...
Когато станеш сутрин...
Питаш се ЗАЩО! После смирено навеждаш глава и добавяш, че не си виновен, че не те интересува. Денят минава, а ти, заровил глава в рутината сякаш си забравил да сториш най-важното - да признаеш истината на себе си. Но продължаваш. Вярваш, че всичко е наред. Или не? Въпреки това продължаваш. Вървиш. Живееш?
Поредният ден вече си е отишъл. Тъмнината пак се е прокраднала измежду плътните бетонени стени на малкия ти свят. Лягаш в леглото си. Приличате си - самотни през деня, заедно през нощта. Споделяте едни завивки, но никога не си казвате и дума. Така студени... Безжизнени...
И отново, и отново...
Питаш се ЗАЩО! После смирено навеждаш глава и добавяш, че не си виновен, че не те интересува. Денят минава, а ти, заровил глава в рутината сякаш си забравил да сториш най-важното - да признаеш истината на себе си. Но продължаваш. Вярваш, че всичко е наред. Или не? Въпреки това продължаваш. Вървиш. Живееш?
Поредният ден вече си е отишъл. Тъмнината пак се е прокраднала измежду плътните бетонени стени на малкия ти свят. Лягаш в леглото си. Приличате си - самотни през деня, заедно през нощта. Споделяте едни завивки, но никога не си казвате и дума. Така студени... Безжизнени...
И отново, и отново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
