28.12.2006 г., 20:54 ч.

*** 

  Есета » Любовни
2139 0 4

Мислиш си: "Тя ме мрази... Не съм за нея"
Но колкото и болка да си ми причинил,
колкото и лошо да си се държал с мен,
аз изпитвам нещо към теб, макар и
все още да не знам какво е то.
И аз си мисля: "Мразиш ме... Не си за мен"
Но между нас става нещо... трудно за обяснение,
но нещо, което е по-различно от омразата,
която си мислим, че изпитваме.
Може би тази омраза ще прерастне в любов,
но това не може да разберем, ако не опитаме.
Но колко ли опити вече направихме,
все не успешни и все мъчителни за нас двамата.
Ти ме харесваше, а аз дори не знаех.
Аз те харесвах, а ти не знаеше...
Ти ме мразеше, а аз не...
Ако можех да прочета мислите ти,
нямаше да се държим толкова отдалечени един от друг.
През годините бяхме различни и все още сме,
но ако малко по малко почнем да се опознаваме
това различие може да се превърне в еднаквост.

© Поли Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??