20.08.2007 г., 14:26 ч.

* * * 

  Есета
1298 0 4
Всички сме актьори в собствената си съдба.
Започваме от първият младежки стих
и завършваме с последните епилогични думи
на единствено написаната от нас пиеса.
А промеждутъка? Боже! Каква суета!

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко съм невежа...Това есе ли е ?
  • Благодаря ти, за хубавите думи,твоята дума "амбиграма" я срещнах в "Шестото клеймо" на Саймън Кокс, в разни окултични общности, разни, уф, в "нещотърсачи" - разбрах с какво съм ти доставил удоволствие, благодаря ти
  • добре- а за това което си ми писал мисля, че става дума за амбиграма
  • Имаше такава книга "Панаир на суетата",
    но там ставаше повечето въпрос за пари
    и оттам за титли и пр.
    А ние си живеем съвсем обикновен живот,
    в който има от всичко по малко,
    даже и суета, съгласявам се с теб, тук!!!
Предложения
: ??:??