Комплексите, които ни пречат
Гордееш ли се, че си българин?
Гордееш ли се?
Въпрос колкото странен, толкова и показателен. Как може да се даде отговор и този отговор да звучи логично, когато нещо сбъркано има още в самия въпрос.
Сякаш българинът няма нужда да принадлежи към нещо или някого и сам може да избере да е българин или не?! Сякаш знаем, че не е много хубаво да сме българи и се питаме - такива ли сме и въпреки че сме такива, все пак ще ни харесват ли хората?
А ето каква е истината - десетки спечелени с ум и труд световни постижения, десетки прочути имена с откритията или изкуството си, десетки мигове на световна слава, която ще се помни завинаги. И това от един народ, който няма десет милиона. Но защо българинът не вярва дълбоко в душата си, че е ценен, че е най-важен, че е център на света? Не му идва като американец да се изправи и да каже "Аз съм свободен", защото не е!
Овързан в предразсъдъци, задръжки, разочарования "човекът от народа" е скромен, не повишава глас, сговорчив ...