са готови, че силни са те,
по природа – жени са, на вид са деца,
в гърдите им тупкат две женски сърца.
13.VII.1986 г.
10.00 – 10.30

 

66
Не ще уловиш
слънчев лъч в чувал,
нито вятър в шепа

Аз и Тя
На Христина

Аз бях на тридесет и четири години,
на седемнайсет беше тя.
Животът беше зад гърба ми,
в началото му беше тя...
Обичал бях и всичко бях загубил,
обичала го бе и тя.
Животът беше зад гърба ми,
в началото му беше тя...
С коси прошарени аз бях,
с коси разкошни беше тя.
Животът беше зад гърба ми,
в началото му беше тя.
Аз бях на тридесет и четири години,
на седемнайсет беше тя...
7.VIII.1986 г.

 

67
Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове

Копринена основа
На Христина

Дали е огън жив или е лава,
или пък зодията ѝ е такава?
Дали сърцето ѝ е ледено студено
или пък с топла обич то е оградено?
Тя всеки, до когото се докосне,
във мрежата си омотава;
тънка и прозрачна тя е,
ала сигурна и здрава.
С безброй усмивки изтъкана,
за лов е мрежата готова.
Смехът е вътъкът ѝ здрав,
а ласката – копринена основа.
От усмивките ѝ заслепени,
с поток от думи удивени,
в мрежата – приятели ридаят,
ала сърцето ѝ не ще омаят.
Дали е огън жив или е лава,
или пък зодията ѝ е такава?
Дали сърцето ѝ е ледено студено
или пък с топла обич то е заредено...
13.VIII.1986 г.
14.00 – 15.00

 

68
Усмихвай се по-често! Няма да те заболи.

Живях на шега

Животът ме побутваше насам и натам,
често бях аз за пример или умирах от срам;
вървях аз със тебе, вървях аз и сам
сутрин тръгвах от север, вечер връщах се там.
Нарамил надежда поемах сутрин към изгрева,
прегърнал умората вечер стигах до залеза;
сред мъглите аз губих се, дъжд ме валя,
умирах наистина, живях на шега …
27.I.2019 г.
*** Когато не изграждате своите мечти, някой
ще ви наеме да изградите неговите.

 

69
Нещата
от
живота

Считай другия по-горен от себе си!

 

71
Не е нужно да знаеш всичко,
важно е да знаеш достатъчно
На най-великия творец – Природата...

Планинска река
р. Луда Камчия
с. Шехово

Напролет поройна, а после спокойна,
тиха и кротка в есенни дни,
зимата скрита под корицата ледена –
тихо бълбукат планински води.
Скалите разбива на камъни дребни,
тях пък тя стрива на ситен прашец,
водите кристални на ручеи нежни
сплита в прекрасен – воден венец.
Въртопи и бързеи, тихи места,
лъскава видра проблясва в нощта,
красиви пъстърви, разноцветна дъга –
край мене се носи планинска река.
17.VII.1986 г.
12.45 – 13.15

 

72
Умните на баламите вода носят

Летен дъжд

Сиви облаци, бяло небе –
тръпен полъх и мокро дете.
В храстите сгушени птичета две,
трепкат и свиркат „Чудно хлапе!“
Дървета и храсти, мокри треви
леко отръскват дъждовни води.
Реките набъбват бавно поели
водите замътени на ручеи смели.
Земята въздъхва, дъждът е живот –
дъгата наднича в небесния свод.
Лъчите на слънцето – нишки от злато,
трепкат в очите – нежно стакато.
Перести облаци, свежо небе,
тръпен полъх и мокро дете.
Дъждът е отминал... Отново е лято...
Дъждът си е дъжд, а лятото – лято.
9.VI.1991 г.
15.35 – 16.35

 

73
Ние живеем не така, както бихме желали,
а така, както можем...

Песента на катуна
Избери си живот, за да живееш!

Причудливи каруци и шарени черги,
огньове бездимни и врящи котли,
груби кафези и манерки очукани,
дрехи омайни – небесни дъги...
Кльощави кончета хрупкат на воля
и вирът е пълен с храбри плувци,
палета дребни неспирно се гонят,
рибарите щъкат за черни щурци...
Тарторът мъдър с лулата дими –
на прага са зимата, ледени дни.
Циганка стара пасианси реди,
огънят пръска чудни искри...
Небесни дайрета тишината раздират
и малки мечета въжета гризят.
Изгорели картофи сред пепел се гушат,
Морфей и лесът Песента само слушат...
21 – 22.XI.1999 г.

 

74
Господ даде, Господ и взе...

Къща в Балкана
с. Шехово, котелския Балкан

Яки камъни. Един подир друг
с чифт волове домъкнати тук,
с вещина и обич – години редени,
за няколко века напред съградени.
Корави зидове дворове опасват,
босилек и здравец на воля растат.
Дъбови порти, ковани ключалки,
въздух кристален, дечица малки.
Тежки плочи с усталък наредени,
под тях прозорци с китки засмени.
Големи чардаци, разкошни лози,
хлопки подрънкват, скачат кози.
1.VII.1999 г.
20.30 – 21.45

 

75
В думата се познава мъдростта;
и в речта на езика – знанието

Горска нощ
На Калина Борисова

На късна есен чудната ръжда
нежно е посипала тревата
и дълги, нажежени дни
кротичко заспиват сред листата.
Търпеливи паячета дебнат
сред храстите опънали хамаци,
а под тях на пъстра сянка
две щурчета си обменят знаци.
Горски цар със стъпки леки
броди тихо край реката.
Горска нощ, омайна нощ,
на прилепите носи се с крилата.
18.V.2000 г.
14.30 – 15.30

 

76
Когато ученикът е готов –
Учителят идва

Есенно море
На Митко, Анжел и Жакито

На морна чайка крилата леки
солените вълни целуват нежно.
Пресипнал гларус, фар самотен
като светулка в мрака свети.
Искрящите лъчи на ярко слънце
студените води с любов обливат.
Сред пясъците дивни рак самотен
към глъбините морски пътя дири.
Медузи свежи – бели балерини
за весел танц очакват знак.
Тук-там се мяркат малки раковини
и водораслите се люшкат в такт.
Рибарски лодки, здрави мрежи,
сафрид блестящ и едър паламуд.
Къркорещо котле над огън бавен,
туй сън ли е... или пък есенно море?
11.XI.1995 г.

 

77
Голяма печалба е да бъде човек благочестив и
доволен от себе си

Край огъня
Полунощ, х. „Люляците“

Край огъня животът сякаш е друг –
ни жажда усещаш, нито пък студ...
На пън си поседнал, чашка държиш –
в спомени тънеш, не искаш да спиш.
Дървата побутваш, искрите хвърчат,
добрите приятели просто мълчат...
Видения дивни пушек чертае,
кой как ще осъмне – никой не знае...
24.XII.1992 г.
Коледа

 

78
Не можеш да избягаш от миналото си,
но можеш да промениш бъдещето си

На брега на Океана
На майка ми

Солените води на Океана
брега изяждат неусетно.
Мощен прилив или пък отлив
на лунна сила сякаш са покана.
И мидите на пясъчния бряг
като звездите едри на небето
те малки късчета са звезден прах
посипан щедро от небитието...
1 – 9.VI.1993 г.
P.S. Която се пресели в отвъдното млада,
без да чуе или прочете нещо от единстве-
ния си син.

 

79
Не се оправдавай пред Господа
и не мъдрувай пред Царя!

В кафенето „Биляна“
На делниците и безделниците

Три бряста и три бели чадъра,
десет маси и четиридесет стола.
Седем майки със осем деца,
тиха музика, свежи лица...
Късо кафе и дълга цигара,
а кой ще направи на детето попара?
Къси поли и дълги крака,
жълто таксѝ и празна торба...
Пържена цаца и ледена бира.
„Ето го моят – пак се прибира...“
Шарена сянка, сервитьорка засмяна,
добре дошли в кафенето „Биляна“!
31.VIII.1999 г.
11.00 – 12.00

 

80
Миналото не се връща, само се преглъща

Златно сърце
На дъщеря ми, която
израстна без мен

Нежно синджирче със златно сърце
леко притискам в мойте ръце.
Тревожна нощта е, животът – един,
дъщеря си очаквам, в очите ми – дим.
Шестнайсетгодишна! Нима това е тя?!
Девойка прекрасна – до нея вървя.
С обич докосва мойте ръце,
наистина има тя златно сърце.
24.X.1992 г.
P. S. Дълги години аз се грижих за чужди
деца, Бог се погрижи за моето...

 

81
Бягай от враговете си и бъди
внимателен с приятелите си!

Край пъртината
На далечните ескимоси

Сред ледените блокове на Арктика,
край преспите, натрупани със сняг,
почиват кучешките впрягове –
ръмжене чува се сред мрак...
Край огъня сушат се кожите
и канчетата с чай кипят,
от път почиват си елените –
лулите сладичко димят...
В мрака звяр прокрадва се
и куче стряска се насън,
от лишей пушек извисява се –
животът тук е струйка дим...
4.II.1992 г.

 

82
Опознай себе си!

Леден рефрен
На българските алпинисти

Непал, Катманду, Монт Еверест –
блян лелеян до вчера, пред очите ми днес;
няма ни кучета, ни пък шейни,
само няколко шерпи и обледени скали.
Спални чували и пухени якета,
въжета и клинове „котки“, торби,
и очите изгарят, и кръвта се смразява,
но да стъпи там се всеки надява.
Стъпка във стъпка – хей там е върхът!
Дребните шерпи мълчаливо вървят,
поклащат главите и цъкат с език,
с лица като кестени – мигът е велик!
Лагерът базов далеч е зад мен,
ту студ ужасяващ, ту леден рефрен,
последни усилия, върхът е под мен
и душата ми плаче – „Бог бе със мен“.
17.XI.1995 г.

 

83

Господ пази верните

В новогодишната нощ

НОВА ГОДИНА – на стената икона,
Дева Мария Младенеца държи.
НОВА ГОДИНА – две клонки елхὸви,
а сред тях – свещ красива гори.
НОВА ГОДИНА – тик-така часовник,
стрелките настигат се час подир час.
НОВА ГОДИНА – часът е дванайсет,
за миг се поспират и втурват се пак.
НОВА ГОДИНА – шампанско гърми,
в омайното вино – небесни искри.
НОВА ГОДИНА – какво ли ни носи?
На някой късмета, на друг пък – беди.
1.I.1993 г.

 

84
И слон може да се спъне в женски косъм

Сладурани
Малка закачка

С две мадами – сладурани,
пак край масата събрани,
днес във „Билла“ кака Мила
два коняка е изпила.
С черно палто, с чанта малка
и обувки с ток висок,
с три цигари и запалка –
кой я види и е в шок.
Ох, каква съм мила, сладка,
с тази свила – без забрадка,
ни съм яла, ни съм пила,
ново гадже съм забила.
Аз съм баба с два-три внука,
но от туй ми хич не пука,
пак съм птица лекокрила,
нов живот съм май открила.
Че душата моя млада
дълго, дълго плака, страда,
днеска – там съм, утре – тука,
кой ли днес не гази лука...
29.XII.2005 г.
11.30 – 12.00

 

85
Не пренебрегвай Дарбата, която
имаш, която ти се даде...

Солта на Париж
На парижките художници

С молив чер или пастел,
с креда, масло, акварел –
край статив, или пред скица –
на Париж са те дечица.
В малка уличка незнайна,
дълго крила свойта тайна,
в кафене или сред лес –
те навсякъде са днес.
Сладкодумни или пък неми,
чакат Музи, търсят теми –
„дебнат“ хора и лица –
на Париж са те деца...
14.X.1992 г

 

86
Работù тихо и яж своя си хляб!

Живот-магия
На Въльо бояджията, с. Ковачите

С шарена стълба или с баданарка,
с парцали в джоба и четка малка
като „Нинджа – костенурка“
ту-тук, ту-там се днеска юрка...
Искам „постно“, искам „блажно“ –
„Щом се плаща – туй е важно!“
Днеска – бързо, утре – бавно, той
небесната дъга носи в скъсана торба.
А в неделя, като чорбаджия,
за лов се стяга – баш авджия.
С куче вярно, с пушка точна –
ей глиганът там се просна.
За жена прекрасна и за дивни щерки
под лозата стара бели той пиперки.
А пък с кана вино и шише ракия
животът, казва Въльо, бил магия.
14.I.2001 г.

 

87
Мъдрият превъзхожда другите не толкова с
умението си да избира добрите неща, колкото
с умението да избягва лошите

Законите на сърцето

Сърцето си има свои закони –
за нас днес непознати са те.
Не са в кодекси, нито в канони –
неведоми за разум са те.
Ето – един днеска се жени,
друг – отново търси надежда.
Някой пък – пак се развежда,
а трети, трети са с любов укротени.
Един, казват – бил е „Стрелец“,
но сърцето на друг е самотен ловец.
Както дърветата своите клони,
сърцата изграждат свои закони.
8 – 9.I.1993 г.

 

88
Ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на
приятел не давай власт над тебе си при
твоя живот!

Дружески шарж
На МАЛЕКС

Децата гледа като квачка,
а в кухнята – добра готвачка,
в кабинета е служител идеален,
с взор спокоен и лоялен...
С вкус облечена и търпеливо,
с маниери сдържани и мълчаливо,
тя най-умелата лъжа усеща и
често къпе се с вода гореща...
Предпазлива и грижлива, вярна,
за ласки и за обич жадна –
денят е дълъг, а в нощта самотна
душата скътала е в шепите... сиротна.
2002 г.

 

89
Действай бързо, а се наслаждавай бавно!

Абитуриентска нощ

На месеци тревоги и безсъние
краят вече наближава.
Богати, бедни, умни или не –
за цял живот ни тя сближава.
Музика, цветя, бижута!
В гърдите трепка лава.
Прекрасна нощ!
Умората днес никой не познава.
Абитуриентска нощ!!!
Задачи непознати тя задава...
Абитуриентска нощ!!!
За цял живот – следа остава...
1988 г.

 

90
Името е предзнаменование...
По „Слънчевите знаци на зодиака“
от Линда Гудман

Зодиак

Активен, жив и агресивен,
с бляскав ум и примитивен,
ОВЕНЪТ към целта пристъпя,
свел глава – поел е пътя...
Упорит и твърдоглав ТЕЛЕЦ,
нощес потаен – днес боец.
Сляпа ярост или пък мрак,
са черти на този знак.
С пъргав ум и раздвоени,
щедри днеска на промени,
умни, нежни, веселяци – туй
на БЛИЗНАЦИТЕ са знаци.
Своенравен, любопитен, ту активен,
ту пасивен, досетлив или страхлив,
в лунна нощ, или сред мрак,
РАК пристъпя – крак във крак...
Щедър, бляскав и наивен,
ту себичен, ту обичан,
с ясен жест – категоричен,
ЛЪВ суетен – романтичен.
Предпазливи и грижливи,
ДЕВИ нежни, търпеливи,
стриктни точни, остроумни,
любовта отдават те – безшумни.

 

91
С критичен дух, с преценки прозорливи,
спокойни те са, ала не страхливи.
Благородни, весели, учтиви,
май нещичко ВЕЗНИТЕ са укрили...
Със СКОРПИОНА вий нащрек бъдете,
за страст и гняв, за ревност бдете!
Омраза и любов умело съчетава,
в борбата люта той себе си калява...
Безстрашни, честни, откровени,
безгрижни, весели, лоялни.
С пъргав ум и нравствени устои,
СТРЕЛЦИТЕ лесно всеки ще познае...
КОЗИРОГ – най-силният от всички знаци,
въздържани и хладни, справедливи.
Оптимисти или крайно мрачни песимисти,
те живи са във брони оковани.
Нито наивен, нито конфликтен,
доста отнесен, друг път преситен.
По природа бунтовник или прозаичен,
ВОДОЛЕЯТ е често свръхутопичен.
Сред приливи и отливи на РИБИТЕ животът е,
мечтатели нежни под сребристи звезди.
„Където има живот – има надежда“
е тяхното мото до сетните дни...
април 1994 г.

 

92
Някой мълчи и се оказва мъдър, някой
мълчи, защото няма що да отговаря.
Някой мълчи, защото му знае времето.

На старата ямболска
Галерия „Кирил Кръстев“

По стените картини –
ярки краски като цветен килим.
Малки лампи дискретно блещукат –
тихи стъпки като есенен дим.
Нежни рамки и тежки пана̀,
тиха музика – бели вина.
Бронзови фигури и кристални стъкла,
срамежлив ценоразпис – колона една.
Туй „акварели“ са, туй пък „масла“,
туй са „пастели“, а туй е... „мъгла“.
Поглед неясен или пък точна ръка –
случайният зрител какво ли разбра?
Салонът е пълен – осемнайсет часа̀!
Скъпи дрехи, парфюми, цветя...
„Колко прекрасно!“. „Божествено!“ „Да!“
Кое е тук истинско, кое е лъжа?!
9.VI.1999 г.

 

93
Живей така, че да не те аплодират,
когато пристигаш, а да усещат липсата
ти, когато си отиваш...

Коледен дар
На г-жа Чапърова

Тъй мислеше си тя:
Шапка за Коледа днес аз плета,
шапка на „гургур“ с корава глава.
Що за човек е тоз „селяндур“,
стихове пише и казва „Бонжур“!
А авторът си рече:
Шапка за мене днес тя плете,
макар че не съм аз нейно дете.
Аз не съм Цар, ни господар,
а на нейната „болка“ – просто другар.
Шушукаха си куките:
Три пръста сиво, после – червено,
ивица черно, сега пък – зелено.
Отново сиво, отново червено –
спомен за хурка и бързоного вретено.
И аз разбрах:
Това не е шапка – коледен дар,
та аз на дъщеря ѝ съм само другар.
Та аз „кривиндел“ съм и все опозиция,
та това не е шапка, това е позиция!
22.XII.2004 г.
5.30 – 7.00

 

94

Голяма печалба е човек да бъде благочестив и
доволен от себе си

Живот
Едно тъй трудно заглавие

Мъката в кафе не се удавя,
в гроздова недей я мъчи ти!
Затвор за нея е сърцето,
палачът – нежните очи.
Сладка болка радостта е,
но рядко ме спохожда тя.
Затвор за нея неоткрит е,
а блика в хиляди неща.
Мъката в кафе не се удавя,
а радостта е болка сладка.
Сладка болка и горчива мъка,
днеска там са, утре – тука.
1988 г.
*** Пътят към никъде е павиран с
извинения.

 

95
Мокрият не се бои от дъжда

Колет

Сънят на един бездомник
Режа канапа и отварям капака,
каква ли загадка тука ме чака?
Бурканче; капачката червена –
каква ли вкусотия тука е стаена?
Кутийка. Какво ли в нея ще открия?
О, хо, хо! Домати май или скумрия.
Разтварям аз поредния пакет –
не е туй патка, а... пастет.
Та-та, та-та, та-та, та-та –
туй пък млечна е салата,
а пък в бялата кутия
май сармички ще забия.
Нани мили, мила нани –
ето китката с банани...
Тука пък какво е втасло? –
Я! Пакетче има май със масло.
А до него, свита с вестник,
свещ почива си във свещник.
Туй пък що е? – аз не знам –
нещо скърца в целофан.
Най-накрая – сръчна, мила,
хляба ръчен е завила.
Ножа оставям – затварям капака,
от сън се събуждам – животът ме чака.
XI.2003 г.

 

96
Ако искаш да видиш сърцето ми, погледни
ме в очите!

Не тъгувай сама
На хилядите самотни...

Не тъгувай сама, моя мила,
не тъгувай сама!
Не тъгувай ти сутрин –
кафето горчиво изпила,
не тъгувай сама!
И на обяд не тъгувай!
Едва отхапала сандвич,
не тъгувай сама, моя мила!
Не тъгувай сама!
Не тъгувай и вечер – ти мила!
Вечерта, зная аз, си уморена жена...
Не тъгувай сама, моя мила!
Не тъгувай сама, че кафето е сладко,
когато е изпито от двама,
но и в тази нощ ти сама си,
а нощта е за двама!
Не тъгувай!
До вчера беше сама, мила моя,
а утре – утре ще бъдеме двама!
3.VII.2005 г.
13.00 – 14.45

 

97
Търси и ще намериш!

Бъди до мен
Аз ще бъда до теб

Зная,
че не си ти за мен...
Но за кого си тогава?
Зная,
че не съм аз за теб –
та аз живея в забрава...
Не съм аз за теб?!
Не си ти за мен?!
Нее!
Не си ти до мен,
не съм аз до теб...
Знай!
Доскоро бе нощ,
а вече е ден,
но и в кратката нощ,
а и в дългия ден –
бъди ти до мен!
Аз ще бъда до теб...
И в дългата нощ,
и в краткия ден
ту живеещ сред бедност,
ту потъващ в разкош
аз ще бъда до теб...
Бъди ти до мен!
14.VII.2005 г. 21.55 – 22.05
15.VII.2005 г. 14.10 – 14.40

 

98
Обмисляй делата си!

XX век
На умните и неразумните

В космоса летят ракети,
а от рак умира всеки пети.
Жените джинсите навличат,
а мъжете по опашки тичат.
Деца с компютрите играят,
а родителите им за тях нехаят.
Един отглежда хиляди марули,
а друг се вози важно в „Ауди“.
Заводи, фабрики строим със замах
и отровите им гълтаме без страх.
И трупаме ний грешки подир грешки,
а оправданието е едно – че са човешки.
Жените пушат днес „Трезор“,
а мъжете чакат за... фризьор.
Животът покрай нас минава,
а всеки моли се и се надява.
Ний черни сме и жълти, бели,
а такъв живот не сме видели.
Земята днес по-бавно се върти –
такъв живот едва ли ще търпи...
7 – 8.V.1986 г.

 

99
Няма неизпълними желания –
има изоставени мечти

След една премиера
Или няколко самотни изречения

Очите на прожекторите бавно гаснат
и сцената потъва пак във мрак.
На цигарите „светулките“ блещукат
и токчета потропват в такт.
Нахвърляни на куп цветята чакат,
пенливо вино в чашите искри.
Усмивки и тъга, сълзи и радост –
в мастилото перо критик топи...
Афиш самотен поглежда от стената,
тук-там покани вятърът върти.
Съвестта за среща стяга се с душата,
за разговор със себе си готви се ти!
1.X.1992 г.

 

100
Сам Бог е казал:
Няма да те оставя, нито ще те напусна

Кръстова гора
На Минка Радева - Стара Загора

Доскоро за мен непонятна бе тя –
някакъв кръст сред непозната гора,
някакъв кръст и шумна тълпа –
туй се въртеше из мойта глава...
Но днес...
Завой, след завой, след завой –
сърцето заблъсква с тревога –
завой, след завой, след завой –
с всеки метър по-близо до Бога.
Яки дървета сред яки скали,
невидими птици и черни щурци,
закътани извори и бистри води –
облаци бели над омайни гори.
Бяла църква и бели параклиси,
скитник оръфан, до него – богат,
устни мълвящи – „Боже, къде си?“ –
тази сестра ми е, този пък – брат...
И на девойки от древната Тракия
гласовете небесни достигат до мен.
Върху шарена черга до храст са приседнали
и Бога те славят в прекрасния ден.

 

101
А в малката стаичка, под Храма закътана,
няколко болни с надежда лежат.
Нейде буря захваща – дочува се тътенът
и автобуси по стръмното с мъка пълзят.
Среднощни камбани за служба приканват
и храмът се пълни с мъже и жени –
самотни свещици в ръцете припламват,
литургии начеват светите отци.
В юнската вечер до кръста масивен,
свещи стотици нежно шептят
и тайни желания в молитви облечени,
невидими нишки към небето предат...
Кръстова гора...
Довчера за мен непонятна бе тя.
Някакъв кръст сред необятна гора –
но „Среща със Бога“ за мнозина е тя...
8 – 9.VI.2001 г.
14.30 – 15.45

 

102
СЕМЕЙНА САГА

ЧАСТ ПЪРВА
Варненски импресии
На Карина, Филип и Нина

Гара. Нина. Чака влака...
И от студ със зъбите си трака.
Тролей. Шампанско. Петър, И. Р. А.
Утре почва... панаира.
Туй е кухня, туй е баня –
как ли майстор ще подмамя?
Две тераси, пет простора –
Петър бърка таратора...
Таз чернилка пък е Маша,
Нина хапва си от... чаша!
Тук вилица, там лъжица –
Филипе, подай паница!
Майстор чука теракота,
а окото все в компота,
че кака Данче от тавана,
без дори да пита мама,
бързо, бързо сне буркана.
Филип сладичко пък спинка
и сънува той... бамбинка.
Шепне мама на ухото:
„ – Филипе, герой античен,
стига с тоя сън епичен!“
Идва стара пациентка.
Рони сълзи, хленчи, мрънка –
днеска идва със „Булонка“
утре пък ще е с... коронка.
Дъръ, дъръ, дъръ, дъръ...
„ – Филипе, подай чадъра!“
„– Що ли прави мойта Кари?“
Кари, Кари, хитра сврака,

 

103
где ще хлътнеш с двата крака?
С маратонки, с панталонки
и с латекс вместо със грим
тича Нина по пазара
кат същински Пилигрим.
После в малката килийка
сладко пийва си ракийка.
Чеше Филип с GSM-а,
кротко дърпа му перчема,
ала мамините „Раковини“
пак ли някой ще подмине?
И завита със завеса,
папка, папка си „Принцеса“,
а до нея „шарен“ Петър,
пие биричката „метър“.
Кифли, баници, гевреци –
бързо лапайте, зевзеци!
Филип включва стара скара,
че не иска той попара,
а пък Нина лапа жито,
че държи то сито, сито...
Една лъжица, две легла,
пълна купа със храна...
Трима души, чаши две,
нож един. Олле! Олле!
Два-три ключа – мощни брави,
но кой леглата ще оправи?
„ – Хей, читател! Виж кафето!
Май завира... Бързо пий,
че свършва утре панаира...“
P.S. Интересен е животът на новодомците.
8.V.2004 г.

 

104
ЧАСТ ВТОРА
На Нина

Чука Филип, чука трака,
гвоздей дърпа за „мустака“,
после яко дърпа с клещи,
а пък той се блèщи, врèщи...
Умна Карина главица
(ще пие баба пак водица)
по тавани и мазета,
шета тя – досущ Комета.
Тука поща, поща там -
няма страх и няма свян,
внучка бабина „проклета“,
тя до Харвард ще докрета...
Друмът стръмен е, мадам,
но пътечки скрити знам,
где с копита, где със рὸга,
аз със съдийска ще съм тога!
Щом топне четката в латекс,
тръгва Нина кат експрес...
Горе, долу, вляво, вдясно –
почва да ѝ става тясно.
Рано ляга тя в кревата,
често цепи я главата,
а пък дясната ръка
пак върти ѝ номера...
Сутрин става по росата,
леко тътри си краката,
дълго в банята се мие –
крепко зъбите си трие.

 

105
После със хавлия мека
тихо крачи по пътека:
„Дай ми четка! Дай ми гребен!
Где е моя лак модерен?!“
Баня. Вана. Хиляди кутийки –
във въздуха се носи аромат...
Долавям мирис аз забравен,
на жена забравен аромат.
Мама каза, че креватът
два на два е. Точка. Край!
Но на стола „Кривиндел“
често спинкам – „Къркъдел“.
Хапче глътне, капки пие –
(нощем сълзите си крие),
че любовната игра
с GSM е... тра-ла-ла...
Брак един, че втори...
Трети? О, не! Мерси...
Баба, мама, Филип, Кари...
Защо животът ме попари?
Тоз ме иска, оня – пак...
Друг се прави на глупак.
Искат Нина!
Искат мен!
Пети плаче възхитен...
Първи иска ми ръката,
втори гледа ме в краката...
Стоп! До тука! А децата мои
кой ще гледа като свои?
Чѐта дружна, чѐта славна
туй сте сите – по-така...
И дали ще ви хареса – май нехая –
тегля аз черта накрая...
2004 г.

 

106
Ако си извървял дълъг път, това не
означава, че си стигнал далече

ТРЕТА ЧАСТ
Баба Гичка

Де с ума си, де с иглата,
тя полезна е – жената,
а пък в малката чинийка
пак я чака... курабийка.
Баба Гичка (на Чапъра)
на бастуна се подпира;
от леглото до софрата
кротко тътри си краката.
С ясен ум и бистър поглед
тя на Данчето нарежда:
„- Я подай ми тази прежда,
че не ми се днес навежда!“
Кат принцеса - не, а кат царица
пак си хапва сладко пица,
па по пладне си полегне –
сладко, сладичко си дремне...
После хваща два чорапа,
бързо сплита им петата...
Де заплита, де разплита,
а бе, кой те днеска пита...
Тя си знае „словореда“,
че заплита днеска 200 реда,
лице, опаци, наметка –
де отиде мойта плетка?

 

107
Хапне, пийне, та почине –
ще живее сто години.
Чака гости – идат кат татари –
кой кога и както свари...
С две жилетки и със шала
(тука няма ала-бала)
веза топлите терлици –
сладко хапва си мекици.
„Как си, бабче? Как си ти?“ –
умна Кари се върти –
знае, че за таз попара
два-три лева ще изкара...
После щерката голяма
иде при обична мама:
„Как си, мамо? Как си днес?
Кафе ще пием ли „Еспрес-о“?“
Седне на диван умело,
па отпусне морно тело –
сладки приказки реди,
клюки разни – новини...
Трака влака, трака-трак,
ах, какъв съм аз „бунак“...
Я да спирам таз „игрица“,
че с бастуна баба Гица
зарад щерка, зарад Нина –
(Боже! Как забравих внуци!?)
ще сурвака май гърбина...
18.V.2004 г.
P. S. Тя наистина доживя до 100 години...

 

108
Не можеш да бъдеш винаги великодушен,
но винаги можеш да бъдеш справедлив...

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Чапъриада
На г-жа Чапърова – Учителката

Скъпи мои, ученици,
вий сте мойте мъченици,
ала от яд или от срам
няма лесно да се дам.
Шест на Господ, пет на мен –
кой ме гледа възмутен?
Ти седни, а ти – стани!
Бързо времето лети...
Ах, каква съм аз напета,
(често сменям тоалета),
а с таз прическа и коса
няма мърдане в часа.
Туй е жаба, туй е вол,
туй пък хвойна е без ствол...
Дай ми, Петре, формалин!
Пак ли спинкаш, майчин син?!
Бях напета, бях проклета,
бях аз „умната глава“.
Хей, колеги, хей, колежки,
няма с мене... тра-ла-ла!

 

109
Аз не пия, аз не пуша,
аз със крепък съм морал,
Бог дочува ми молбите –
Константин е моят крал.
Туй е Нинка, туй е Галка –
туй са мойте дъщери,
с диригентска аз съм палка –
„шляпкам“ умните глави.
Бях на двайсет, бях на трийсет,
бях дори на петдесет,
отгде се пръкна тоя Петър –
кат го вѝдя ме тресе...
Бяха криви, бях Аз права –
тъй въртеше се светът,
но сега пък Аз съм крива –
как не мога да мълча?!
Сърдихме се с мама двете
(в стих пропуснати сме – клети!).
Ала с таз уста голяма –
ой, беля стана голяма!!!
18.V.2004 г.

 

110
Добро и лошо, живот и смърт, сиромашия
и богатство са от Господа

ЧАСТ ПЕТА – авторът
„Каменарче“
Автошарж

Бях аз женен, бях разведен,
хубавец бях – и напет,
а сега съм само дядо –
ту намусен, ту проклет.
Дали ще намеря „баба“ –
що ми трябва пак „юлар“?
Таз ме гледа, друга – пита,
ала търся аз – другар.
Да зачита свободата,
мойта – тя, а нейна – аз,
да заспива на ръката,
на мойта – тя, на нейна – аз.
Че животът тъй е кратък,
без любима, без любим,
без огнище, без жарава,
духне вятър – струйка дим...
18.V.2004 г.

 

111
Човек трябва да отива при приятелите
си навреме – или никога...

Рожби
На сем. Никови

Ти тъй си ми сладичка,
като паричка гладичка,
детенце пискливо, с куйручета две,
ти – мамина рожба, ти – скъпо дете...
Ти тъй си ми миличък –
като блясък игривичък,
момченце ревливо със щръкнал перчем,
с тебе ще станем чудесен „тандем“.
Ти бебе ревливо и мъничко бе,
момиче прекрасно пред мене расте.
Девойка свенлива и тъжна ти бе,
какво те измъчва... кажи ми, дете?
Ти палавник чуден и мъничък бе,
юноша строен пред мене расте...
Животът е труден – пред теб е един,
какво те измъчва – обичан мой син?
„Аз момък обичам – беда ли е това?“
„По девойка копнея, живея с тъга...“
„Ти, майко, прощавай – обич е това!“
„Ти, татко, прощавай – това е съдба...“
8.III.1991 г.

 

112
Купувайки къща, купуваш и комшиите...

Селска махала
На моите съседи - с. Кабùле

Петльо Петров кукурига,
кака Ева се надига –
бръска, бръска със метлата –
Ох! Утрепа се горката...
Ръчка Гого със бастуна,
(не увира таз кратуна),
па потътри се при Гена –
мляко има във легена.
Хапне, пийне, та почине,
чуди се къде да мине.
Викне Вила със торбата,
хляб да купи за раята.
Спинка Рекси – млад юнак,
смяна има днеска пак,
че отново зад вратата
зорко Ева бди в махлата.
Кой с коя, коя със кой –
минута няма тя покой,
някой вика: – „Хайде, дами!“ –
Генка пак козите мами...
Дончо къща бетонира,
а пък Лина се нервира –
лучец бели, манджа „прай“.
Оле, Боже! Няма край...
Стойо тътри си краката,
крета, крета след козата,

 

113
че през плета клони дърпа,
лапа тя, не се озърта.
Дончо „Шкодата“ задява –
да запали се надява,
ха за риба, ха за гъби,
тъй картините... загърби.
А на пейката отвънка
баба Тилка пак си мрънка –
за лозята, за къщята...
Олеле! Свърших парата...
А пък Нела, отзарана,
пак да шета се захвана,
китки кὸпа, колà мие –
Тошо пък ракия пие...
Малък Тошко се прозява,
а на баба му призлява –
той във Стойови се скри,
мозъкът ѝ пак върти.
Крачи Лина по земята,
ниско свела е главата.
Тръгнала кафе да пие –
кой ли чашите ще мие?
Рано, рано по росата
ходи Гошо за тревата,
после кравата дои
и попара си дроби.
Дядовци и мили дами,
чуйте Петльо – кукурига,
млада ярка му намига...
Туй животът Ви е без намеса!
Дърпам старата завеса...
2002 г.

 

114

Бъди състрадателен!

Зеленото одеяло
На един ямболски скитник

На пейката лежеше скитник,
потръпваше от вечерния хлад -
постелил бе зеленото одеяло,
коремът му подсвиркваше от глад.
Каменната ваза бе възглаве
(във нея спеше мъничко мишле)
за него бе по-мека и от пух;
под пейката се беше свило куче
закриляше ги сам Светият дух.
Театърът избълва свойте гости
край скитника изпълни се с народ;
млад - за старец мислеше го всеки,
а той сигурно и бавно умираше, но горд...
Парà една подхвърли някой,
друг - шумно се засмя;
държейки куче за каишка
едно детенце само спря.
И аз не му подадох хляб,
не му занесох купа леща
(не съм аз по-добър от Вас)
обезсмъртих го в стих и се подписах
със една сълза гореща...
Зимата на 2019 г.

115
Господ гледа...

Задушница
На една непозната във Варненската
катедрала

Денят бе събота.
Празникът – Задушница.
Под купола на Божий храм
със много мъка, с малко свян,
вървят мъже, вървят жени,
мълвят: „Защо?“, мълвят: „Прости!“
Една жена, една сълза,
до мене кротичко приседна,
с ръце изящни, с нокти бледи,
косите прави – устни свежи...
И в този ден, незнайно как,
проблесна лъч – разкъса мрак,
дочух аз стон, дочух аз плач:
„Един е Бог, а друг – палач!”
С очи изпиваше икони,
сълзите капеха като листа,
едничка дума не отрони –
мълвяха устните едва.
И Бог смили се над жената,
изпрати Ангел – Серафим,
с криле избърса ѝ сълзата,
прогони мъка яко дим...
Денят бе събота,
а празникът – Задушница...
1.III.2006 г.
9.00 – 10.30

 

116

Истината носи омраза, покорството -
приятели

Сънят на една Зайкиня
Ех, Лина, Лина...

Аз кротка бях, добре живях –
люцерна, зърно – хапвах грах...
Дванайсет бяха моите дечица,
редовно имаше за мен водица.
Но участ зла ме сполетя –
останах май че... без глава.
Полегнах аз в една торбица,
отлитна клета ми душица.
Лежах в торба – и не една;
над нея възел – даже два.
Очаквах кротко своя ред –
къде си мой стопанин клет?
Отгде се пръкна таз ръка,
повдигна тя една торба.
Повдигна втора, трета, пета –
на мен излезе ми късмета.
Почакай!
Грешка!
Недей така!
Вземи си своята торба!

117
Петре! Помощ!
Где си ти? Ела!
Бърза Лина със торбата,
тежко стъпва по земята.
Че остави тя в торбица,
клето зайче – кат карфица,
а отнесе във торбата
мама зайка кат слоница.
Грешка, прошка – трала-ла,
днеска пих една вода.
Грешка, прошка – трала-ла,
ах, какъв съм будала!
Тук на село аз живея
и с комшии се гордея.
Заека си днес прежалих –
в стих Павлина не пожалих.
20.IX.2005 г.
P.S. Или как съседите ми подмениха
зайците от фризера

 

118
Научи се да цениш простичките неща!

Имам аз едно

Желание...

Да угаснат уличните лампи
да видя аз звездите пак
да тръгна към реката бавно
да взема спомените с нас.
Да грабна старите такъми
да пусна плувката и във захлас
да слушам птиците как пеят
с пресипнал от мъглите глас …
Имах аз едно желание …
12.II.2019 г.
04.15 – 04.30

 

119
Играчка -
плачка

Умните вършат навреме онова,
което глупавите по принуда.

 

121
Нещастието започва,
когато се затвориш в себе си...

Очакване

Ден след ден животът преминава,
за малко обич всеки се надява,
за пари един се бори – ала уви,
друг желае вечна слава – надали!!!
Обичах аз, обичах аз една жена,
обичах я – аз зная.
Очаквам аз, очаквам аз една жена,
дали очаквам я или желая?
Или желая всеки божи ден
животът си със нея да прекарам...
Животът, с който тя дари ме
за радост или за нови мъки – аз не зная...
Ден след ден животът преминава,
вляво пропаст, а вдясно – остър връх.
Очаквам аз една жена – очаквам я, аз зная.
Очаквам я, обичам я и я желая...
12.V.1986 г.

 

122
С времето всичко отминава

Семеен квартет
Историята на един развод

За да се опише вярно нашия квартет,
е нужен вероятно не един поет.
Мъже, жени, деца, коли
и животът, който покрай нас лети.
Спокойствие и обич, нежност, топлина
търси днес навярно всякоя жена...
В семейното огнище огънят гори
(един дървата носи – мисли, че е сам)
и огънят гори, но друг се топли там.
Навремето, в училището добро, ни учеха,
че две плюс две – все четири било.
А ето, че животът днес сочи друго –
не четири, а две, плюс две в излишък...
И ето, че един от нас, като козел,
без сам да знае той или пък тя,
е своя труден път поел
към жертвений котел.
Пътеката е стръмна – тя води към беда,
казанът там къркори с врящата вода.
Подтиква го един, с усмивка блага,
друг сладко го подканя, а трети гледа –
тъй кратък пътят е към таз победа.

 

123
Край мен сега са те - и той, и тя...
„Приятелство, другарство“ – устата им
мълвят –
„Тук пламна обич!“ - очите им крещят...
Забравят се съпруг и дом, жена, деца –
защо да дирим тук ний нечия вина?
Какво да се направи? Трудно е сега –
пътят е далечен, близка е целта.
Любов без обич!? Обич без любов!?
Не е ли туй беда?
Дали игра на думи е или една съдба?
Огънят догаря, пръскат се искри,
историята стара днес кой ще промени...?!
26.I.1986 г.
P.S. На 33 години неочаквано и
твърде болезнено преживях първия си
развод.
Така се родиха тези стихове.
Първите!!!
Не съм предполагал, че ще има още и още...
И така... още 33 години.

 

124
Понякога грешките отразяват
истинската природа на чувствата ни

Животът на една жена
На тази, която все пак срещнах –
Тайнствената,
Разнолика и
Упорита „Дева“

Аз майка бях, съпруга бях
и гадже бях – и оцелях...
За дом жадувах, сред грях живях,
деца целувах – и оцелях...
Един обичах и с друг живях,
сама се борих – и оцелях...
Аз обич дирих, търсих смях,
не ги открих – и оцелях...
Изглежда Бог дочу молбата
изпрати мъж – не херувим;
към мен протегна си ръката
май знак туй бе неоспорим.
Дали ръката да поема,
дали мъжът е той за мен,
дали сред облаците ще се рея?!
Не знам! Но този път
да изгоря аз искам,
не да оцелея...
24.V.2007 г.

 

125
Да говориш е изкуство,
да слушаш - дарба...

Съмнения...
На д-р Желязкова

Аз бях дете, аз бях баща,
войник аз бях – и оцелях...
Жена обичах, не знаех грях,
дъщеря сънувах – и оцелях...
Една обичах и с друга бях,
аз сам се борих – и оцелях...
Сред свои – чужд, сред чужди - свой,
години бях – и оцелях...
Жена една видя тъгата,
изпрати дружка – Ангел свой;
с очи докосна ми душата–
съня разтури, сладък, мой.
Дали Съдбата да приема?
Дали жена е тя за мен?
Дали сред облаците не се рея?
Не знам...
Но зная, че този път
ще изгоря до корен –
не ще да оцелея...
5.VII.2007 г. 3.15 – 4.04
7.VII.2007 г. 7.00 – 8.00

 

126
Верен приятел цена няма

Ода за Бим
На моето куче

Като бухал в тъмнината щъка Бимчо из
гората,
черна чума в черна нощ с поглед на убиец
лош.
Ту елени ще подгони, ту се свий под сухи
клони,
черен, кален, зъл и гладен, с остри зъби и
нахален.
Кокал стар за закуска, сладко, сладко пак
си хруска,
а пред погледа оловен споменът е лист
отронен...
Там на пътя, край гората, натоварена със
плява,
дрънка селската каручка – вози дядо, вози
внучка...
А край нея млада кучка, с лъскав косъм,
с поглед влажен,
весело очи върти – мята огън и искри.
„Млада кучка“ – гледа Бим, „Тъжен пес“ –
мисли тя и забиха в тъмен лес...

 

127
Мина ден и втори, трети,
и любовната игра в сладък кръг ги
завъртя.
Ала след неделя, две,
дъжд пороен охлади огнените им мечти.
„Кой съм аз?“, „Коя бе тя?“. И пред поглед
отрезвен, бягат бързо ден след ден...
Дом!!! Стопанка!!! Топлина!!!
Пълна къща със храна...
И през мрачната гора бърза Бимчо за
дома,
там го чакат – знае той – много нежност и
покой.
Свършват вече редовете на таз история
забавна,
но где е мойто място в нея? Вий кажете!!!
1988 г.
*** И след лоша жътва трябва да се сее.

 

128
Видимото е временно, невидимото – вечно

Ваза с цветя
с 40 ° температура

Мраморна ваза – гербери два,
стрък аспарагус и малко тъга,
шепа водица – небесна дъга
радват очите не ден и не два...
Мраморна ваза и три рози в нея –
за здраве, живот и обич копнея...
Край вазата падат нежни листа,
за тебе аз мисля и тлея в нощта...
Мраморна ваза с кокичета две
нежно протягат към мене ръце.
Отлита сънят ми, отново съм сам,
девойко прекрасна, къде си, не знам.
Мраморна ваза с нарциси три
искрят във очите и бликат сълзи.
Къс е денят ми, а дълга нощта,
цветята са осем, а вазите три...
11.III.1991 г.
12.05 – 12.55

 

129
Преди да заговориш някого – нахрани го!

Късче Луна
Тя си знае...

С нежни пръсти
леко разрошвам ароматни коси;
и сребърна струна дочувам
нейде дълбоко в душата звъни.
Бяла кожа под черната блузка,
а зад старата щора – късче Луна.
Очите затварят се – гласът я приспива –
с одеялото топло нощта ни завива.
С хладна длан тя
до топлия гръб ме допира –
и неуморен, часовникът цъка,
ала за миг сякаш времето спира...
Бурканче със леща, понички две:
„Петък е, пост е, мило момче!“
Душите една са, телата са две,
съдбата ни мъка е, а животът зове.
Тихи стъпки... И старата лампа
грозните сенки разпръсква.
Следват трите ключалки, а после –
после икона, молитва и кръста...
ХI.2001 г.

 

130
Никой не е забравен, нищо не е забравено...

Край Созопол
На Гергана, ‘69

Море и лято, стръмен бряг
край млада борова горичка,
скали солени и един овра̀г –
и момиче с дълга плитка.
Палатките от слънцето изгарят,
а въздухът под тях трепти,
за нещо гларусите спорят
и уморено знамето виси.
Лятна буря, дъжд пороен –
две препускащи сърца,
мълнии нощта изгарят,
а целувки нашите лица...
10.II.2002 г.

 

131
Времето и случаят помагат на всички

По козята пътека...
На Юра

по пътя за Карандила
С дъждобран, клин и боти,
нехаеща за никакви имоти,
с фланелки шарени в торбата –
„О, божичко! Къде ми е водата!?“
Дъждецът божий днес е знака,
край път – копривата я чака.
Невенът скромен там се гуши –
под храстите се Юра муши...
Бог Ева и Адам наказа,
(че ябълката бе за тях проказа),
но в майски ден и край реката
с две ябълки привлече ме жената...
18.V.2000 г.
16.30 – 17.30

 

132
Що за добродетел е да не пиеш вино,
а да се опиваш от омраза...

Чаша вино и...
На Галя и Жана

Вятърът гони закъснели листа.
„Студ на кутийки“ – мисли си тя.
„Стига баланси, стига отчети!“ –
грабват „яките“, тръгват и двете.
„Чаша вино! Дай и за мен!“ –
та колко им трябва в зимния ден.
В тихата уличка, в една механа,
приятелки те са – „Здравей, Аладжа!“
Музика тиха, парфюмът ухае,
с кого си днес тука – никой нехае.
Запалват цигара, отпускат тела,
кръстосват краката – „Здравей, Аладжа!“
В тихата уличка, в една механа,
ветре, почакай, май влюби се тя –
та колко ѝ трябва на всяка жена –
чаша истинско вино и – „Здравей, Аладжа!“
31.Х.1997 г.
P.S. Механата зад пощата вече я няма.

 

133
Ще взема спомените с мен
Чуждите стени не топлят...

Червена роза
На моя бивш съпруг

Мили мой,
за теб аз бях – Червена роза,
децата наши – моите бодли.
Но друга роза ти намери!
„Прекрасна роза!“ – без бодли.
Но мили мой, от мене знай,
че слънцето от изток грей,
че няма роза без бодли,
ала бодли без роза – има!
Червена роза! Туй бе знак!
Но днес си с друга, утре – пак...
Мили мой, от днеска знай,
в дъжд и пек, в студ и мрак
Червена роза
ще бъда
пак...
Никулден, 2001 г.
P.S. Трудно се пише от името на жена.

 

134
Птицата пада от гнездото си замръзнала,
без капка жал за живота си

Тя искаше...
На Н. К. С.

Тя искаше в живота си да слуша
слова обични – топли, нежни,
ала обливаха я често с думи
не мили, а ледени и снежни...
Тя искаше ръце, които галят,
да докосват бялата ѝ кожа –
жена да бъде тя до мъж,
а не – слугиня на велможа...
Тя искаше да бъде за милувки,
а бе превърната на барабан,
мечтаеше за обич и целувки –
лишена от любов, умираща от срам...
Тя искаше да бъде нежна, мила...
Тя искаше любов, а не въпроси...
Къде? Кога? С кого? И как –
кафето днес е пила...
И огънят превърна се в жарава,
жаравата пък – в буца лед.
Празникът прекърши се във делник,
а любимият преди – стана проклет...
Как искам аз леда да стане жар,
жаравата пък – буен огън
и като на клада да гори тя там –
от обич този път, а не от срам...
06.VI.2004 г.

 

135
Научи се да губиш и... ще спечелиш!

Два букета
На Н. К С.

Цветя за нея късах аз –
червени, жълти, бели...
Букети два направих аз –
прекрасни, нежни хризантеми.
Единият бе малък и златист –
за жена бе той на самотата,
а другият – огромен и сребрист,
поръсен с цветовете на дъгата!
Една жена и две деца,
един живот сред самота.
Една жена – една сълза,
един живот и три сърца.
Цветя за нея късах аз –
червени, жълти, бели...
Въпрос един задавах аз –
букети два, но кой ще вземе?
Букети два направих аз –
омайни, чудни хризантеми.
Единият бе малък и златист,
а другият – огромен и сребрист...
18. XI.2004 г.
6.25 – 7.00

 

136
Доброто дърво дава добри плодове

Среща
На моя внук

Таксито посрещам –
бос и със старите скъсани гащи.
Топло внуче прегръщам,
а то, уморено, ме дращи ли, дращи.
И всички наоколо знаят,
че с моите скъсани гащи
ледове и години стопявам,
а внучето дращи ли, дращи.
Но зад гърба ми дъщерята се мръщи –
не видя тя радостта ми в очите,
не видя тя дори и... сълзите,
най-видя тя старите скъсани гащи...
Аз първо се радвам, а после тъжа,
после зетя си гледам и мълча ли, мълча.
Аз казвам: „Наздраве!“, „Наздраве!“ –
казва ѝ той.
Бегло зетя си гледам, скритом гледа ме той.
Дъщеря си поглеждам – красива и млада,
до нея мъжът ѝ – и се радва, и страда.
Само моето внуче ме дращи ли, дращи
и хич не му пука за моите скъсани гащи.
17.VII.2002 г.

 

137
Каза ми един път – повярвах ти,
каза ми втори път – усъмних се,
каза ми трети път – разбрах, че ме
лъжеш...

Цигулка, плачеща за мен
Игра на думи

Животът си отива безвъзвратно,
години се изнизват – ден след ден.
Дочувам звуци тихо, ала ясно –
цигулка, плачеща за мен...
Ден след ден – години се изнизват,
отива си животът безвъзвратно.
Но звуците дочувам тихо, ясно –
цигулка, плачеща за мен...
Години се изнизват безвъзвратно –
животът си отива – ден след ден.
Дочувам звуци тихо, ясно –
цигулка, плачеща за мен...
2004 г.

 

138
Преди да стъпиш на сушата,
трябва да влезеш в пристанището

Сбогуване
На Христина и Нина

Сбогувах се с морето,
което не видях,
сбогувах се с морето –
то скъта моя грях.
Сбогувах се с вълните
на кея в Лимасол,
сбогувах се с вълните –
за тях бях зрънце сол.
Сбогувах се със чайките –
сред тях не полетях,
сбогувах се със чайките
и пак им завидях...
Сбогувах се с жената,
с която не живях
сбогувах се с жената –
за нея сянка бях.
Не тъгува днес жената –
за нея сянка бях
и чайките не плачат –
със тях не полетях.
Вълните си лудуват –
кристали сол съзрях,
сбогувах се с морето,
което не видях...
14.II.2007 г.
1.45 – 2.07
6.10 – 6.40

 

139
Прът и круша
поетично – еротично

Сред гората – сочна, дива круша,
а под нея – с як и дълъг прът,
песента на сла̀веите слуша,
момък здрав – от кръв и плът.
И рече той:
Усещаш ли ти мойта плът, о мила?
Ти кажи!
Усещаш ли ти мойта сочна плът?
Кажи!!!
Отвърна тя:
Усещам я, о мили!
Усещам я, как дива круша який прът!
Усещам я, и още как, о мили!!!
Че мойта круша
с клони и листа е днес богата -
Брули! Брули! Брули! О, мили! Ти брули!
(макар, че ми треперят днес краката).
Ти каза,
че няма в този стих и капка оптимизъм.
О, мили Боже,
а къде отиде твоя ревматизъм?
И авторът допълни:
Не е туй лирика, ни епос, драма,
а таз комедия –
трагедия би станала голяма,
щом всяка круша прът си няма.
P.S. Всеки иска днес да слуша тази ода –
„Прът и круша“.
Тази ода е любима - роли тук за двама има...
2.I.2005 г.
20.00 – 22.30

 

140
Под моята черница
На Яна, с. Кабиле

Сред полето – древно село,
там пък – прашен кръстопът.
Една черница – четири съседки,
вятърните мелници въртят...
Ала забръска топъл, лек дъждец,
сребристи капки – селски плет.
Прелита птица, скри се скакалец,
сред клоните се мярна силует.
И виждам... Яна! Вир – вода!!!
Спокойно крачи. Достолепна –
като истински владика,
тя тежката количка тика.
С коси заплетени като от мек сезал,
с фланелка, анцуг – стар сандал.
Момент!
Молец фланелката бе ял...
Дъждът бе топъл и грима изтри,
грима, примесен със сълзи.
И вятър луд косите ѝ разплита,
ала какво от туй! И кой я пита!
И в тази нощ,
сред клоните на моята черница,
не Змей се скри, а слезе Бог
и дълго търси Той сълзица –
сълза примесена със капчица любов.
1.VI.2002 г.
2.IХ.2004 г.

 

141
Не се соли с чужда сол...

Обичах те...
На Божидара

Обичах те безумно, шеметно и нежно,
обичах те със болка и със страст.
За теб живеех и за теб умирах –
аз падах, ставах, и вървях...
Робиня бе във плен далечен,
живееше без спомени – в мечти.
Обичаше го ти, а той – обречен,
очакваше ти друг, за да прости...
Ти друга обич бе открила,
обичаше го в слънце и мъгли.
Обичах те безумно и простих ти,
ала сърцето ме боли, боли, боли...
24.I.2005 г.
18.00 – 20.00

 

142
Спрете Земята!
Искам да сляза...

Съмнение
На д-р Славова

Бе тя красива, умна , млада,
интелигентна бе – и точна,
ала защо, защо тъй страда?
Май любовта ѝ бе задочна.
Годините топят се – идва краят.
Но не съм аз чул, не искам и да зная,
дали го търси тя или нехае.
Или очаква го! – Един Бог знае...
Дали животът ѝ река покорна е
или пък таен, луд водовъртеж.
Дали животът ѝ спокоен е
или дълбоко скрит копнеж?!
На морски бряг гнездото си е свила,
а в него – гларус, а и чайка дива.
Ала гнездото пак ще опустее -
самотен бризът в него ще лудее.
И в гнездото пусто, сред скали солени,
докато косите сиви стават вече бели,
пак ли Принц ще чака или ще мъдрува?
Никой днес не знае. Даже Бог тъгува...
Тя бе красива, умна, млада,
ала защо, защо тъй страда?
Дали животът ѝ е скрит копнеж
или пък таен, луд водовъртеж?
18.I.2005 г.
9.00 – 10.20

 

143
Краят увенчава делото,
но понякога
Делото увенчава края...

Когато...
На бившите...

Когато вятър брули хълма
и изпепелява храсти и мечти,
тогава можеш ти да се завърнеш,
ала не желаеш вече ти. Нали!?
Когато вечер, крачейки самотен,
изпращам залез – чакайки зори,
тогава можеш ти да се завърнеш,
ако го желаеш вече ти.
Когато сутрин кос запее,
а с любов случайна цветето трепти,
тогава можеш ти да се завърнеш –
дали желаеш вече ти? Дали?
Когато пясъкът почива от вълните
и рачета се щурат във нощта,
тогава можеш ти да се завърнеш.
Желаеш ли го още ти? Кажи!
Когато любовта угасне,
когато другият ти пак изневери
и тогава можеш ти да се завърнеш,
ала от огъня останаха... искри.
23.I.2005 г.
14.00 – 15.15

 

144
Не закоравявайте сърцата си!

Огън и вода
На сем. Никови

Тя беше огън.
Тя беше горски, страховит пожар.
Вода бе той.
Той бе поток, пенлив и щур.
След себе си тя рееше жарава –
сърца, превърнати на пепел.
В душите диря беше той –
поток, превърнал се във лава.
Ала от огъня една искрица
се влюби в капчица една.
Не беше огън тя, не беше той вода –
обикнал беше той, обикнала го бе и тя.
От нищо те не се бояха,
тя – горски, страховит пожар,
децата им – семейна стряха,
а той – поток – планински дар.
Тя беше огън –
горски, страховит пожар.
Вода бе той,
поток планински – оцелял...
16.I.2005 г.
8.00 – 9.00

 

145
На Земята злоба има за всички -
любовта не достига

Жената от моята улица
На Марина

Жената от моята улица
на съня ми не дава покой,
един казва била е девица,
друг пък – мътен порой.
Сутрин цигара запалила,
кафето горчиво вари.
На обяд пък огън наклала е
и мълчаливо край него седи...
Жената от моята улица
вечно сама се прибира –
сякаш не в бащина къща,
а в мрачна, чужда квартира.
Жената от моята улица
нощем си ляга сама.
В камината огънят мърка,
но няма си тя топлинка.
Жената от моята улица
загадки задава безброй.
Животът край нея река е,
но сънят ми не дава покой...
25.IX.2006 г.
21.00 – 21.40
26.IX.2006 г.
7.00 – 7.30

 

146
Ако не си вкусил горчивото,
не можеш да познаеш сладкото

Две сълзù
На тази, която не срещнах...

То беше радост, то беше смях,
то беше ярост, то беше грях.
Любов потайна ми ти откри
и с две сълзѝ ме днес дари.
В едната миналото аз видях,
а в другата – съдбата си съзрях.
Лице пред мене ти разкри
и с две сълзѝ ме пак дари.
Живот един до днес живях,
а в друг живот аз теб видях.
Съдбата там се май смили
и с две сълзѝ ме тя дари.
С две сълзѝ ме ти дари,
любов потайна ми ти откри.
То беше ярост, то беше грях,
то беше радост, то беше смях...
24.I.2005 г.
11.00 – 11.49

 

147
Приспособи се към хората около теб!

Любовен суховей
Сънят на една жена

Не си идеален ти, едва ли пък аз.
Кой ли бе ти? Коя ли бях аз?
В този миг само мъж си,
а пък аз съм – жена...
Вълните бушуват – морни чайките спят.
Сърцата лудуват, а душите трептят.
„– Хей, стига тъгува!“ – тихо Сирени шептят.
Бриз платната издува, а сълзите блестят.
Живеех аз с болка, живеех в тъга,
кажи ми, о ветре, отгде го довя?
Той сънят ми разтури и дъхът ми се спря –
той любовта ми разбуни и кръвта ми се сгря.
От болка изгарях, от болка и страст.
В тази нощ аз лудувах,
в тази нощ аз живях.
И отново лудувах, и отново живях...
Ти сънят ми разтури, кръвта ми се сгря,
ти любовта ми разбуни, дъхът ми се спря.
И отново лудувах, и отново живях...
В този миг ти мъжът бе,
жената бях аз...
19.III.2005 г.
(Тодоровден)
15.00 – 16.05
P.S. Дойде ли ти на ума, идва на
главата ти...

 

148
Не казвай повече от нужното,
не стой повече от необходимото!

Поетична стъпка
На бъдещите ми Критици

В градчето Ямбол аз творя (и тук живея),
но за беда не пиша в стъпка „Ямб“.
Не пиша във „Хорей“, „Дактил“ и
„Анапест“,
не пиша даже в... „Амфибрахий“!
А не пишеш ли във стъпката „Дактил“,
критиците те считат днес за...
„Птеродактил“.
Не крачиш ли пък в стъпка „Анапест“ –
кой би чул от теб я стих, я вест...
С нещата от живота съм „на Ти“,
ала не пиша в стъпката „Хорей“.
Каква заблуда!? За стиховете мои дълго
чакам аз да каже някой – Брееей!!!..
Господа и Дами, скъпи ми критици!
Аз Петър съм, не съм Петьофи!
Не съм Овидий, нито пък Петрарка!
Аз скаран съм дори и с... „Амфибрахий“,
защото Петър съм, а не... Хораций!
Но казват, че стиховете ми стоят добре.
Така че, не от днес, ала от утре,
нова стъпка в Поезията аз въвеждам –
и стъпката ще се нарича... „От сърце“.
1. IX.2001 г.

 

149
Не се увирай, за да не те отблъсват и не стой
много настрана, за да те не забравят...

Закъснели цветя
пророческо

Очаквах аз роза –
една единствена роза.
Нищо,
че на мъж не се подаряват цветя...
Знам,
че не ще я дочакам...
Какво да се прави –
човешка съдба...
Очаквах аз дума –
една единствена дума,
а не водопад
от патетични слова.
Не дочаках аз роза –
и дума аз не чух;
за рози веч е късно,
а за думите съм глух...
Ала ще минат сто години
и гробът със трева
тогава ще осъмне,
отрупан със цветя...
17.VII.2005 г.

 

150
Рицарят и три русалки
на "ВЕСМОН-1" ЕООД - едно чудесно семейство

Във книжарницата малка царуваше една русалка.
Имаше си щерки двечки – шарени като юрдечки…
Пак ще кажа неведнъж, мечта са те за всеки мъж!
Кротки са, а и свенливи…
Ако някой викне „Смет за сливи!“ –
гладни ще останат – нежни, мили…
А пък тази свита малка, тати брани я с… писалка!
Цял ден тътрят се клиенти разни –
някой – сладки, други – мазни…
„Дай ми десет химикала!“ – бърза някой като хала.
„Пускай бързо ламината, жена очаква ме в колата.“
„Щракай тази карта стара, че летя аз за Сахара!“
„Дай ми четири писалки, че дечица имам малки!“
Тези ученички мили,
химикалки днеска май са „свили“.
Тази дама търси папка. Важна тя е – селска патка!
Усмивка има тя говежда и дори не ни поглежда.
Тътри се един „поет“ – „Гледай всичко да е в ред!“
Че жена му идва с цяла „бала“ –
чуден мъж си е избрала…
„Клиентът имал право“- знам,
но нявга искам на момента
да му хвърля документа – да изпратя го със шут,
че се прави той на луд!“
„Татко рицар е с бухалка, мама пък била Русалка!?
Ний сме техните дечица – чисти сме като сълзица…“
Предизвика ме жена русалка
грабнах аз една писалка.
Бързам, бързам днес да сваря,
че книжарницата ще отваря…
P.S. Не се занасяйте с автора!
12.XII.2018 05.15 – 06.30

 

151

Ад и
Рай

Понякога нещата просто се случват...

 

153
Понякога Истината се нуждае от
няколко думи...

Болка
Тя си знае, но не знаех аз

На ъгъла чаках я
с чаша вино в ръка.
Някак внезапно яви се –
скрила поглед и свела глава.
Трудно преглътна, поглади коса,
после тихо продума:
„Не възлагай надежди –
снощи с друг съм била!“...
Друга обич открила –
тя ѝ дала крила!!!
Моята обич е бѝла
полъх от вятър, малка шега...
Силно чашата стиснах –
малко кръв се проля.
Без да искам настръхнах –
тъй заболя, заболя...
20.XII.2007 г.
11.20 – 11.30 ч.
18.30 – 19.00 ч.
P.S. Ангелите не живеят на Земята

 

154
Лесно е да се обича - трудно е да се прощава

Любовна заблуда
Тя си знае...

Слушах аз нея –
колко кротка била,
как без мъже е живяла,
как живяла сама...
Моят близък комшия,
(стар приятел при това)
вдигнал чаша с ракия,
с болка каза едва:
„Остави ти тез думи –
колко кротка била,
тя е хитра лисичка,
тя е просто – беля!“
А аз слушах пак нея –
колко кротка била,
как без любов е живяла,
как живяла сама...
P.S.
Думи, думи –
стари думи и стари одежди...
Думи, думи –
нови думи и нови надежди...
21.XII.2007 г.
11.30 – 12.00 ч.

 

155
Очаквай всичко от живота!

Ангел без криле
Тя си знае...

За мен ти чуден Ангел бе,
но днес си Ангел без криле...
Ти крачеше от грях към грях,
а дълго аз за теб живях.
За твоята обич аз закъснях,
за моята – ти подрани...
В твоето минало пътник аз бях,
в моето бъдеще – ти!
До твоя грях едва живях,
след твоя смях май оцелях.
Един търговец ти откри –
за зрънце грах ме замени.
Ти крачиш пак от грях към грях,
за теб на облак сянка бях.
За мен тъй дълго Ангел бе,
но днес си Ангел без криле...
P.S.
Не знам след туй
дали ще оцелея,
но с Ангел аз
пак искам да живея.
1.I.2008 г.
12.30 – 13.00 ч.
16.00 – 16.20 ч.

 

156
Сърцето ни води там,където умът не би
ни завел

Кълбо с лъжи
Тя си знае

Пред теб с любов света открих –
сърце едно ти аз дарих.
Но с дявол сделка сключи ти,
без вяра бе – кълбо с лъжи!
Без обич въглен от огън бях,
една искра, ту пепел – прах...
Ала очи зелени бързо скри -
жена невярна беше ти...
13.I.2008 г.
10.30 – 11.30 ч.
14.00 – 14.55 ч.
P. S. Вярвай на Бога, но си връзвай камили-
те... (арабска поговорка)

 

157
Истината се разкрива с Времето

Ала какво от туй
Тя си знае

Сред облаците пръстен ти получи –
и едно сърце – за нероденото си внуче.
Ала какво от туй?
И какво след туй се случи?
Един обича – с друг живя,
децата ти от трети бяха...
Дали обича? И дали живя?
Дали позна семейна стряха...
Лъжа бе всяка твоя дума –
„Обичам те!“ ти нивга не каза̀.
Щом станеше въпрос за двама
един бе твоя отговор – „Измама!“
Играеше си с думите –
жонглираше с лъжите.
Факир бе ти със нощите,
не жалеше и дните...
Ала какво от туй!?
Какво след туй се случи?
Една снежинка превърна се в лавина.
И нивга дума ти не чу... „Любима!“
16.I.2008 г.
10.10 –11.25 ч.

 

158
Изборът разкрива човека

Ледено сърце
Тя си знае, знам и аз...

Не знам сърцето ми горещо
как айсберга не разтопи...
Жена бе ти – и още нещо –
и не една съдба разби...
Ти нивга обич не намери,
за никого ти сълза не проля.
Ала гласът от болка ще трепери,
не бе ти Ангел – а жена...
Ти нивга обич не намери –
и не една съдба разби.
Но пак те любих аз –
и пак те мразих,
не беше айсберг ти –
а бе жена...
22.I.2008 г.
11.40 – 12.05 ч.
13.15 – 13.30 ч.
*** Бягай от чужда вода и не пий от чужд
извор.

 

159
Любовта покрива много грехове

Малка закачка
На Мария

Отново аз
не знам да плача ли
или пък да се смея...
Жена една в леглото ми май спа
(и аз май спах със нея...).
Едва ли туй от вас ще скрия,
наричаше се тя... Мария.
Но утрото поднесе изненада:
Знай – каза̀ ми тя – аз по теб съм луда...
Ще те обичам – рекох – даже до полуда...
Или пък грешно чух?!
Дали пък не сънувах?
За женски клетви трябва
отдавна вече да съм глух...
P.S.
И пак
не знам ще плача ли
или пък ще се смея,
но с таз жена
май искам да живея.
Но иска ли го тя? –
да гадая аз не смея
или пък не умея...
8.VI.2008 г.
6.30 – 7.30 ч.
13.30 – 14.30 ч.

 

160
Съдбата дава шанс

Аз дълго те търсих...
На М. С. Димова

Аз дълго те търсих –
обрисувах те в стих,
нарисувах те с четка –
но теб не открих...
В пропасти слязох –
теб не видях,
сред огъня дирех те
и пак оцелях...
Сред ширнали степи
търсих те аз,
самодиви зовяха ме,
ала сам пак вървях...
В море потопих се –
очи не съзрях,
сред гарвани литнах –
коси не видях...
Случайно те срещнах –
очите видях,
косите докоснах –
от любов онемях...
Тъй дълго те търсих,
ала днес те открих,
нарисувах те с четка –
обрисувах те в стих...
7.VIII.2008 г.
13.05 – 13.20 ч.
14.00 – 15.30 ч.

 

161
Които са сели със сълзи, ще жънат с радост

Недей да си среща случайна
На Петрушко

Мое мило, прекрасно момче,
като полъх те срещнах случайно.
Ти пролетен полъх може да си,
но недей да си среща случайна!
Мое мило, прекрасно момче,
като вятър те срещнах случайно.
Ти северен вятър може да си,
но недей да си среща случайна!
Мое мило, прекрасно момче,
като огън те срещнах случайно.
Ти въглен от огън може да си,
но недей да си среща случайна!
Мое мило, прекрасно момче,
като облак те срещнах случайно.
Ти сянка от облак може да си,
но недей да си среща случайна!
Коледа – 2008 г.
P.S. Трудно се пише от името на жена.

 

162
Бог знае какво прави

Докосване
На Мария - защото те обичам

Целувах ти очите –
в косите ти се скрих.
Докосвах ти гърдите –
пак Рая преоткрих.
Вратата ми отвори –
протегна ти ръка.
Една искра прехвръкна –
душите разпиля...
31.XII.2008 г.
9.45 – 9.50 ч.
P. S. Понякога са достатъчни само няколко
думи... или 122 букви.

 

163
Всичко може да се промени за миг

Обичам те, Петрушко!

Да те обичам аз не смея,
че от обич изгорях,
но и да мразя не умея,
макар лъжа съзрях...
„Обичам те, Петрушко!“ –
аз чувах от зори...
„Обичам те, Петрушко! –
Недей ме ти кори!“
31.XII.2008 г.
11.30 – 11.40 ч.
P.S. Из живота на една жена

 

164
Кога е печално лицето, сърцето става
по-добро

Едно дихание
На Петрушко

Едно дихание със моето се слива,
едно сърце до моето тупти...
Мъж един направи ме щастлива
и искра от обич в очите ми трепти.
На улицата спря ме той и ме запита:
„Извинете – каза – мога ли да Ви даря?“ –
но душата ми сред скърби беше скрита –
не исках аз, ала не можах да отрека...
1.I.2009 г.
7.05 – 7.10 ч.
9.15 – 9.20 ч.
P.S. Из живота на една жена

 

165
Живей с момента! Не бъди досаден!

Новогодишна закачка
Ах, Мария, Мария...

Очите нейни бяха сини,
в косите ѝ растяха детелини.
Тя слънцето посрещаше със смях –
спокойна бе – жена без грях...
Чудесен момък беше той – висок,
ако не бъркам даже – пъстроок.
От години беше идол мой,
ала в „лапите“ ми падна той...
P.S. О, Боже мой! О, Боже мой!
1.I.2009 г.
14.00 – 14.30 ч.

 

166
Животът не е за всеки

Евроученичка
на Надежда Захариева -
и тя ще разбере

Тя има голичко коремче
и малки, стегнати гърди;
има шалче, има и коланче,
и закачливо дупето върти.
С кожени, „римски“ сандали,
на пъпа пък – с тежко сребро,
в чантата – грим и цигари,
а пък GSM–а – от ухо на ухо...
Ту с „бикини“, ту пък със „прашки“
погледът празен, друг път – юнашки.
Париж и Виена тя знае на пръсти –
двадесет няма, но има две къщи.
Сутрин – в кафето, вечер – на бар,
спокойно се вози до местен тузар.
Блузката нежна, явно – „Армани“,
кой ли България, мила, ще брани?
Днеска на фитнес, утре – на СПА,
на тати и мама бе тя гордостта.
P.S.
Май нещо забравих! Какво ли бе то?
Някой пошушна – „Родно школо“.
23.VI.2009 г. – 17.30 – 18.00 ч.
24.VI.2009 г. – 8.30 - 9.00 ч.

 

167
Бог изпитва сърцата ни

Когато, когато...
На Мария

Когато през зимата всичко замръзне,
ще танцуваш ли, мила, с мен на леда?
Когато птици се върнат на пролет,
дали отново над нас ще кръжат?
Когато в живота отново е лято,
ще крачим ли двама по морския бряг?
Когато листата се обагрят наесен,
пак ще седиш ли кротко до мен?
Когато, когато, отново е лято,
когато, когато, снегът завали,
ще чакаме пролет, ще посрещаме лято –
дали понякога от любов не боли??!
18.I.2010 г.
20.I.2010 г.

 

168
Бог не забравя мечтите, които сме
заровили дълбоко в сърцето си

Кестен
На Мария

Сред клоните съсухрени на кестена
снежинките танцуват със любов...
Прелита птиче с жълта човка –
надава то тревожен зов.
Глава извило - гледа към небето,
навярно си мечтае за зрънца...
Забравен спомен в мен събуди,
далечен спомен за една жена.
Една жена със бяла блузка
и с черна, късичка пола.
Очите сини беше свела –
тя криеше ги в своята коса.
Не знам аз как, но минаха години,
пресякохме ний не една река –
и с таз жена, с очите сини,
(май Бог склони – направи си шега)
вървим ний днес ръка в ръка...
19.I.2010 г.
20.I.2010 г.

 

169
Дълъг е пътят на хляба

Родопска закачка
В теснолинейката за Велинград

Започна всичко на „Варвара“ –
така наричаше се тази гара.
Тя – с пола два пръста от земята,
Той – със раница до небесата.
Два пъти бе той вдовец –
Тя пък бе вдовица млада.
Той даскал бе по физкултура,
парите Тя изкарваше си със халтура.
С пръстени златни и тежки верижки,
очите присвити – май станаха близки.
И без да чакат повече покана
за ръчички хванаха се двама.
Първо пускаше му Тя коляно,
докосваше го нежно Той, като пиано.
Невидима прашинка Тя откри,
със устни сълзите ѝ Той изтри.
И без да имат свян и срам,
размахвайки тояжките от дрян,
надувайки Алпийски рог
отпрашиха към хижата „Без Бог“.
28 – 29.VII.2010 г.

 

170
Бог не съгласува плановете си с нас

Нашата Коледа
На моята съпруга

От Вас аз не мога и не искам да крия,
случайно или не, аз срещнах Мария.
С нея аз зная ще стигна до Рая,
с нея аз зная ще стигна до края.
Сънувах я денем край стара ограда,
береше тя здравец – красива и млада.
Ръце ни преплетени напомняха клада
и стъпка по стъпка ме поведе към Ада.
Ала днеска е Коледа и сгушени двама,
ний слушаме Кичка – как пее таз дама!
Как пее за мен и за мойта Мария,
за нашата Коледа, и за наща Магия...
Бъдни вечер 2010 г.
12.05 – 15.55 ч.

 

171
Щом любов нямам, нищо не съм

Мъжеството на жената
(зрънце от обич)
На Мария - моята съпруга

Моята мила взема торбата,
вътре поглежда – заболя я главата...
Къде са парите? Къде ми е шала?
В ботушите скача – бърза кат хала...
Сутрин – попара, вечер – край скара,
грабва и мопа – тропа ли, тропа.
Пуска пералня, дреме в чакалня,
лъска паркета – чака в аптека...
В своята къща тя късно се връща,
леко засмяна и с коса разпиляна.
После бързо заспива, ала пак ме прегръща,
отново засмяна – от умора пияна...
Моята мила – българка клета,
тегли хомота, тегли и крета.
За зрънце от обич всичко би дала,
ала без зрънце от обич не би оцеляла...
27.I.2011 г.
14.40 – 16.20 ч.

 

172
Не искай нещо, за което после ще съжаляваш
Сенека

Жажда за обич
На една старозагорка

Тя
За обич жадува – тръпне горката,
докосне го леко – дано види жената.
Очите дълбоки – поглъща го цяла,
за обич жадува – за обич съзряла.
Той
Косата до кръста, ръчичките бели,
нито работа, нито слънце видели.
Взрял се в „лаптопа“ – тропа ли, тропа,
клавишите черни, ръчичките бели...
Косата му буйна – в очите му пада,
а той пак се втренчил в „айпада“, в „айпада“.
Момичето страда и търси внимание,
а той не показва и зрънце желание.
Тя кисела ябълка сладко захапа –
помисли, погледна, по врата го погали.
Той бързо се дръпна, дори не разбра,
че обич се крие в таз малка шега.
С опнати дънки и черна фланелка,
с едрички зъби и мъничка бенка,
не бе тя жена, а момиче от сой,
що за мъж, що за мъж, що за мъж
беше той!?
30. Х.2011 г.
БДЖ София - Стара Загора - Ямбол
3.00 – 3.30 ч./14.30 – 15.00 ч.

 

173
Ако искаш да минеш през огъня, трябва да
стъпиш в жаравата

Аз бях...
На Мария

Аз бях зелена перуника,
косачът безпощаден – ти.
Аз бях кошута сред гората,
ловецът бродещ – ти...
Аз бях на слънцето лъчите,
на извор жив бях аз водите.
И птица бях аз лекокрила,
ту обич дирех, ту – закрила.
Аз извор бях дълбок, студен,
аз бях вълна игрива...
И огън бях, и пепел бях –
от обич даже пощурях.
Аз бях, където ти не бе,
ти бе, където аз не бях...
Готова да живея в грях –
без теб смъртта си пожелах.
Аз бях...
17.IV.2013 г.
13.30 – 14.30 ч.
P.S. Из живота на една жена

 

174
Беден е не който има малко, а който желае
повече.
Сенека

Засвири ми, гъдуларю...
На Мария

Засвири ми, гъдуларю, песен тъжна –
за родата
що ми иска тя земята – и земята, и душата.
Че аз бях хубавица, хубавица – кукувица,
а за тях бях мома стара, нито струна,
ни китара.
Цял ден ходех по жарава –
ни Христос бях, ни Вара̀ва...
Нямах брат аз, ни сестрица –
със зъби стисках клета ми душица...
Без залък хляб и без водица,
в клетка бях аз – волна птица.
Сладка болка не познала
бях май нито жива, ни умряла...
Ала песен чух аз от гъдулка:
„Ти ще станеш млада булка,
мъж ще срещнеш по сърце,
твой ще бъде, твой – дете!“
05.V.2013 г.
Великден
13.00 – 13.30 ч.
16.00 – 16.40 ч.
P.S. Из живота на една жена

 

175
Има ли нещо по-хубаво от лошото време?

Непознати в дъжда
На моята съпруга

За мен ти бе непозната,
но Земята за миг сякаш спря;
в очи ни припламна искрата,
а дъждът заплющя във нощта.
По косите се стичаха струйки –
грима̀ край очи се разля;
рязък порив клони прекърши
и листата навред разпиля...
Спря таксито и седнахме двама –
мълчаливо поехме на път;
за мен остана непозната,
а аз не исках да спира дъждът...
09.V.2013 г.
10.00 – 10.30 ч.
15.30 – 15.45 ч.

 

176
Не можеш да промениш вятъра, но можеш
да смениш платната си...

Седем пъти
На моята съпруга

Седем църкви и седем джамии,
седем моста за теб построих,
седем пъти в пустиня изгарях,
седем години снеговете топих...
Седем пъти слизах във Ада,
седем пъти със Ангел летях,
седем пъти за тебе се раждах,
седем пъти за тебе умирах...
Седем дни ме люляха вълните,
седем пъти до бряг се добрах,
седем години се скитах аз гладен,
седем дни без вода оживях...
Седем пъти по седем години,
седем пъти пленник аз бях,
седем пъти за тебе умирах,
седем пъти за теб оцелях...
1.VI.2013 г.
8.55 – 9.20 ч.

 

177
Животът изхабява любовта

Ключ за нейната душа
На Мария - моята съпруга

Аз търсих ключ за нейната душа,
но кажете Вий – ключалката къде е?!
Попитах облак, попитах и дъжда,
но те мълчат, а исках да я утеша.
Допрях се до гърдите – сърцето ѝ аз чух,
то нещо май прошепна, но аз съм малко глух.
Попитах и звездите, попитах ги и тях,
едничка ми прошепна „Аз знам за твоя грях“.
Попитах и Луната, че всичко вижда тя,
дали пък не е скрит на обратната страна...
„Каква ключалка търсиш?“ – продума на шега,
нима е някой чувал за ключалка на душа.
Ръката ѝ докоснах, докосна ме и тя,
в очите ѝ погледнах, погледна ме и тя.
И вече аз не търся ни ключ, ни пък душа,
май приказката свърши – кой какво разбра...
26.IX.2013 г.
14.00 – 15.40 ч.
P.S. Посвещава се и на великия
Вежди Рашидов – колекционер на ключове

 

178
Небезболезно живях, извървях на Съдбата
си Пътя.
Сенека

Но ще се опитам аз...
На жената, която обичах

Животът ми клони към мойта есен
и няма как, от тази със Косата,
аз твърдо знам, не мога да се скрия,
един замах и... няма е главата!
Но ще се опитам аз, от тази със Косата,
една жена аз някакси да скрия.
Едничка грижа бях за нея,
една жена – нарича се Мария...
Душата ѝ ще скрия сред вълните,
сърцето ѝ – в крайбрежните скали,
та когато дойде Тя, оная със Косата,
да я пропусне и отмине в тъмнината.
Под стара лодка ще ѝ захлюпя аз душата,
сред гларуси и чайки ще я скрия,
та дано обърка се, оная със Косата –
защото Бог нарекъл я Мария...
Но когато все пак Тя ме победи,
когато свършат нейните и моите лъжи,
когато спъна се и падна там на плажа
на рачетата само, може би ще кажа:

 

179
Идете там, при тая със Косата,
предайте ѝ последните слова.
Отиде си мъжът, обичайки жената!
И нека каже Тя на моята Мария:
„Съпругът твой от Мен си пожела,
сърцето му да взема Аз от Ада
и с твоето, когато някога реша,
в едно да слея в Рая или пък в Земята!“
Задушница
17.II.2012 г. 18.II.2012 г.
5.10 – 6.05 ч. 16.00 – 17.00 ч.

 

180
Когато бие Камбаната, не трябва
да мислим за парчето прежда...

Нашата песен
На Мария

Ти не научи моята песен...
Жалко! Нито пък твоята – аз.
Животът бе труден, понякога – лесен.
Вчера бе жега, утре пък – мраз.
Казват, че съм бил аз чаровник,
страхотна красавица беше и ти.
Но ми липсваше нощния вятър,
соленият вятър в смолисти коси.
Ала ние ще имаме нашата песен,
ще напиша думите само за час.
С нея животът не ще бъде по-лесен,
но тя ще бъде само за нас...
И ако аз забравя няколко думи
нови бързо ще напишеш, нали?
Че не съм аз поет, не съм аз и битник,
аз искам да бъда, аз бях и оставам,
към залез пътуващ безименен скитник.
Богородица, 2014 г.

 

181
Не разпаляй въглищата на грешника, за
да не изгориш от пламъка на огъня му!

Защо?
На Мария - защото те обичах...

Целувките вече не парят така,
твоят дъх не смущава съня ми.
Ръцете, докосващи мойте ръце,
отдавна не радват тъжно сърце.
Разравям огнището и мечтая за огън,
само пепел откривам, само пепел и спомен.
За искрите горещи в твойте сини очи,
ала не докосват душата ми – тя си мълчи.
18. Х.2014 г.
P.S. „По-лесно е да разбиеш атомното
ядро, отколкото нечие предубеждение.“
Айнщайн

 

182

Преходът свърши, преходът продължава...
 

Българи от ново време
на тези, които построиха
съвременна България

С париците скътани за „черните“ дни,
масата кротко жената реди...
На бяла покривка агнешко слага,
млади посреща, а в очите ѝ влага.
Салата тя прави от свежи марули,
а мъжът ѝ препира – „И репички ту̀ри!“
Край масата чакаха българи двама
и за свети Георги место не остана.
Камбаните бият, свещѝте горят,
децата играят и крещят ли, крещят.
Някой си хапват, други пък пият,
ножове размахват, искат Змей да убият.
Нашите родители и дядовци, баби,
България строили, без зъби остали,
цял живот пестят, търпят и се мъчат,
но днес гледат парада и гордо се пъчат.
Децата им мили „SMS“-и изпращат,
а старците клети само данъци плащат.
Днес гледат концерта на Слави и Бенда,
а политици ги лъжат за Европа и „тренда“.

183
Дъщерята изпращат, синът им замина –
за хляба работят в далечна чужбина.
Внуци прегръщат и клетви изричат,
че испански говорят, а български сричат...
А от иконата стара, сред манджи и пара,
свети Георги ги гледа, гледа и страда,
че юнаците много, а Змеят е жив,
че народът му страда, народ мъченик.
Гергьовден, 2016 г.
15.00 – 16.30 ч.
*** Дълбоко ви моля!!!
Оставете книжката за момент!
Вземете телефоните!
Обадете се на родителите или на децата си!
Може да нямате друга възможност...
Кажете им, че ги обичате!
Съжалявам!
Аз не успях...

 

184

Кармата е дълг със сложна лихва

Познавах те...
На М. С. Д. - П.

Познавах те още преди да те срещна –
аз знаех, аз знаех, че ти си за мен...
Търсейки ангел, попадах на демон,
но пак дирих жената, родена за мен.
Познах те веднага – вървеше сама,
с очи като яспис, а в косите – слана.
Бегъл поглед извърна, плахо спря го на мен,
а аз останах безмълвен, аз останах смутен.
Познавах те още преди да те срещна,
ала Съдбата ни сблъска очи във очи,
но не беше ти ангел, нито пък демон,
Съдбата ни срещна, нека Тя да реши...
13.III.2015 г.
4.00 – 5.10 ч.
10.00 – 11.30 ч.

185
Светлината на величието е неугасима

Ще ни простиш ли, Апостоле????
Пред паметника на Левски

Къде си, къде си – някъде там,
потънал в скърби, в отвъдното – ням,
смазан от болка, от болка и срам,
Апостоле, славен... Къде си? Не знам...
Апостоле, славен, отново си сам,
отгоре ни гледаш, безмълвен и прям,
народът заспал е, ала гласът ти зове –
Къде си, народе? Къде си? Къде...
Ний пак те почитаме – за нас ти си храм,
в тебе се вричаме, но мен ме е срам,
че народ сме без доблест, без съвест и свян,
че ти си икона, а ние – дим от тамян.
И днес твоят славен български род
история има, ала не стана народ,
окови разкъсал е, но пояса – не.
Къде си, Апостоле? Къде си? Къде...
12.III.2017 г.
13.III.2017 г.
*** Опит за разгадаване тайната на чети-
рите ????

 

186

От всички потребности за живота на
човека, най-важни са: вода, огън, желязо,
сол, пшенично брашно, мед, мляко, гроздов
сок, масло и облекло

Опит за укротяване на Козирога

Затвориха го в клетка.
Златна, златна, ама клетка.
От къс сребро бе яслата кована –
но храната май бе повече от свободата...
И разби той клетката с рогата,
а с копитата си – яслата разтури.
Навел глава, напред с рогата,
пак път пое към свободата.
Сред скалите Слънцето дочака
и с радост позлати му то рогата.
Сред пропасти Луната го завари
и посребри му май копита стари.
И заплака тя, потъна в скръб жената,
че между Слънцето, Луната и храната
избрал бе Козирогът не нея,
а път трънлив към свободата.
28.I.2018 г.

187
Сълзите пречистват съзнанието

Безсъние
Някъде, някога, тук или там...

Казваш, че не си спала добре.
Казваш, че без мен е студено.
Но дали сънят ти не идва навреме
или защото си далече от мене...
Казваш, че не си спала добре.
Дали защото навън е студено?
Дали защото навънка е мраз
или сърцето замира час, подир час?
Казваш, че не си спала добре.
Казваш, че цяла нощ пак будуваш.
Казваш, че за капка обич жадуваш.
Казваш, че не си спала добре...
Ти на ръката ми години заспива
и леглото ти бе по-горещо от пещ.
Но сега, когато аз си отивам,
топлината ще дойде от пламък на свещ...
26.I.2018 г.

188

Време е за сбогуване

Аз бях твоят мъж
Semper fidelis

За тебе аз бях непознат –
непозната за мен бе и ти.
Сред тълпата самотен стоях,
стоеше самотна и ти...
Но очите сини срещнаха зелени,
а дните ни самотни – преброени.
Не бях аз ангел, нито дявол пък ти,
но нещо разбърка живота за дни.
Къщи продадох, къщи градих
и няколко стиха за теб наредих.
Останах без здраве, без куче дори,
но нещичко зърнах аз в твойте очи.
И днеска сред мъки, радост, беди,
мечът Дамоклев над нас пак виси.
Въпроси задава за теб и за мен,
кой е спечелил и кой победен...
Отново с тояжка и вързопче на нея
миражите гоня, приседнал на кея.
Чайките гледам, очаквайки дъжд –
ти бе жена ми, а аз – твоят мъж...
30. XII.2016 г.
1.I.2017 г.

189

Светлини
и Сенки

... Не се отчайвай!
Бог има други планове за теб...

 

191

„От законите на Природата не можеш да се
скриеш“ - Менандър

Самотните кокичета

Със сетни сили
на снега корицата пробиват;
снежинките самотни само
калпачетата нежни им покриват.
Капчук един
с песента си първи ги посреща;
в земята и ледената и прегръдка
те дълго чакали са тази среща.
Изгряват ни усмивки по лицата,
щом зърваме ги в стапящия сняг;
те пак ще идват и ще си отиват,
дори сами да са на този свят ...
21.XII.2019 г.
16.40 – 17.30 ч.

192
Бог желае да общува с нас

Две сгушени гугутки
на Gabe и Olivia

Две сгушени гугутки сред клонака
през прозореца учудено ме гледат.
И аз ги гледам -
две сгушени гугутки сред клонака...
И сякаш питат:
Защо си сам?
Къде е тя?
Къде е твоята гугутка?
Две сгушени гугутки сред клонака
през прозореца учудено ме гледат.
И аз ги гледам...
Снежинките покриват им перата,
а те ме гледат!
Две сгушени гугутки сред клонака...
P.S.
Започна леко, нежно и лирично,
после бе дълбоко, даже - лично;
завършвайки го стана май епично...
23.XI.2019 г.
08.30 – 09.10 ч.

 

193

Няма пряк път към щастието

Третата калинка
след проливен дъжд

Не щеш ли при една разходка
срещнах аз калинка кротка
видях я нежно как лети,
но вплете се във моите коси.
Намислих бързо аз желание
с ключе заключих - за мълчание;
ключето хвърлих във реката
(да спрат да ме болят краката).
Седейки във една градинка
пак полази ме калинка
опитах точките и да броя,
но бързо, бързо отлетя.
Вървейки с моята половинка
срещнахме ний пак калинка,
ала дъжд пороен заплющя
и безвъзвратно вече отлетя...
23.VI.2020 г.
21.00 – 21.20 ч.
24.VI.2020 г. – Еньовден
14.00 – 14.40 ч.

 

194
Никой не е по-голям от хляба

Две филийки

На масата се мъдреше бродяга
броеше си последните пари;
а в ъгъла, захапала цигара,
сервитьорка със досада го следи...
Твърде дълго разглежда той менюто,
най-после изглежда се реши;
супа си поръча с две филийки -
това бе всичко за дребните пари.
Снагата си размърда тя със яд,
троснато поръчката изпълни;
за него царствен беше тоз обяд -
тя искаше пък касата да пълни.
Чакайки, той ровеше из старите си дрехи
и в хастара нещо смачкано откри
на масата небрежно го разгърна
и там банкнота едра се разкри...
Как само сервитьорката изгледа,
изправи се, изпъчи сухите гърди
и в чинийката, до дребните монети
бакшиш стократен нареди...
05.I.2020 г.
12.15 – 13.55 ч.

 

195

Ситият на гладния вяра няма

Ябълката
на гладните и бездомните

На ъгъла се мъдреше контейнер
преливащ от боклуци и от смрад.
Държейки кука и тояжка
жена една там ровеше от глад.
На ябълка натъкна се случайно
с жест ловък измъкна я от там.
В ръкава я забърса тя небрежно,
как само гледах я - застинал, ням...
Заблъска я в бордюра с яд и сила,
аз дълго чудих се - Защо?
(омекнала бе ябълката, мила)
И тя ме гледаше учудено - Какво?
Пак отърка ябълката във торбата
захапа я тя бързо и със страст ...
Как исках да потъна във земята,
та чак сега, накрая аз разбрах,
че зъби нямаше горката ...
05.XI.2019 г.
14.30 – 15.30 ч.

 

196
Всичко тече, всичко се променя

Старата къща

Стара къща и старо огнище,
стара баба и старо котле,
кучето старо, магарето също,
бакърите стари и строшено гърне.
И потурите стари, и сукманът протрит
газена лампа и полупразен кибрит;
стари снимки и стари портрети,
стари маси и стари бюфети.
И зидът и поддава и оградата също,
и плетът прогнил е, и вратникът също.
Стомната празна е, кошарите също
хасмата изсъхна и орехът също.
И хамбарът е празен и плевнята също,
дамаджаните празни са, бурето също.
И покривът пада и небето се мръщи,
само спомен остава от старите къщи ...
17.XII.2019 г.
16.15 – 19.00 ч.

 

197

Гордостта предшества падението

Новата къща
/огледално/

Нова къща и нова камина,
млада невеста и невръстно дете;
кучето скъпо, котката също
бакърите нови и здраво гърне.
Дънки шикозни и шал от кашмир,
лампи вградени и изкуствен зефир;
снимките нови - килими старинни,
вази кристални и гоблени фини.
Къщата яка с огради избрани,
камери скрити - вратите ковани.
Басейнът е пълен, гаражите също,
чимширът зелен е моравата също.
Касите пълни са - сметките също,
уискито марково и виното също.
Покривът здрав е, но Господ се мръщи
дори спомен не ще има от новите къщи ...
17.XII.2019 г.
17.00 – 20.20 ч.

 

198
„Всяко нещо има красота, но не всеки има очи
за нея.“ - Конфуций

Край малкия розариум

На откършено от буря клонче
кротко кацна водно конче
заслуша нежно кос как пее
как се радва и се смее….
Две тревички се люлеят
три щуреца песен пеят
как най-старият салкъм
поразен бил от небесен гръм.
Тук-там умната къртица
пръст разравя със гърбица,
а пък ударите на кълвач
предвещават ранен здрач.
Люшка се върбица крива
трепка сянката игрива
скърцат старите тополи
чужди знаят те неволи.
Рози жълти, рози бели,
спретнали безброй къдели
щедро пръскат аромат
май не са от този свят…
P.S. Седнал сред една беседка
тъй описах тази гледка
после стигнах до чешмица
сладка пийнах аз водица.
15.VII.2020 г. 14.30 – 15.40 ч.

 

199

Каквото е било, то е и сега, и каквото ще
бъде, то е вече било

Сред големия розариум

 

На рози въздухът ухае
смола се стича по вековен бор;
малък мост – желязна плетеница,
а под него жаба - езерна царица.
Водни лилии разстилат
чудни цветове прекрасни,
а под слънцето милиони рози
лъчите му поглъщат страстни.
Корав бръшлян с прегръдка нежна
по дръвчета млади се увива,
а ситни мравчици се щурат
за зимата зрънца май сбират.
Пейките в очакване шептят
под арките отрупани със рози,
чужди тайни пак ще чуят –
чужди тайни те ще скрият…
Бреза една си клоните превива;
„водно конче“ дебне за храна
като дъга красива "пеперуда"
любов очаква нова – луда, луда…
21 – 22. 07. 2020 г.
 

 

200
Не винаги това, което виждате е това,
което получавате

Преди последното сбогуване
по идея на МарТа

Ще взема спомените с мен
щом тръгна по последната пътека;
ще си спомням всеки слънчев ден,
но и мрачните не ще забравя... Нека!
Денят ще сменя пак нощта,
радостта ще се преплита със тъгата;
с теб щяхме да сме заедно - Нали? -
но сълзѝте ми не зърна в тъмнината.
Ще взема спомените с мен
и с тях ще вляза аз във Рая;
в радостта ми беше ти до мен,
но само мъката е с мен до края...
19.XII.2019 г.
18.00 – 19.30 ч.

 

201

Където пеят много петли, късно съмва

За теб
на М. С. Д. - П.

Ще взема спомените с мен
По пътеката пред тебе ще вървя
и с устни огъня за миг ще загася.
Възседнал облак аз слънцето ще стигна
и без криле, при тебе, пак ще се завърна.
За теб аз в риба днес ще се превърна,
та сред водѝ студени за миг да те прегърна.
С камбанен звън земята ще обгърна,
та сред звездите пак щастлива да те зърна.
За теб от дъжд аз капка бях -
като снежинка дребна се топях.
Пред теб сред мраз и жар вървях,
с ръце и устни аз огъня гасях.
За тебе бях ...
25.12.2019 г.
13.30 – 14.50
Коледа

 

202
От любовта до омразата има само една
малка крачка

Ще те накарам да ме мразиш
на Д. Д. и Н.З.

Не искам още обич, не искам вече вяра,
всичко свършва утре, всичко почва вчера...
Как исках ти да ме обичаш -
сега ще те накарам да ме мразиш.
От обичта ми искам зорко да се пазиш -
така по-лесно ти ще ме забравиш.
Как нежно шепнеше, че ме обичаш
сега аз искам ти да ме намразиш.
Да ме обичаш искам аз да спреш -
искам вече силно да ме мразиш.
Не искам ти пред мен да лазиш,
а по-силно да обичаш друг, а мен да мразиш...
Зная, ще е трудно с теб да сложим края,
не искам повече да ме обичаш,
не искам пак във Господ да се вричаш,
искам с теб да сложим края... на път за Ада или Рая
Аз зная,
преди обичаше ме, а сега ме мразиш,
но аз все повече ще те обичам -
нищо, че ме мразиш...
Топя се аз като църковна свещ,
но не искам за мене да се грижиш...
Ти друг аз искам вече да обичаш,
за това ще те накарам да ме мразиш.
Искам не да ме обичаш, искам да ме мразиш!
12 - 14.II.2020 г.

 

203

Не е нужно да изпиеш цялото море за да
разбереш, че водата е солена

Обичаш ме, обичам те...
към параклиса над „Клептуза“

Обичаш ме, обичам те - аз зная,
от началото, в средата и накрая,
че скритата от хорските очи
Любовта за нас бе храм ... Мълчи!
И крачим ний към този храм,
и нямаше в очите свян и срам,
и пред олтара се държахме за ръце,
и тихо чувах ударите на едно сърце.
Ключа за храма аз държах
и пак до теб безмълвен бях,
но Светиите ни гледаха тъй строго,
единствено Христос май беше благ...
Но си замина ти ...
И като пътник на самотна гара
топях се аз като мъничка свещ
на Любовта забравен пред олтара ...
7.II - 17.II.2020 г.
P.S. Към Рая тръгна ти-
за мен остана Ада ...

 

204

Щастието е създадено за да бъде споделяно...

Гарван пусна ми перо

Кацнал на едно дърво
гарван пусна ми перо
и за добро или за зло
той посочи ми с крило.
Как в страничната алейка
девойка пръскаше със лейка,
а пък седнал сам на пейка
момък махаше си с вейка.
Стрелкаше го Тя с очи –
докога ще той мълчи,
че бузите ѝ зачервени
ласки чакаха засмени…
Гарван махна пак с крила
и покри ги с тъмнина
момъкът катурна лейка
тя строши пък малка вейка.
Седнал под едно дърво
бързо грабнах аз перо
случката за миг описах
младите с любов орисах…
13.VI. 2021
14.VI. 2021

 

205

Прекаленият светец и Богу не е драг

Рижа котка
на непознатите симпатяги

Моме, хубава – напета,
стига ти на котка шета!
До кога ще водиш момък пак
та да храниш риж котак?
Заведи го на разходка
и качи го в малка лодка
направи му ти салата,
че обича в теб жената …
Па покани го във леглото
и завита под юргана
забрави за котки рижи!
- Абе, нямаш ли си други грижи?
Моме, хубава – напета,
стига ти на котки шета,
а парите за гранули
на ПОЕТА дайте – за марули!
Повярвай ми, не се сърди,
този момък прегърни
или той ще се огледа –
мома друга ще загледа …
А ти – хубава мома – напета,
ще станеш баба – и проклета
и нямайки си друга грижа
САМА ще храниш котка рижа …
Трифон Зарезан, 2022 г.

 

206
Щастието е различно за всеки

Липсват ми...
спомени за р. Тунджа

Липсват ми върбите стари
потопили клони и заспали
липсват рачетата прави
ями и подмоли издълбали.
Липсват яки каруцари
как запретнали ръкави
и нагазили в реката
пясък вадят със лопата.
Липсват сребърни вълнички
как покрили са водата
и сладки шарени юрдечки
зорко пазещи децата.
И с дюлбените на баби
пак ловим ний живородки
после хрупаме сухари
сред пробити стари лодки.
Мятат въдици рибари -
пълнят кошчетата здрави
липсват жабчета игриви
сред папури и шивари.
И няма вече ледоходи
няма ледени пързалки
няма скърцащ дървен мост
бяхме ний дечица малки …
11.III.2021 г. 09.30 – 10.40

 

207

Не може да стъпиш два пъти в една и
съща река

Раят днес е тука на Земята

Между небето, слънцето и планината,
сред сухите треви и край реката,
сред водите ледени на езерата,
Раят днес е тука на Земята...
И сред пясъчните бури на Сахара,
и сред пръските и грохота на Ниагара,
и сред горичката край църква свята,
Раят днес е тука на Земята...
Сред кошути тръпнещи в гората,
сред скали на орли закътали гнездата,
сред писъка на чайки в небесата,
Раят днес е тука на Земята...
И сред светулки по челата на децата,
и сред буболечки щъкащи в тревата,
и сред сови дебнещи във тъмнината,
Раят днес е тука на Земята...
Сред наровете зрели във градина,
сред късове кристали в солна мина,
и сред розите напъпили в росата,
Раят днес е тука на Земята...
2.X.2021 г.
10.45 – 11.20

 

208
Неизпратено писмо
на дъщеря ми

Мила моя щерко, умна и сърцата,
на север ти живееш - имаш два палата.
Благодаря ти аз за зетя, а на двама ви - за внука,
справяш се чудесно - от нищо не ти пука...
Ти вървиш по пътя, аз пък - по пътека,
но Съдбата наша въобще не беше лека...
Не съди тъй строго клетника - баща ти,
нищо че живееш в шведските палати...
Драска той по листа и следа остава,
макар че ни Булат е, нито Окуджава.
Драска той по листа - краят наближава,
късичка е вече неговата писта...
Не съди тъй остро стареца - баща ти,
та ти си мойта щерка, аз пък твой създател.
Не можа той дълго подир теб да тича,
нищо че далеч си - той те пак обича...
Ти си със рога - „Телец“ си,
аз пък „Козирог“ - с копита
що за битки водим - Мара все се пита...
Няма победител, няма победени,
а баща и щерка - двама наранени...
02.01.2023 г.
5.10 - 6.00
P. S. И на вскички бащи, остарели далеч от
дъщерите си...

 

209

Шумът на прибоя
Мнозина слушат, но малцина чуват

 

211

Първата мисъл е от Бога, втората - от Дявола

Как да ѝ кажа???

Бургас, по ул. „Богориди“
на "НИКАЛАС ДИ МАРЕ" ООД

По „Богориди“ вървя и гранитът ми пари
нисък полет на гларус неподготвен ме свари
в картонена чашка пак кафе си купувам
и шумът от прибоя все по-силно дочувам.
На палмите в сянката пак ще се скрия
Любовта аз загубих – Любовта ще открия
чайките кацат, после бързо отлитат
сирени дочувам – те никой не питат.
По стълбите слизам, че плажът ме чака
шапка отхвръкна – закачи се на драка
посегнах с ръка и свалих я от там
жената засмя се – без грим и без свян…
За сламена шапка Тя протегна ръце,
а смутен Аз подадох ѝ …мойто сърце,
загърна се с шала, повдигна очи
после тихо продума – за миг замълчи!
Как да ѝ кажа – Върни се на плажа!?
Реших и ѝ казах – За миг те открих!
А тя ми отвърна – Любовта аз загубих
и после добави – Любовта май открих …
14. IX.2018 г.
13.30 – 14.30 ч.
 

 

212
Бъди благодарен!

Вълнà искам да бъда
на г-жа Ресанска – моята учителка

До глезени в пясъка потъвам на плажа
на морето и пристана решил съм да кажа,
че вълнà искам да бъда – вълнà сред вълните
и искра аз да бъда или жар под звездите.
Чуруликат делфини и чайки пригласят,
щуреят хлапета и спомен отнасят
за белите гребени на опасни вълни
за соления вкус от черноморски води.
Чадърите самотни заспиват зимен сън
играе си с вълните един чаровен пън
сбогувам се с морето на този стръмен бряг
изпраща ме сърдито един-единствен рак…
17.IX.2018 г.
06.30 – 08.30 ч.

 

213

Справедливостта е по-ценна от човешкия живот
китайска

На обърната лодка
... и на моя внук

На обърната лодка седяхме на плажа
и морето попитах дали да ти кажа,
но вълните се пенят, после бързо прииждат,
а рачета гледат – дори и те ни завиждат.
Тревите рехави на тумбести дюни
дантели заплитат през май и през юни,
две чайки гъргорят от сутрин до здрач
вятър бурен приглася на детския плач.
И Луната попитах какво аз да сторя,
дали заслужава си за теб да се боря,
но Луната мълчи, мълчат и звездите
мълчим ний със тебе – говорят очите…
06.X.2018 г.
15.30 – 16.15 ч.
Справедливостта е по-ценна от човешкия живот

 

214
Който трупа познания, трупа печал...

Рибарят, кръчмата и аз...
на созополските рибари

Рибарят си поръча две чашки със кафе,
едната със сметана, другата пък – не.
Рибарят си поръча две чашки със кафе,
със спомени едната, другата пък – не...
Над празната чашка той дълго мълча,
какво ли го чака едва ли узна...
А втората чашка, пак пълна с кафе,
май спомен събуди за жена и за море.
За жената, която бе пристан - блян желан
за нея той остана самотен, неразбран.
Той спомни си,че с нея вълните го дариха
и после във морето отново бързо скриха.
И спомни си за фара край вечното море
как лодките прибират се – със риба или не.
За нанизите с попчета и касите сафрид,
за сиренето, хляба и една глава кромид.
Рибарят пак поръча две чашки със кафе,
едната бе със спомени, а другата пък – не.
Как такъми са нарамили рибари уморени,
а жените им очакват ги без време състарени.
Погледна ме рибарят, засука бял мустак,
за него бях навярно самотен морски рак.
Поръча чаша вино, поръча и за мен
неволен бях свидетел на неговия ден.
11.X.2018г.

 

215

Преди да изслушаш, не отговаряй и всред
реч не пресичай!

Солиден мъж аз бях…
на моя внук

 

Вълните нежно милват пясъчните дюни
така през май бе, така бе и през юни;
стопи се юли, а и август се изниза -
в царството си вече есента навлиза.
Ден след ден, година след година,
седеше Тя сама сред Морската градина;
с кашмирен шал и устни от малина
и поглед не по-груб от китайската коприна.
По стъпките и стигнах аз до плажа
и дълго търсих думи нещо да и кажа;
три гларуса над нея там кръжаха
на скитниците от храната май крадяха.
Кафе си купи, запали две цигари
и неподготвен някак погледът и ме завари.
Очите си извърнах, почувствах се засрамен –
солиден мъж бях аз, а не махленски гàмен…
Ден след ден, година след година,
Тя пак сама седи сред Морската градина
и пак вълните гризят пясъчните дюни
така през май било е, така ще е и юни...
18 – 19.X.2018 г.
 

216
Човек се ражда за да страда, както искрите
за да летят нагоре

Спомени от дървения кей
Приморско, 1978 г.

Умелите рибари замятат чепарета
стар и мъдър рак към леговището крета.
Пасажите пресичат пак лунната пътека –
все така било е и преди седем века.
Макарите скърцат под звездите ведри,
бляскат там сафриди и медузи едри…
Водорасли носят аромат солен,
пак нощта преваля – тъй е ден след ден.
Лодки закъснели безшумно се прибират,
гонят ги вълните – днес и те припират.
Близките ги чакат кротко, търпеливо,
че едно със тях са кремък и огниво…
23.X.2018 г.
16.00 – 18.30 ч.

 

217
Дето няма вече дърва, огънят угасва и дето
няма шепотник, раздорът утихва

Без Кралица

Сред зъберите остри на скали солени
сбор имат днеска морските сирени,
че трябва нещо важно бързо да решат –
Кралица своя, славна, те да изберат.
Започна спор …
„- Аз чайка дива съм!“ – провикна се една …
„- Със гларусите – рече друга – аз мога да летя!“
„- Опашката ми тук е най-красива!“
„- Над сто моряка вчера съм спасила!“
„- Седем малки лодки от бурята съм скрила!“
„- Триста едри перли за ден съм аз открила!“
Настъпи страшна врява – морето закипя …
Ядоса се Нептун – Бог от дълбините,
с тризъбеца разцепи Той скалите,
изпрати буря – всичко попиля,
остана златна люспа – кротко заблестя.
Разтури на сирените събора,
та Кралица нямат и до днес,
но пак закъсали сред буря хора
гласът им чуват във унес …
1.I.2019 г.

 

218
Ако искаш да се отървеш от някой, поискай
му пари назаем

Обичам сам да бродя...

Решил съм нещо важно днес да ви разкажа -
обичам сам да бродя след бурята на плажа.
Там спомените леки са като на чайките перата,
а с Брега Вълните спорят - Кой върши чудесата?
С морето разговор се каня да завържа,
че доста злато май водата му съдържа...
Обичам и сред облаците с птици да кръжа
или да бъда котва стара покрита със ръжда.
Желал бих на пристана русалки да заваря
в косите си как вплитат златна прежда;
не ще ги вържа с корабни въжета -
със стиховете мои бих искал да омая...
Обичам аз да бъда морска стража,
че на рибарите, а и на вас,
аз още имам нещичко да кажа.
Но за туй, май друг път, аз ще ви разкажа...
Игнажден 2018 г.
09.00 – 10.30 ч.
19.15 – 19.45 ч.

 

219

Земята е източник на живот, а не на ресурси

Как искам някой да ме чака

Как искам в тиха юнска вечер,
закътан сред крайбрежните скали,
Нептун да зърна как задрямал
в ръце могъщи мрежите държи.
Как искам буретата здрави
да са пълни есен с паламуд,
с приятели да кърпим мрежи стари
да обикалят бавно каните с мавруд.
Как искам премалял от жарко слънце
да сърбам вряла, рибена чорба
да гълтам бързо залъците вкусни,
да ме милва вятърът едва.
Как искам някой да ме чака,
когато боря се с вълни сред мрака,
когато фарът е забулен сред мъгли,
когато с мрежи бърша мъжките сълзи.
Как искам някой да ме чака...
Коледа 2018 г.
14.00 – 15.15 ч.

 

220

Ако искаш да те забележат, покажи се!

Втората сълзà
Бургас, Централен плаж, 1 май 2018 г.

Сред вълните зърнах бяло петънцè
то докосна някак моето сърце.
В пясъка седеше мъничко дете,
слушаше то кротко морето как реве.
На брега събра се шарена тълпа –
там какво се случи, кой какво разбра?
Шумна бе тълпата – тихо бе детето,
че разбра то първо – що е петънцето?
Носеха вълните мъртъв бял делфин,
чия ли майка беше или нечий син?
Тълпата се разпръсна щом това видя,
а детето малко кротко зарева…
Гледаше делфина и детската сълза
неусетно тупна в пясъка едва.
Там се бързо смеси – не беше тя сама,
че от делфина се търкулна втората сълза…
Аз стоях безмълвен, аз стоях смутен,
не знаех що да сторя в този странен ден.
Гледах аз делфина, гледах и детето,
и сълзата трета смеси се с морето…
11.XII.2018 г.
05.10 – 05.30 ч.
15.20 – 15.50 ч.

 

221

Няма нищо скрито, което да се не открие,
и тайно, което да се не узнае

Какво за тебе бях?

За теб аз бях
сълза и смях.
За мен ти бе
лъжа и грях.
Със теб живях сред смях и грях
обичах, страдах и копнях...
Лъжи видях -
сълзи съзрях
не знам аз как -
но оцелях.
Ала какво за тебе бях?
Така и не узнах...
21.III.2019 г.

222

В началото Бог създаде небето и земята

Човекът и неговата сянка
философско
на Маестро Камджалов

Сянката вървеше пред човека,
да я прескочи той опитваше се -
вече двайсет века...
Христос го гледаше от кръста
със насмешка -
дали ще осъзнае (и кога?)
той свойта грешка...
Но забил очите във земята,
от Голгота тръгнал към Маказа,
че Христос го гледа,
май дори не забеляза...
Най-после спря - отчая се човекът.
Заплака от умора и от яд.
Под кръста си полегна да почине
и лично Бог му бе пазач...
А сянката му?
Сянката
май
тръгна си
по здрач...
21.III.2019 г.
*** Маестро, дано откриеш Човека!

 

223
Научù се да отсяваш зърното от плявата!

 

Последни искри

Искрата наистина бе само една –
тя блесна в нощта като малка звезда.
В огнището огън не лумва така –
искрата наистина е само искра.
* * *
Стихове стари, стихове нови,
сто аз написах и сто изгорих...
Някой добри са, други - едва ли,
но за 33 години тях сътворих.
* * *
Това беше...
Сбогом, читателю! Сбогом завинаги!
2023 г.
Благовещение
Авторът

 

Епилог
Аз запалих този огън.
Редно е и аз да го загася.
Времето, пепелта и забравата ще
покрият всичко...
Но ще оставя и няколко живи въгленчета –
моите стихове...
А ако някога, някъде, някой намери
огнището и ги открие, надявам се,
ще докосват отново и отново нечий ум
и нечие сърце...
Петър Тр. Петров –
събирачът на детелини

 

С времето всичко отминава...

 

 

И още нещо...
дължимо пояснение

Навярно заглавието на третата ми книга е
учудило мнозина. Какви са тези цветя и за къде
са закъснели?
Та то можеше да бъде:
„Горещо сърце“, „Скрито желание“, „Искри
от огъня“, „Сребърната гривна“, „Копринена
основа“, „Песента на щуреца“, „Лудо биле“,
„Щурец самотен“, „Почакай, Ветре“.
Но аз избрах „Закъснели цветя“, защото
това бе единственият възможен начин да
изпреваря Времето... Защото аз бях и оставам
към залеза пътуващ безименен скитник.
Р.S.
Ако се мислех за истински поет,
ако се вземах много на сериозно
или ако Егото ми бе по-голямо от мен,
то тази книга би излязла под псевдонима
Камен Розов Каменаров-Детелински,
съответстващ на истинското ми име.
Авторът

 

Вместо послеслов
Дочу ли звуците на острите коси в
„Есен“- та читателю или тези на пианото в „Зимен
джаз“? Докосна ли душата на „Пътека“- та или на
„Старият бунар“?
Почина ли си „В сянката на пирамидите“?
Разходи ли се „Сред разкопките на Кабѝле“? Ходи
ли на „Пазар“? Купи ли си „Червена роза“? На-
мери ли „Четирилистна детелина”? Пи ли „Чаша
вино“?
Ако си, то стиховете в тази книга са частица
и от теб. Ако си, едва тогава ще мога спокойно да
въздъхна, вече сигурен, че искрата не е била само
една...
И да кажа: „Конят си отива, подковата
остава!“
Авторът
P.S.
За мото на част от стиховете съм
използвал древни сентенции или цитати от
Библията

 

„ЩЕ ВЗЕМА СПОМЕНИТЕ С МЕН“
ИЛИ ПОЕТИЧНАТА КАРДИОГРАМА НА
ПЕТЪР ТРЕНДАФИЛОВ ПЕТРОВ
За мен е истинска литературна провокация
да коментирам пред Вас поетичната книга на
Петър Тр. Петров „Ще взема спомените с мен“.
Още в първия момент разбрах колко лекомисле-
но постъпих, защото осъзнах колко отговорна
е задачата ми - не познавах книгата и не позна-
вах автора. Взех предоставения ми екземпляр и
прочетох творбите – от първата до последната.
Не бях готов за коментар. Още повече осъзнах
сериозността на начинанието, когато разбрах за
становището на Светлин Русев и Васа Ганчева,
прочетох оценката ѝ на Стефан Чирпанлиев, но
най-вече от поетичния отговор на автора в текста
„Поетична стъпка“ с подзаглавие „На бъдещите
ми критици“: Успокоих се, че не съм литерату-
рен критик, а учител по БЕЛ. Увереност ми даде
самият автор със своите непосредственост и ис-
креност, защото не завоалира и не прикрива зад
тежки и сложни философски метафори поетич-
ните си послания, не се крие зад псевдоними като
Камен Розов Каменаров или „Събирачът на де-
телини“, не се мисли „за истински поет“, влага в
стиховете си „частица от живота“, но те ще бъдат
и следата, оставена в талвега на времето.
Върнах се отново в началото на книгата и
реших да потърся „кодовете“, които авторът ни
е оставил като читатели, за да ни помогне или да
ни провокира при пътуването в поетичния свят
на текстовете.
Приех и авторовата провокация за кому-
никация с читателите – любовта и омразата, на
Прошката, човешкия живот на фона на Вечност-
та на природата, за смисъла на живота, вписан
в постигната хармония между обичта и болката,
омразата и прошката, предателството и мъдрост-
та на камъка… Последният ключ се съдържаше
във въпроса : „Държал ли си прилеп в ръка?“ И
отговора: „Ако си, то тази книга е и за теб …“
Моят отговор беше, че не съм държал прилеп в
ръка, но съм убеден, че в изкуството нещата не
са такива, каквито изглеждат. След като проу-
чих символиката на прилепа в митологията и
човешката практика, именно прилепът се смята
за символ на интуиция, сънища и видения, на
щастието, тъй като думата "прилеп" ('биенфу') на
китайски звучи еднакво с думата "щастие". При-
лепът обладава трансформираща, възраждаща и
привличаща енергия, несравнима с никое друго
магическо средство, що се отнася до късмет и лю-
бов. Занимавах Ви с това до тук, за да подчертая,
че всеки художествен текст изисква да се намери
ключа към него, всеки читател намира своя ключ
и всеки текст има толкова тълкувания, колкото
са читателите. Аз се опитвам да представя мое-
то разбиране на поетичните текстове на Петър
Тр. Петров. Убеден съм, че тези стихотворения
са израз на дълбоки, неподправени и завладява-
щи чувства, че са поезия на реалните чувства, на
изяществото и искреността, както заявява г-жа
Йорданка Чапърова в началото на книгата. Доба-
вям, че в стиховете гори искрата на творческото
вдъхновение, спомените са в живите поетични
въгленчета и чрез поетичните послания на авто-
ра се осъществява мост с читателите. Това второ
ниво на въздействие на поетичните текстове пре-
допределя връзката на всеки текст, както и съот-
ветния цикъл, с мислите от мотото, като по този
начин се постига връзката между конкретното
преживяване и универсалното като ценност;
на времевото събитие като датировка с вечния
кръговрат на времето.
Проблемният и тематичният диапазон на
текстовете е свързан с вечните въпроси, които
никой век и време не разреши, използвайки ду-
мите на нашия голям поет Яворов: за човешкия
живот в кръговрата на природния цикъл; за сми-
съла на живота на човека, поставен пред драма-
тичен избор между сега и утре, мига на избора и
промяната, страданието, мъката, щастието и на-
деждата; за любовта в различните и измерения …
Проблемите и темите са вечни, заслугата на тво-
реца е в отговорите и решенията на тези проблеми
във времето на прехода между две хилядолетия.
Индивидуалното човешко време е представено
чрез годишния природен кръговрат: зимата на-
помня, че „животът е кратък”, но единствен и не-
повторим - трябва да се изживее като божи дар;
пролетта е новото начало, заразява със своята
жизненост и виталност; лятото е смисленото съ-
ществуване, носи смисъла на набавените прозре-
ния и появата на спомените; есента е равносмет-
ката, удовлетворението от постигнатото, първата
слана по косата, но и надеждата за „път до следва-
щото лято”. Чудесни метафори за човешкия жи-
вот са стиховете в „Хотел” и поантата „Хотелът е
жив, а животът един”; битието като „Зимен джаз”
е нещо неповторимо, част от това индивидуално
битие е и „Старият бунар” с магическата сила на
вечната вода, закодирала в едно „легенди земни”
и пътят – дълъг ден на коларя; годините на пре-
хода като „Спирка” - „барака/ провиснал покрив/
разбити стъклени стени…” и гарата като символ
на човешкото присъствие, оставения знак върху
вечността на битието, „Гара” – „за някой –нача-
ло на пътя е/за други е края…”. Стихотворения-
та от цикъла „В спиралата на времето” са колко-
то израз на „реални чувства” и преживявания,
толкова и философски обобщения за битието и
времето – тези поетични метафори на пътя на
човека съдържат индивидуалните прозрения на
автора за битието и звучат по Атанас- Далчевски
на прехода между ХХ и ХХІ век. Правя тази про-
вокативна препратка, защото за мен това са мно-
го силно въздействащи поетични истини, пряко
почерпени от живота.
Жената и любовта са нишката, която обе-
динява голяма част от стихотворенията в кни-
гата. Жената е началото на живота, но за автора
е и раждането на поета в него. Жената присъст-
ва в различни образи и превъплъщения – Тя е
пророчицата Мария, но тя е и вдъхновителката
и опората на надеждата и желанието за живот в
събирача на детелини; Жена и Мадона, „истинска
земна жена“; загадка, светица и грешница, огън
и жарава, гълъб и орлица; майка, любима и съ-
пруга … многобройни превъплъщения, носещи
от мъка и страдание до неземно щастие и опияне-
ние. В поетичната книга всеки читател ще открие
своите текстове, своите образи на любовта между
ада и рая. За любителите на иронията и интелек-
туалния хумор авторът също е представил свои
творби – малки и по-големи закачки като „ Сла-
дурани“, автошаржа „Каменарче“, поетично еро-
тичното „Прът и круша“, „Новогодишна закач-
ка“ и др.
Ще бъде непълно, ако не отбележим факта,
че в стихосбирката присъстват поетични тексто-
ве, свързани с Апостола на българската свобода
Васил Левски. Тези стихотворения осъществя-
ват глобалната връзка на книгата с Идеята за ин-
дивидуалното човешко време и битие с Голямото
време на народ и свят. Вероятно не е случайно, че
изданието на книгата е в две хиляди и някоя си
година, защото не това е важното, а прозрение-
то на Апостола за времето: “Ние сме във Времето
и Времето е в нас. То нас обръща и ние Него…“
Времето е неумолим съдник на нашите дела, на
стореното и написаното. Времето, пепелта и за-
бравата ще покрият всичко, казва авторът в
епилога, но е сигурен, че искрите, запалили огъ-
ня на творчеството, ще оставят няколко живи
въгленчета – стиховете. Чрез заглавието на кни-
гата авторът се врича „Ще взема спомените с
мен“, но поетичният спомен се вписва в друго-
то време на духа и духовното, престава да бъде
собственост на своя създател, заживява свой са-
мостоятелен живот чрез прочита на читателите.
Аз съм убеден, че това няма да бъде последната
творческа искра.
Йордан Милков
Директор на
ГПЧЕ "Васил Карагьозов" – Ямбол
P.S.
С благодарност към човека открил ключа за
моята душа.
Авторът

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
Поезия на реалните чувства ......................................... 9
В СПИРАЛАТА НА ВРЕМЕТО ........................ 11
Зима .............................................................................. 13
Пролет .......................................................................... 14
Лято .............................................................................. 15
Есен ............................................................................... 16
Хотел ............................................................................. 17
Зимен джаз ................................................................... 18
Пътека ........................................................................... 19
Старият бунар ............................................................. 20
Спирка .......................................................................... 21
Ревю .............................................................................. 22
На сцената ................................................................... 23
Селски път .................................................................... 24
На баир лозе ................................................................. 25
Гара ................................................................................ 26
Мост .............................................................................. 27
Великден ...................................................................... 28
Часът на прилепа ........................................................ 29
Богат – беден ................................................................ 30
Семеен портрет ........................................................... 30
„Бъдник“ ..................................................................... 31
Размишления .............................................................. 31
Спомен ......................................................................... 32
Събуждане ................................................................... 33
Предсказания I .......................................................... 34
II ......................................................... 35
III ........................................................ 36
Самотна крача ............................................................. 37
В задния ми двор ......................................................... 38
Смолисто черно ........................................................... 39
Дъщеря на времето ..................................................... 40
Пазар ............................................................................ 41
Сън за вирус със корона ................................................ 42
Сред разкопките на Кабѝле ..................................... 44
В сянката на Пирамидите ....................................... 46
Изповед ....................................................................... 47
Да те настъпи таралеж ............................................... 48
КОПРИНЕНА ОСНОВА ............................... 49
Четирилистна детелина .......................................... 51
Жена или Мадона ................................................... 52
Мълчаливо приятелство ........................................ 54
Какво си ти за мен?! ............................................. 55
Неспокойна душа .................................................... 56
Нима е възможна такава жена? ........................... 57
Каква бе тя... ............................................................ 58
Две сестри ................................................................. 59
Автостоп на живота ................................................ 60
Черешова градина .................................................... 61
Пред огледалото – лъвица ..................................... 62
Какво ни е приготвила съдбата? ......................... 63
Неочакван въпрос .................................................... 64
Две женски сърца .................................................... 65
Аз и Тя ....................................................................... 66
Копринена основа .................................................... 67
Живях на шега .......................................................... 68
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА ................................ 69
Планинска река ........................................................ 71
Летен дъжд ................................................................ 72
Песента на катуна .................................................... 73
Къща в Балкана ...................................................... 74
Горска нощ ................................................................ 75
Есенно море .............................................................. 76
Край огъня ............................................................... 77
На брега на Океана ................................................. 78
В кафенето „Биляна“ .............................................. 79
Златно сърце ............................................................. 80
Край пъртината ........................................................ 81
Леден рефрен ............................................................. 82
В новогодишната нощ ............................................. 83
Сладурани ................................................................... 84
Солта на Париж ....................................................... 85
Живот-магия ............................................................. 86
Законите на сърцето ............................................... 87
Дружески шарж ........................................................ 88
Абитуриентска нощ .................................................. 89
Зодиак ......................................................................... 90
Галерия „Кирил Кръстев“ ....................................... 92
Коледен дар ................................................................ 93
Живот ......................................................................... 94
Колет ........................................................................... 95
Не тъгувай сама ...................................................... 96
Бъди до мен ............................................................. 97
XX век ........................................................................ 98
След една премиера ................................................ 99
Кръстова гора ........................................................... 100
Семейна сага - част първа ...................................... 102
част втора ........................................ 104
част трета ........................................ 106
част четвърта - Чапъриада .......... 108
част пета - „Каменарче“ ............. 110
Рожби ......................................................................... 111
Селска махала ........................................................... 112
Зеленото одеяло ........................................................ 114
Задушница ................................................................. 115
Сънят на една зайкиня ............................................ 116
Желание... .................................................................. 118
ИГРАЧКА-ПЛАЧКА ...................................... 119
Очакване ................................................................... 121
Семеен квартет ........................................................ 122
Животът на една жена ........................................... 124
Съмнения .................................................................. 125
Ода за Бим ................................................................ 126
Ваза с цветя .............................................................. 128
Късче Луна ................................................................ 129
Край Созопол ........................................................... 130
По козята пътека ..................................................... 131
Чаша вино и... ......................................................... 132
Червена роза ............................................................ 133
Тя искаше... .............................................................. 134
Два букета .............................................................. 135
Среща ........................................................................ 136
Цигулка, плачеща за мен ...................................... 137
Сбогуване ................................................................. 138
Прът и круша ......................................................... 139
Под моята черница ................................................ 140
Обичах те... .............................................................. 141
Съмнение .................................................................. 142
Когато... ..................................................................... 143
Огън и вода .............................................................. 144
Жената от моята улица .......................................... 145
Две сълзи .................................................................. 146
Любовен суховей ..................................................... 147
Поетична стъпка ..................................................... 148
Закъснели цветя ....................................................... 149
Рицарят и три русалки ........................................... 150
АД и РАЙ ...................................................... 151
Болка .......................................................................... 153
Любовна заблуда ...................................................... 154
Ангел без криле ........................................................ 155
Кълбо с лъжи ............................................................ 156
Ала какво от туй ...................................................... 157
Ледено сърце ............................................................. 158
Малка закачка .......................................................... 159
Аз дълго те търсих... ............................................. 160
Недей да си среща случайна ............................... 161
Докосване .................................................................. 162
Обичам те, Петрушко! ............................................. 163
Едно дихание ............................................................. 164
Новогодишна закачка .............................................. 165
Евроученичка ............................................................ 166
Когато, когато... ....................................................... 167
Кестен ........................................................................ 168
Родопска закачка ..................................................... 169
Нашата Коледа ......................................................... 170
Мъжеството на жената .......................................... 171
Жажда за обич ....................................................... 172
Аз бях... .................................................................... 173
Засвири ми, гъдуларю... ........................................ 174
Непознати в дъжда ................................................ 175
Седем пъти ............................................................... 176
Ключ за нейната душа .......................................... 177
Но ще се опитам аз... .............................................. 178
Нашата песен ............................................................ 180
Защо? .......................................................................... 181
Българи от ново време ........................................... 182
Познавах те... ............................................................ 184
Ще ни простиш ли, Апостоле???? .......................... 185
Опит за укротяване на Козирога ............................ 186
Безсъние .................................................................... 187
Аз бях твоят мъж .................................................... 188
СВЕТЛИНИ И СЕНКИ ................................... 189
Самотните кокичета .................................................. 191
Две сгушени гугутки ................................................ 192
Третата калинка ........................................................ 193
Две филийки .............................................................. 194
Ябълката ..................................................................... 195
Старата къща .............................................................. 196
Новата къща ............................................................... 197
Край малкия розариум ............................................. 198
Сред големия розариум ............................................ 199
Преди последното сбогуване ................................... 200
За теб ........................................................................... 201
Ще те накарам да ме мразиш .................................. 202
Обичаш ме, обичам те .............................................. 203
Гарван пусна ми перо .................................................. 204
Рижа котка .................................................................. 205
Липсват ми... .............................................................. 206
Раят днес е тука на Земята ........................................ 207
Неизпратено писмо .................................................. 208
ШУМЪТ НА ПРИБОЯ ................................... 209
Как да ѝ кажа??? ........................................................ 211
Вълна искам да бъда ................................................ 212
На обърната лодка .................................................... 213
Рибарят, кръчмата и аз... ........................................ 214
Солиден мъж аз бях... .............................................. 215
Спомени от дървения кей ....................................... 216
Без Кралица ............................................................... 217
Обичам сам да бродя... ............................................ 218
Как искам някой да ме чака... ................................. 219
Втората сълза ............................................................ 220
Какво за тебе бях? ................................................... 221
Човекът и неговата сянка ....................................... 222
Последни искри ......................................................... 223
Бележки на читателя
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
..........................................................................................................................
Петър Трендафилов Петров
Ще взема спомените с мен
стихове
Българска,
трето преработено и допълнено издание
Художник корица: Росица 
Технически редактор: Катерина Михайлова
Издателска къща
ISBN 978-954-615-197-1
Ямбол