Друга
42,5 резултата
Вълна в дълбочина
Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
57
2
Катана
Мълчиш, приятелко добра,
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...
90
2
Изповед
За теб ще пиша като за богиня
и внимателно ще
подбирам всяка дума, всяка мисъл,
в случай че не знаеш
колко си специална, любима ...
и внимателно ще
подбирам всяка дума, всяка мисъл,
в случай че не знаеш
колко си специална, любима ...
106
1
Устрем
Със смелост ти нагоре летиш,
в себе си без да се усъмниш.
Тези, които те проклинат —
в свойта злоба ще затънат.
Слова лъжливи ти ще чуеш ...
в себе си без да се усъмниш.
Тези, които те проклинат —
в свойта злоба ще затънат.
Слова лъжливи ти ще чуеш ...
123
1
Кой написа този стих
Разкъсвам кръвоносните си съдове
и впивам зъби в своето сърце.
В казиното натрупах само дългове,
а то... животът е... но моят ли е? Не!
Не бих живял живот такъв, какъвто имам! ...
и впивам зъби в своето сърце.
В казиното натрупах само дългове,
а то... животът е... но моят ли е? Не!
Не бих живял живот такъв, какъвто имам! ...
251
2
10
Летен миг
Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...
143
1
Могат ли да убиват майките своите деца
Земята хванала е във ръка
човешки череп и се пита
(подобно Хамлет) - Докога
ще ме измъчваш без насита?
Дали все още да го бъде, ...
човешки череп и се пита
(подобно Хамлет) - Докога
ще ме измъчваш без насита?
Дали все още да го бъде, ...
163
1
4
Някаква градинска Ева
Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
136
Завет
Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
118
Лунен Купидон
Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
182
2
Гурбетчия
Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...
187
Писмо за Кики и Майки
Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...
170
Светлосенки
По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...
173
1
Любов и смърт танцуват под луната
Нощта е страст... но също, престъпление...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...
213
1
2
