4 июн. 2006 г., 20:03

...

Эссе

1.7K 0 2

Когато станеш сутрин...
    Питаш се ЗАЩО! После смирено навеждаш глава и добавяш, че не си виновен, че не те интересува. Денят минава, а ти, заровил глава в рутината сякаш си забравил да сториш най-важното - да признаеш истината на себе си. Но продължаваш. Вярваш, че всичко е наред. Или не? Въпреки това продължаваш. Вървиш. Живееш?
    Поредният ден вече си е отишъл. Тъмнината пак се е прокраднала измежду плътните бетонени стени на малкия ти свят. Лягаш в леглото си. Приличате си - самотни през деня, заедно през нощта. Споделяте едни завивки, но никога не си казвате и дума. Така студени... Безжизнени...
      И отново, и отново...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

admin (Георги Колев)

Супер си!

2007-05-05T22:21:29+03:00
YourNightmare (Кирил Кирилов)

Ами това е есе, което разбрах напълно(невероятно, но от първия път, което не може да се каже за много други произведения)Не мисля, че трябва да се развива в посока на причините, нека всеки сам да си ги н амери, а ако не ги намери, може да си търси есета с причина...Това е реалността в живота, нека се позамислим малко! Браво от моята скромна личност!

2006-06-07T00:38:10+03:00