Кой българин, уважаващ себе си и обичащ родината си, не си е задавал въпроса - ние европейци ли сме или по-точно, аз гражданин ли съм на Европа и като такъв има ли какво да покажа на тази стара Европа от духовността на моя народ, на моята мила родина България? Границите са измислено нещо от нас, хората. Какво по-хубаво от това, обществото да достигне такава степен на развитието си, на която да осъзнаем премахването на формалните граници.

      Тези духовни граници, според мен, са премахнати още през Възраждането на моята Родина. Още тогава е имало велики българи, които са прекрачили границите на Европа и са се показали като истински човеци - това са дарителите. Техните имена са знайни и незнайни, но душите им са чисти и безкористни. Те не са очаквали облаги, те не са очаквали похвали, а са искали България да я „бъде", да не е забравена от Европа, някъде там - на Балканите. За тях е било гордост, че са българи и с делата си са искали да покажат и на света каква е България. Дарявали са за църквите - защото народ без вяра не е народ, дарявали са за просветата, защото неук народ не е народ, дарявали са на бедни, защото страданието на едни е по-голямо страдание за други. Строили са с дарения - болници, домове, защото твърдо са вярвали, че така ще се „открои" нашето Отечество. И във всичко това те не са търсили корист, не са търсили величие - те са го правели за това България да „процъфти", да е духовно просветена, да е морално извисена. Техните имена са знайни и незнайни, но на тях, на дарителите, чрез които България е останала духовно чиста, исторически велика, сме благодарни и ние, младото поколение, защото това, което те са завещали в поколенията, е предадено и до днес. Днес също има дарители. Те са същите като онези, вървели от Възраждането, та и до днес, защото дарител не се създава, не се гради, дарител се ражда. Това да си дарител или го имаш и носиш в себе си, или го нямаш. Дарителят е онова велико духовно чувство, което „чопли" душата ти, не й дава мира. Дарител е човек състрадателен, човек с главно „Ч".

      За нас е шанс да живеем в страна и в град с велики дарители - Д. А. Ценов, Елена и Кирил Д. Аврамови, Д. Хадживасилев и много други, чиито имена са незнайни. Чрез тяхното добро дело за града и родината, остават за поколенията вечно безсмъртни!