Зима
Животът е кратък...
Зима
минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг...
Студът сковава ми душата,
мъглата мята мрежи пак...
Под синкавия лед на езерата
водите носят се до мен.
На морна рибка силуета
герой е сякаш в зимен ден.
Скърцат клони сред дъбрави,
не със ледени кристали,
а със бисер и с опали
Бог покри ги и забрави...
10.I.1993 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
