34
2 мин за четене
18.
Ще те спася. И теб. Теб, също. Защото сте смели и победихте. Просто и ясно като този безкраен свят. И красиво. Невероятно и болезнено. Само за мен. Прекалено сте ми скъпи, затова ще направя и невъзможното за вас. Трябва да живеете и да се борите. Всеки ден. За да мога да се усмихвам и да знам, че същестуват странни правилни неща. Ще ви дам всичко от себе си. Абсолютно всичко, защото истината е, че безкрайно ви обичам. Колкото и да се мъча да го скрия. А после... После ще си отида. Защото аз винаги си тръгвам. За да ме забравите и да поемете напред - силни и горди. Победили онзи блатен дракон, и малко от... Себе си. Не искам да липсвам... Аз съм Малкият принц и живея на една звезда. Но тялото ми е тежко... Не мога да го занеса сама. Моля те, ухапи ме... Толкова искам да се върна вкъщи... и да се Родя. Отново.
19.
Остава само копнежът. И стълбите, от които гледаш как се отдалечават Твоите Малко Щастия. Няма значение дали са минали 2 дена, 2 месеца, 2 години. Сърцето тупти все така... А колкото и да сме силни. Помагащи. Отговорни. Сериозни. И пак силни. Изведнъж попадаме в Плаващите пясъци. Затъваме, дърпаме се и пак затъваме. Докато някой не ни намери. И спаси. Аз съм толкова могъща. Мога да победя всеки, но не и себе си. И ми трябва Спасител. Когато се давя в сухия безмилостен пясък, а сърцето тупти като за последно, страхува се за последно... А пясъкът прелива над главата и те дави, бавно... с малки Шепи Ситен Прах. Помощ, аз съм тук! Има ли някой?! Ако има, моля, подай ми ръка. Иначе... политам... в тъмноТо...
20.
Обичам да съм егоист. Нахален и само малко самовЛЮбен. Като стършел. Ще те ужиля, само защото трябва да си изцедя отровата. Ще те ухапя... може би искам да си почистя зъбите. От Предишните. Чиста, натурална злоба. И слон ще превие... За 34 секунди. Червени, кървави очи. Като дупки... От зъбите на гладен вампир. Едно То, което се буди като заспя и вилнее по... Пода. На Банята. Чернилка... мастило от писалка. Се плиска из колбата, наречена "Моите измислени граници". Всички бушони гърмят Накрая. Гледай отдалеч... През Телената ограда, с която съм се оградила. И всъщност... Защо се приближаваш, не виждаш ли, че Хапя?
P.S. Казвала ли съм някога колко мразя да пиша?
Ще те спася. И теб. Теб, също. Защото сте смели и победихте. Просто и ясно като този безкраен свят. И красиво. Невероятно и болезнено. Само за мен. Прекалено сте ми скъпи, затова ще направя и невъзможното за вас. Трябва да живеете и да се борите. Всеки ден. За да мога да се усмихвам и да знам, че същестуват странни правилни неща. Ще ви дам всичко от себе си. Абсолютно всичко, защото истината е, че безкрайно ви обичам. Колкото и да се мъча да го скрия. А после... После ще си отида. Защото аз винаги си тръгвам. За да ме забравите и да поемете напред - силни и горди. Победили онзи блатен дракон, и малко от... Себе си. Не искам да липсвам... Аз съм Малкият принц и живея на една звезда. Но тялото ми е тежко... Не мога да го занеса сама. Моля те, ухапи ме... Толкова искам да се върна вкъщи... и да се Родя. Отново.
19.
Остава само копнежът. И стълбите, от които гледаш как се отдалечават Твоите Малко Щастия. Няма значение дали са минали 2 дена, 2 месеца, 2 години. Сърцето тупти все така... А колкото и да сме силни. Помагащи. Отговорни. Сериозни. И пак силни. Изведнъж попадаме в Плаващите пясъци. Затъваме, дърпаме се и пак затъваме. Докато някой не ни намери. И спаси. Аз съм толкова могъща. Мога да победя всеки, но не и себе си. И ми трябва Спасител. Когато се давя в сухия безмилостен пясък, а сърцето тупти като за последно, страхува се за последно... А пясъкът прелива над главата и те дави, бавно... с малки Шепи Ситен Прах. Помощ, аз съм тук! Има ли някой?! Ако има, моля, подай ми ръка. Иначе... политам... в тъмноТо...
20.
Обичам да съм егоист. Нахален и само малко самовЛЮбен. Като стършел. Ще те ужиля, само защото трябва да си изцедя отровата. Ще те ухапя... може би искам да си почистя зъбите. От Предишните. Чиста, натурална злоба. И слон ще превие... За 34 секунди. Червени, кървави очи. Като дупки... От зъбите на гладен вампир. Едно То, което се буди като заспя и вилнее по... Пода. На Банята. Чернилка... мастило от писалка. Се плиска из колбата, наречена "Моите измислени граници". Всички бушони гърмят Накрая. Гледай отдалеч... През Телената ограда, с която съм се оградила. И всъщност... Защо се приближаваш, не виждаш ли, че Хапя?
P.S. Казвала ли съм някога колко мразя да пиша?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© БезИме Всички права запазени
