jurasik55
62 резултата
Понякога в прекрасното
се чувстваме безсмъртни
а в безсмъртието -
тъй прекрасни...
Да пишем в тишината ...
се чувстваме безсмъртни
а в безсмъртието -
тъй прекрасни...
Да пишем в тишината ...
853
5
Едничката възможност на нощта -
споделяне на чуждото легло.
Едничкият ми шанс за сън -
е да приема в себе си
мъжът без име... ...
споделяне на чуждото легло.
Едничкият ми шанс за сън -
е да приема в себе си
мъжът без име... ...
999
7
Усещам дъждеца по тебе.
Толкова си близо до мен.
Искам да ти кажа...
Че обичам те много.
Не усещам, никакви желания. ...
Толкова си близо до мен.
Искам да ти кажа...
Че обичам те много.
Не усещам, никакви желания. ...
751
2
Пак отиде си лятото
без да ме пита.
С празни джобове
в изоставен вагон...
В някаква фабрика. ...
без да ме пита.
С празни джобове
в изоставен вагон...
В някаква фабрика. ...
825
4
Простреляхте ми
всичките поети,
от моята гордост...
И да ви питам,
защо го направихте? ...
всичките поети,
от моята гордост...
И да ви питам,
защо го направихте? ...
834
7
Ако пътувате от север на юг към Керб Ал Аллах /Кербала/ в Ирак, на около 10 - 12 километра от града, отстрани на шосето ще видите една табела, която сочи, че ако завиете наляво ще стигнете до Вавилон... Най великият град на света, създаван някога от човешката цивилизация!
В момента той представлява ...
В момента той представлява ...
1420
1
Отиде си лятото
в закъснелия щурец.
Пропуснати гордости...
Пясък, море и смях, самодиви.
Пропуснах го лятото ...
в закъснелия щурец.
Пропуснати гордости...
Пясък, море и смях, самодиви.
Пропуснах го лятото ...
886
8
Наистина е приятно да усещаш топлината на смокиновото лято, вплетеният мирис на грозде и кестени, на натежалите спомени, особено когато се чувстваме заедно с тебе, моя любов...
От бръчиците покрай очите ни вече се вият ята на потъмнели птици, от устните ни, недоизказали още всички съкровени слова на ...
От бръчиците покрай очите ни вече се вият ята на потъмнели птици, от устните ни, недоизказали още всички съкровени слова на ...
3140
2
1
Ноктюрно за вечният град
Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поста ...
Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поста ...
4143
1
Всички сме актьори в собствената си съдба.
Започваме от първият младежки стих
и завършваме с последните епилогични думи
на единствено написаната от нас пиеса.
А промеждутъка? Боже! Каква суета!
Започваме от първият младежки стих
и завършваме с последните епилогични думи
на единствено написаната от нас пиеса.
А промеждутъка? Боже! Каква суета!
1352
4
Искам да усещам докосването ти - и ти моето.
Искам да усещам сънят ти - и ти, завинаги нашият...
Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...
Искам да усещам гърдите ни - желание все още
несбъднато... ...
Искам да усещам сънят ти - и ти, завинаги нашият...
Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...
Искам да усещам гърдите ни - желание все още
несбъднато... ...
715
4
Искам да усещам докосването ти - и ти моето.
Искам да усещам съня ти - и ти, завинаги нашия...
Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...
Искам да усещам гърдите ни - желание все още
несбъднато... ...
Искам да усещам съня ти - и ти, завинаги нашия...
Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...
Искам да усещам гърдите ни - желание все още
несбъднато... ...
626
4
На майка ми...
Не стреляйте!
Ах, как ви моля да не стреляте!
По птиците, във полет,
по време на любов! ...
Не стреляйте!
Ах, как ви моля да не стреляте!
По птиците, във полет,
по време на любов! ...
1219
5
Светът ни никога не ще угасне,
без ничие присъствие за свят...
И твоят свят, и моят свят,
не са единствени в света.
Но свят за двама ни, ...
без ничие присъствие за свят...
И твоят свят, и моят свят,
не са единствени в света.
Но свят за двама ни, ...
687
2
И ще те търся вечно там
във спомени и в разстояния...
И ще те помня вечно там,
сред някакво предвечно разкаяние...
Угрижени и тъй различни... ...
във спомени и в разстояния...
И ще те помня вечно там,
сред някакво предвечно разкаяние...
Угрижени и тъй различни... ...
799
4
КУМБИА ЗАД ДЕВЕТИЯ ВАЛ
Цветан Бекяров
Корабът бавно се завъртя по посока на брега, винтът направи още няколко забавени уморени движения и замря. Далече, съвсем далече, стопена от черното индиго на нощта беше останала невидимата нишка на хоризонта, притихналата бяла диря зад кърмата и извития край на ...
Цветан Бекяров
Корабът бавно се завъртя по посока на брега, винтът направи още няколко забавени уморени движения и замря. Далече, съвсем далече, стопена от черното индиго на нощта беше останала невидимата нишка на хоризонта, притихналата бяла диря зад кърмата и извития край на ...
1387
Никога няма да забравя моята комшийка Радка - винаги запряна от съпружеските си задължения и винаги отворена за всякакви отворени общества. Затова съвсем по своему - отворено и затворено, прие кончината на своя съпруг като своя отговорност.
Отворената и отговорност пролича още по време на погребение ...
Отворената и отговорност пролича още по време на погребение ...
981
1
***
Все си мисля, че на моите деца мога да им кажа нещо повече от онова, което те вече са разбрали. Бащиното чувство е свято и всеки, който е станал баща, отдавна трябва да го е разбрал...
***
Всеки мимолетен разум създава мимолетни мигове... Защото всяка сила на разума се състои в потенциала на нег ...
Все си мисля, че на моите деца мога да им кажа нещо повече от онова, което те вече са разбрали. Бащиното чувство е свято и всеки, който е станал баща, отдавна трябва да го е разбрал...
***
Всеки мимолетен разум създава мимолетни мигове... Защото всяка сила на разума се състои в потенциала на нег ...
1568
2
Градът е пълен със сенки, панелни равнодушия, на отминали спомени, на мъже и жени...
Създадени пак от кал и вода...
В такива моменти звънтят в душата на всеки камбаните на всяка необятна, внезапна тишина.
Духът на лятото залива с вълните си своите любими плажове, на моите пустинни плажове, на моите ...
Създадени пак от кал и вода...
В такива моменти звънтят в душата на всеки камбаните на всяка необятна, внезапна тишина.
Духът на лятото залива с вълните си своите любими плажове, на моите пустинни плажове, на моите ...
1355
1
Винаги съм си задавал въпроса съществува ли Бог? И какъв е той? На кого прилича?
Тази мисъл ме занимава сигурно още от времето, когато си помислих, че Той съществува. Изчетох Библията, която за жалост нищо не ми отговори. Заблудих се между Старият Завет, където Той говори за себе си в първата запове ...
Тази мисъл ме занимава сигурно още от времето, когато си помислих, че Той съществува. Изчетох Библията, която за жалост нищо не ми отговори. Заблудих се между Старият Завет, където Той говори за себе си в първата запове ...
1891
2
В прозорците, издухани от вятъра,
създаваме си спомени
в насрещните дървета...
А слънцето готово да ни срещне,
пак отново. ...
създаваме си спомени
в насрещните дървета...
А слънцето готово да ни срещне,
пак отново. ...
641
4
Ще отминават кораби, години...
Вълните ще се гонят в своя бяг,
животът неусетно ще премине
и всеки ще потърси своя бряг...
А ти, моряко, где ще спреш след време? ...
Вълните ще се гонят в своя бяг,
животът неусетно ще премине
и всеки ще потърси своя бряг...
А ти, моряко, где ще спреш след време? ...
715
2
Надясно от курса все по-отчетливо се вижда Малея. Корабът гони пред себе си разсънено облаче от шумяща пяна, което все се блъска в носа, искри от залязващото слънце и бяга ли, бяга напред. Зад кърмата съм оставил вече толкова купища спомени, чийто неугасващ ритмичен порой все още тлее, преди да се п ...
1478
Накъде отивам?
И откъде ще трябва пак да се завръщам?
Какво тук значи един свят, в който
Нещо значи напред без завръщане...
Успокоение?... ...
И откъде ще трябва пак да се завръщам?
Какво тук значи един свят, в който
Нещо значи напред без завръщане...
Успокоение?... ...
760
1
Ще те позная по звездите светли.
Не знам - наричах те любов.
Какво ли име да ти дам завинаги,
с което да си тръгнеш,
с моя зов. ...
Не знам - наричах те любов.
Какво ли име да ти дам завинаги,
с което да си тръгнеш,
с моя зов. ...
827
4
И досега си спомням старият масивен гардероб на баба ми. Бяха го сложили в моята стая, от дясно, до стената и от неговия тъмен проблясък понякога извираше топлата светлина на лятната, тихо падаща вечер. Стоеше от край време там, с тежка и сложна резба, тук таме напукан от времето, с извивки, които д ...
1195
1
Миналото на духа понякога е прекрасно.
Не може човек да съществува без минало...
Обаче понякога в миналото си почиваме...
Говорим всеки ден с различни хора и защо?
Обаче идва пак отново миналото ни безгрижно... ...
Не може човек да съществува без минало...
Обаче понякога в миналото си почиваме...
Говорим всеки ден с различни хора и защо?
Обаче идва пак отново миналото ни безгрижно... ...
1190
1
Обичах те бавно.
Обичах те нежно.
Обичах те страстно,
моя любов...
Обичах те с думи. ...
Обичах те нежно.
Обичах те страстно,
моя любов...
Обичах те с думи. ...
1097
4
ДОКАТО ПАДА ВИШНЕВИЯТ ЦВЯТ
За такива неща си мислех през една хладна октомврийска вечер, изпълнена с шум на падащи листа и вятър, когато веднъж вървях безцелно по тихите крайградски улички. Светлината на самотните лампи се плискаше по оградите на ниските къщи, бягаше сред приютените сенки на дървета ...
За такива неща си мислех през една хладна октомврийска вечер, изпълнена с шум на падащи листа и вятър, когато веднъж вървях безцелно по тихите крайградски улички. Светлината на самотните лампи се плискаше по оградите на ниските къщи, бягаше сред приютените сенки на дървета ...
896
1
ЩЕ ПРЕВАЛЯВАТ ЧУЖДИ ДЪЖДОВЕ
Цветан Бекяров
Беше по времето, когато контрите съвсем ожесточено нападаха Коринто и останалите северни градчета и села, когато военизираните селяни, облечени в зелените униформи на Сандино се виждаха по полетата да събират полудялата от изобилие природа, а изоставените и ...
Цветан Бекяров
Беше по времето, когато контрите съвсем ожесточено нападаха Коринто и останалите северни градчета и села, когато военизираните селяни, облечени в зелените униформи на Сандино се виждаха по полетата да събират полудялата от изобилие природа, а изоставените и ...
897
2
Сватба е...
Веселба ни обгръща от всички страни.
Мълвна и ласкава нощ ни очаква...
Блясък на доказана истина...
Сватба е, ...
Веселба ни обгръща от всички страни.
Мълвна и ласкава нощ ни очаква...
Блясък на доказана истина...
Сватба е, ...
1121
1
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЦВЕТАН
1.1. Пристигнах на тази земя като Месия, макар че дори не знаех за какво съм дошъл.
Исках да помогна на себе си или на онова, което трябва да кажа на хората, в което още не бяха ми повярвали.
Роден сред тайнствената зеленина на моите лични усещания, или търсещ символизма на собст ...
1.1. Пристигнах на тази земя като Месия, макар че дори не знаех за какво съм дошъл.
Исках да помогна на себе си или на онова, което трябва да кажа на хората, в което още не бяха ми повярвали.
Роден сред тайнствената зеленина на моите лични усещания, или търсещ символизма на собст ...
1085
4
Случаен поглед,
пак държа крилете си.
А другият, защо ме гледа?
Останах пак до теб,
с полепнал звезден дъжд ...
пак държа крилете си.
А другият, защо ме гледа?
Останах пак до теб,
с полепнал звезден дъжд ...
1345
5
Дори и да страдаш,
дори и да плачеш...
Дори и след всичко
това...
Пак оцеляла... ...
дори и да плачеш...
Дори и след всичко
това...
Пак оцеляла... ...
1112
4
На този бряг завинаги остана,
едно момиче бледо и само,
с графичната картина на даляна
и с нежният романс на Адамо...
И няма вече кораби и вятър. ...
едно момиче бледо и само,
с графичната картина на даляна
и с нежният романс на Адамо...
И няма вече кораби и вятър. ...
3831
5
Един копнеж, една надежда
Цветан Бекяров
По стъклата продължават да проблясват късните лъчи на следобедното слънце. А то унило и самотно препуска покрай тъмно зелените очертания на брега. Край нас, до близката ивица на поредния бряг, са се склонили само побелели хълмове от планински възвишения, мълч ...
Цветан Бекяров
По стъклата продължават да проблясват късните лъчи на следобедното слънце. А то унило и самотно препуска покрай тъмно зелените очертания на брега. Край нас, до близката ивица на поредния бряг, са се склонили само побелели хълмове от планински възвишения, мълч ...
1899
1446
1
На Ст. Стратиев
Двор в Айтос, пълен със изсъхнали цветя.
И почернели турски керемиди.
Лози, заспали вече над стрехите,
надничащи в прозореца. ...
Двор в Айтос, пълен със изсъхнали цветя.
И почернели турски керемиди.
Лози, заспали вече над стрехите,
надничащи в прозореца. ...
2115
4
736
2
1046
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
