На село

Гласуване
Остава време за гласуване: | 30 автора участват
Детайли на конкурса
Категория Поезия
Организатор Jotor_Amer (Йотор Амер)
Начало 8 септември 2026 г. в 12:25
Краен срок за участие 2 октомври 2026 г. в 12:25
Край на гласуването 30 ноември 2026 г. в 12:25
Максимален брой произведения от автор 1
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 1
Кога да се публикуват произведенията След края на кандидатстването
Класиране по Брой гласове

30 резултата

Какво мисли един градски интелигент за живота на село

Аз съм един градски интелигент (първо поколение)
и ми е трудно да пиша за някогашното село (за съжаление)…
От мама знам, че животът там е бил доста труден
и ако някой твърди нещо друго, ще бъда учуден…
Баща ми също е роден и израснал на село, ...
83 2

Въгрям с вечността

Годината бе 1810
Над Дунава дим се издигаше сив,
градът бе в руини – покрусен и тих.
Към Влашка чужбина по пътя трънлив,
свищовци отнесоха вопъл горчив. ...
107 2 1

На село

Градът напуснах със фанфари,
далеч от близки и другари.
На село се установих.
Направил го отново бих.
Е, то в селото е трагедия- ...
54

Мое село

> Мое село, моя светлина,
>
> имах късмет в теб да порасна.
>
> Благодаря ти много за обичта, ...
53

Селските къщи

В това селце има много притихнали къщи –
ниски и спретнати, с тавани белосани,
с покриви като невестински гиздави кърпи
и с въженца опънати с дрехи опрани.
Тази земя е от тишината обсебена, ...
46

Нотка от дома

Слънцето лека-полека си отива.
Детският смях по улиците още се разлива.
Реката от плацикащи крачета прелива.
На коня Божко вече му се спи,
ала децата искат да играят с него до зори. ...
53

На село

На село, по тъмни зори,
денят се отърсва от дрямка.
Пробужда от първи петли,
да се работи дорде е сянка.
Добитък, кокошки, петли, ...
71 1 1

,,Пътека към Ъглен''

Където Вит тече и тихо с камъни говори,
където времето сече прекрасните скалисти арки,
където въздухът говори с вечността,
аз там израснах и природата разкри ми необятността .
Мирисът на утринна роса, ...
56

Коренът

Там, в родното ни село китно,
където още спи дядовият праг,
и вятърът разлиства стихове
от сандъка с пожълтелия капак.
Там баба месеше хляба на ръка, ...
89 1 2

По - “Златният телец”

Живея в малко село,
далече от града.
С обичан кмет начело,
хитър по душа!
А в селото ни няма ...
56

На село!

Опустя на село къщата без вас,
мила бабо и добър мой дядо!
Руши се!
И прегърната е с бурени,
а не със смях, ...
75 1

На село

Под стрехата селска в широкия двор,
до дръвника, извисил настръхнал гръбнак -
мъжага, вперил в пъна мътния си взор,
псува и блъска без мяра и такт...
Замахва високо - удар жесток, ...
51

Там, където време няма...

Върни ме на двора при дядо и баба,
да набера краставици и копър за таратор,
да взема сух чесън от щайгата под хамбара,
а слънцето да препича целия двор...
Върни ме там, където карам колело към реката ...
43

Безлюдно село

Покриви край реката
като кървави макове,
хвърлят сянка напразно
без пътека в тревата.
И прозорци затворени, ...
68 1 2

Като мъгла

Забързаният свят... с умора
спомените връща.
И само в сънищата селото си виждам?!
Как беше оживено и много подредено.
А сега... след десетилетие е, Бога ми, ...
61

През спомена

В двора на баба, отдавна,
Растение уханно цъфтеше...
И в утрин тиха и бавна,
Нея билка баба береше...
Таз утрин чиста и ясна, ...
48

Старицата

Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
44

Завръщане към корена

От тук житейският ми път започва
от родното ми китно село.
Светлината звездна ме насочва,
над него слънцето чело е свело.
Закътано е в малка долчинка, ...
108 3 8

Самотен дом

Във този дом е имало живот
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов. ...
64 1 2

Селцето

Кучето чака своя стопанин,
вперило в портата поглед!
Зрели круши в следобеда падат
и за радости - никакъв повод...
Онемели от чакане къщи ...
96 2 7

Къде са техните следи?

Въздухът сега ухае на лято и топла е земята,
събрала в мили спомени хляба на дедите.
От тях научих, че няма по-важно от идеята
винаги да обичаме и пазим живи следите...
С цяло гърло петелът се обади и полека ...
56

На село

На село, знай, не е за всички,
тук сутринта те будят птички,
часовник няма да ти трябва,
че слънцето очите ти огрява.
С природата започваш да се сливаш ...
37

Старата къща

Старата къща дремеше тихо,
нейните хора отдавна умряха.
С бръшлян се зави мълчаливо,
проплака пробита стряха.
Старата порта с прах се покри, ...
43

Спомен за селския хляб

Хлябът се помни най-дълго –
старият истински хляб.
Оня самун – жив и дъхав,
скътан в олющен долап,
печен във зидана фурна, ...
55

В селската кръчма

В селската кръчма - старци пияни… „
Калмукът задрямал е в някой ъгъл замрежен
от паяжини отколешни, от минали свади,
от песента на хармоника и на глас тих, плачевен.
Вън вали кротко пролетен дъжд и се смесва ...
57

За българското село

Дошли са времена модерни.
Кому са нужни днес овчари?
Аз зная, че не сме потребни
със наш'те хлопки и кошари.
Със наш'те ниви и градини, ...
48

„Красива тишина“

Ако знаеш колко красиво е
в самотата на селските вечери!
A колко приятно спокойно е –
в тишина сме догоре облечени...
Гледаш празните къщи, ...
48

Селото, което живее в мен

Във края на един забравен друм
се свива селото ми под небето.
Там още пази утрото парфюм
на прясна пръст и хляб от пещта лято.
Там всяка къща има свой живот, ...
193 1

Чужда болка

Кака Мина, съседка ни млада,
до геран в зарана когато бях,
видях бе тъжна и бе с помада
прикрила рани, но аз ги видях.
Болно ми стана, бодна сърце ...
38

Спомен от моето детство

Споменът все назад ме връща -
към моето село, към моята къща.
Където пораснах като цвете в градина,
но с мама и тате и тя си замина.
До нашата къща имаше слива - ...
47

Коментари

  • Точно така трябва да бъде.
  • Здравейте, уважаеми, желаех да дам равен шансъ за всички и еднакво време за гласуване. Тъй всеки ще може да избере измежду всички творби.
  • Да, благодаря, сега обърнах внимание! Също сега видях, че срока на гласуване е два месеца...
  • Проблемът с невиждането на участващите творби не е във вашия екран. Модераторът е задал опция произведенията да се публикуват „след края на кандидатстването" - не знам защо не е „веднага след одобряването“.
  • Влади, чудех се, проблема дали е само при мен... Няма да е лошо ако някой, от който зависи да оправи нещата.