8.08.2015 г., 11:02 ч.

* * * 

  Есета » Други
789 0 0
1 мин за четене

Изгледах поредната холивудска продукция на добре познатата ни изтъркана вече тема любовта. Няма да посочвам име на филма - а и не е нужно. Достатъчно е да кажа жанра - романтична драма. Мисля, че всички вече получихме представа за сюжета и края на филма. Мислих си как това е вид сладко-горчиво мъчение. Гледаме филмите, потапяйки се за миг във вълшебния свят на празни обещания и  красиви лъжи. За миг забравяме действителността и си представяме, че това е реалността. Там, където Той ще отвори вратата вместо теб, ще ти направи комплимент и цяла вечер ще посвети на теб. Там, където е готов да застане срещу целия свят и да отпътувате само двамата, защото ти си целият му свят. Една приятелка казваше: Влюбена съм в идеята за любовта. И, може би, всички ние сме влюбени не в друго, а в самата идея за любовта. За безумната, отнемаща дъха Любов - вдъхновение и спасение. Всепрощаващата и безкрайна Любов - даряваща и окриляваща. Нима не мечтаем всички за нея. Как Той ще дойде и ще разтърси целия ти свят. Свят, където няма граници, където любовта е самият път и целта в едно. Да. Всяка негова дума, всеки негов жест, изпълнен с любов и загриженост. Обещания, граничещи до безкрайност "Ще съм винаги до теб", "Ти си целият ми свят", " Ще те следвам навсякъде". Обещания - казани, повярвани, изпълнени. Спирам до тук, още много редове мога да изпиша с неизказани желания и мечти - те са колкото и различни, толкова и еднакви при всички нас - жажда за любов, разбиране, пълно отдаване. Но реалност ли е това? Има ли я наистина тази любов, или е плод на поредната американска индустрия. Съществува ли наистина някъде човек, способен на толкова любов. Или сме се превърнали всички в добре изградени егоисти, всеки в свой собствен свят. Всеки жадува за любов, но готов ли е сам да предложи такава? 

© Мини Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??