Ти ме накара да си помисля за живота! Ти ме накара да поискам да се променя! Аз всяка вечер заспивам, обляна в cълзи и с надеждата, че утре ще е по-хубав ден от днес! Но, уви, той е още по-мъчителен и страшен! Ти казваш много, но и много премълчаваш!
  Боиш се от малките неща, неща тъй прости и красиви! Боиш се от любовта и от приятелството, от истината и от лъжата, от живота и от смъртта!
  Ти ме накара да се питам защо живеем в страх и мъка? Защо живеем с болката, а не със смеха? Съдбата тъй жестока ни среща с измамата, предателството и лъжата, а ние бягаме от малкото щастие в този живот! Защо, защо?
   В главата ми бури, вихрушки, мислите все се преплитат! Желаех малко щастие и радост, но нищо не получих от света! Сега единствено мечтая да ме прегърне самотата, да се затворя в себе си. Не искам за нищо да мисля! Желая сън до живот, сърцето да спре да копнее, душата да спре да тъжи, да спра да живея във страх! Не искам да виждам, да чувам, не ща да обичам дори! Аз моля се само за миг ТИШИНА!!!

(Мигличка запазени прав஧ )