Гражданска

9,8 резултата

Ще паднат ли маските?

България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...
74

Една мечта

Красивата есен си отиде, дойде зимата,
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...
190 1

Дращят въпроси душата ми

Борят се в мен разгневени въпроси,
дращят покоя в душата.
Те са пирони, забивани косо
на съвестта ни в снагата.
Слепи, безлични, неструващи думи ...
153

Прокраднат гласец

Изписаха се тонове мастило,
а никой не пребори черна мъка.
Затворихме пространството насила,
живеем в доброволен леден пъкъл.
Безпаметни чада люлея в скута, ...
120

Живот в блатото

Гневът ни лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Една пиявица ни смуче...
Страхът нозете пък ни спъва.
Очету - кратерчета сухи. ...
147 1 1

Къде си, Истино

Месец ноември, дата десети!
Ще ли днес някой се сети
как някога вяхме знамената
за едната Истина човешка - Свободата!
Тогава, за тази Истина свята, ...
188 4

Пълен абсурд

На село живее златна женица,
полива цветята тази душица,
ала камък до главата и́ прелита,
слава Богу, че не я помита!
Само уплах и счупен прозорец, ...
190 1

В изчакване

Време размирно за игрите народни,
С напъни пошли властта се оформи.
Медийни ползи за рейтингът сринат.
За куцо и сляпо, авторитетно подминат.
Утре ни чака инфлационно начало, ...
152 1 2

Какво ще се роди пак под небето

Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...
173

Тревога

В тъжните сиви есенни дни
моята мъка виж, погледни,
моите ядове горчиви, болни
на фона на птичките волни.
Ще се върне ли светлината в нашите души - ...
324

България

"Коя е твоята чудна страна,
къде първото мляко си пил,
коя е твоята опора, светлина,
кой е твоя роден край мил?"
България, България е таз страна, ...
251

На баба

Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...
528 3 7

Към народните будители

Слънцето е спряло поглед вам,
на вас, народните будители,
горете с яркия си плам
и събуждайте от сън душите ни!
Че нощ дълбока е настъпила ...
233 2 4

Мълчание

Мълча!
Понякога просто мълча!
Присядам на морска скала или друм,
под яркото слънце... или под дъжда,
...или се сливам със градския брум. ...
655 2 7

Владетелите на небето... и душите ни

От гълъбите на мира
богът на войната
сготви си шкембе-чорба,
а със перата
написа кървави команди, ...
499 7

Отново

(поезия за четене в две посоки)
“Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно”
Сьорен Киркегор
А навън напук пак слънце да изгрява!
Лампата, която само подчертава ...
151

Изгубено бъдеще

По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...
298 7 7

Йордан Йовков

За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...
340 3

Завръщане към корените

/на бесарабско - българския славей – Лиляна Семкова/
От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай. ...
305 6 6

Кой пише книгата, в която живеем

Усмивката му, белег от сатър.
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...
173 2 5

Подслушан разговор

Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...
210 2 8

Деца, четете книги

Когато в мрачна сутрин буди ни денят
със облачно небе, намръщено и сиво
колите бавно във задръстване пълзят
а в автобуса радио с реклами ни залива.
Аз вадя книга и започвам да чета ...
220 2

Събудете се

Защо ви будя питам се отново аз,
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...
267 1

Оргия

Ритмично срещат се телата
в приливане от бързо, в плавно.
Смъртта се чука с' Самотата,
Депресията се смее мазно,
Омразата с език бръсначен ...
245 8

Пияници

И пием, и пеем под тежката сива
мъгла, зад която небето се свива.
Пресилено, гръмко, напук на съдбата,
пришита със въглищночерна подплата.
"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне - ...
166

Гара Живот

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...
270 3 2

Понякога

Понякога пак виждам самолети,
прелитащи далече там над мен
и чувствам огънче да свети,
от тази мисъл запленен.
Понякога се връщам пак на старта, ...
200

Към Рим

връщам се
само се връщаме
по избледнелите улици
с имена
(на неродени деца на поети) ...
180 1

Майка

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.
Трудно заспива, но с два валидола ...
418 7 13

Будителите на заспал народ

На празника да споменем отново
будителите на заспал народ
оставили ни с труд, с перо и слово
пътека към духовният възход.
Да, споменаваме отново имената ...
238 1 2

Един от празниците на доброто

Един от празниците на доброто…
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...
325 6 7

Раница от фронта

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...
421 6 20

Дете на улицата

Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи. ...
226 1 1

Тази история няма край

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,
илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията ...
135 1

Писмо до втората ми майка

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...
373 3 10

Призрак

Коловоз 21-ви на миланската гара,
е мемориал на геноцида, на кошмара
на угнетените - милиони евреи.
На изтерзаните от вечна прокоба -
от утробата още, чак до гроба, ...
173