Предизвикателство (Конкурс):

Еднакво начало - различен епилог (задача е, не е тема!)

Еднакво начало - различен епилог.

Ето част от писмото на Довереница (Дочка Василева), победител в предния кръг на Предизвикателствата и задаваща задачата за новия:

"Тази задача е от типа на „Продължи започнатото от мен”. В началото на миниконкурсите имаше вариант темата да бъде зададена като сюжет, който участниците да развият и довършат съобразно собствената си фантазия. Ето ви сега и моето предизвикателство:

 

   "Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших нещо кой знае какво - напълних торбите с покупки и със симетрично опънати ръце си правя сметка за генерално почистване на дома, докато се люлея в трамвая на път към къщи. Ще използвам, че мъжът ми е в командировка, ще хвана синковеца да помага (стига е мързелувал пред компютъра). Вече съм на площадката пред входната врата, окичена с торбички като коледна елха. Звъня. Никой не ми отваря. Отвътре дъни музика. Няма как - пускам торбите на земята, ровичкам пет минути в дамската чанта, докато си намеря ключа и след цяла вечност вече съм в антрето барабар с покупките. Вратата на детската стая се отваря и се показва изплашената физиономия на сина ми Мирослав. Музиката зад гърба му секва.

   - Мамо, не влизай!- кресва Миро!

   „Вкарал си е момиче! Та той е само на шестнайсет! Какви ги върши? Как тъй няма да вляза?” Тръгвам към вратата, избутвам го и нахлувам. Срещам погледа на Илко- съученик на Миро, който е замръзнал на дивана с не по-малко изразителна уплаха на лицето. Погледът ми слиза надолу и върху масичката пред дивана съзирам банкноти. Пари на купчинки, страшно много пари…

   - Господи, какво значи това?! Мирославе, искам обяснение!..."

 

От тук нататък сте вие! Правилата си остават същите. По едно произведение от автор, право за гласуване за две произведения. Размер без ограничения (но като за разказ, а не роман). Можете да промените имената или обстановката в зададения сюжет, само ситуацията да остане същата. Желая ви успех! "

 

Бих допълнил - Може да промените и пола на разказвача, т.е. да бъде бащата на Мирослав. Поне аз трудно бих влязъл в ролята на майка. И още нещо! Възможна е следната ситуация - двама или повече участника да започнат да пишат едновременно сходни или дори еднакви финали. Така или иначе единият ще публикува пръв. Нека вторият не се притеснява от това. Няма да се сметне за плагиатство. Ще оценяваме език, стил и прочие. (Пер Перикон)

Проза
29 септември 2018 г., 11:00
20 ноември 2018 г., 23:59
25 ноември 2018 г., 23:59
Веднага след одобрение
1
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приемат се произведения
Участвай

Още Предизвикателства »



Участващи произведения

2 резултата
  • Една лоша седмица

    iliqna47 (Илияна Стефанова) iliqna47
    Проза
    Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших н ...   48 
  • Почти приказка

    troia (Катя Иванова) troia
    Проза » Разкази
    Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха ...   117 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.