Grimoir (Фредерик)
36 265
12.06.2005 г., 19:40 ч.

* * * 

  Есета
2384 0 7
1 мин за четене
ПИСМО ДО ТЕБ

Пиша ти във проза, защото ти обезсмисли всяка рима.
Пиша ти, защото те мразя, но не мога, не искам да се отърва от теб.
Пиша ти, защото вярвам, че мога да те променя.
Защото още вярвам в теб.
Защото още вярвам в себе си.
Пиша ти, защото те усещам вътре в мен повече от всякога, по-болезнено и по-истински.
Пиша ти, защото е перверзно (като теб).
Защото без теб нямаше да има нито думи, нито писма, нито мен.
Пиша ти, защото въплътяваш словото и принизяваш смисъла до материя.
Искам да съм като теб, затова обличам емоциите в думи: нека загубят своето очарование!
Подарявам ти тези думи, защото не мога да ти дам сърцето си.
Ти си вече вътре в него. Радвам се, че за теб е само помпа, туптяща плът, независим от нищо и никого мускул.
Защото ти си то.
Пиша ти с кръвта си, защото знам, че ще те заболи.
Пиша ти, защото ти направи смешно и обикновено всичко, освен себе си.
Пиша ти, защото те обичам и няма да те пусна.
Защото без теб няма да ме има.

До моя живот от мен, защото си нямам друга работа, освен да живея.

© Фредерик Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • начина,по който пишеш
  • изпразнен ______________________________________от съдържание.
  • Тъжно е, а думите са красиви. Хубаво е, че изпитваш такива чувства,а не си празен...
  • Хареса ми определено.Пиши!
  • Благодаря ви много. Всъщност, Пламена, аз винаги търся красотата. просто понякога е малко по-различна от обикновено.
  • И на мен много ми хареса.
  • Не знам защо, но за мен това есе е много красиво, въпреки че красотата май е последното, за което си искал да пишеш в този момент.
Предложения
: ??:??