lady_pain (Десислава)
3 7
4 июн. 2006 г., 20:03

... 

  Эссе
1367 0 2
 Когато станеш сутрин...
    Питаш се ЗАЩО! После смирено навеждаш глава и добавяш, че не си виновен, че не те интересува. Денят минава, а ти, заровил глава в рутината сякаш си забравил да сториш най-важното - да признаеш истината на себе си. Но продължаваш. Вярваш, че всичко е наред. Или не? Въпреки това продължаваш. Вървиш. Живееш?
    Поредният ден вече си е отишъл. Тъмнината пак се е прокраднала измежду плътните бетонени стени на малкия ти свят. Лягаш в леглото си. Приличате си - самотни през деня, заедно през нощта. Споделяте едни завивки, но никога не си казвате и дума. Така студени... Безжизнени...
      И отново, и отново...

© Десислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Супер си!
  • Ами това е есе, което разбрах напълно(невероятно, но от първия път, което не може да се каже за много други произведения)Не мисля, че трябва да се развива в посока на причините, нека всеки сам да си ги н амери, а ако не ги намери, може да си търси есета с причина...Това е реалността в живота, нека се позамислим малко! Браво от моята скромна личност!
Предложения
: ??:??