Замряла тишина обгръща нечия душа и в мрака непроницаем потъва в безкрайността. Страх, болка, омраза - хиляди чувства, водещи война в човешкото съзнание, убиват всеки миг щастие. Копнежът за вкуса на истинския живот потъва в тази безкрайност и изчезва някъде там в мрака на вечната борба на чувства и инстинкти, без дори да покаже, че съществува. Страх - в това живеем ние! Къде е истинският живот? Къде е вълнението във всяко действие, момент... във всеки миг... къде е тръпката в усещането на новото, в трепетния и нежен полъх на новия ден, къде са спиращите дъха ни мигове? Къде? Навсякъде, но не и тук, където е страхът. Страх от новия ден, от новия миг, страх от самото съществуване. Не е ли  тази вътрешна борба виновникът за всичко това? Да изолираш тези чувства някъде зад хиляди врати в своето съзнание, не означава ли да изолираш себе си от самия себе си? А по този начин ставаш по-уязвим към усещането си за живота!Отрекъл себе си, ти се опитваш да заживееш различен живот на несигурност, страх. Бягайки от мрака в своята душа, ти не достигаш до светлата страна на живота! Светлината те озарява, когато успееш да се пребориш с вътрешния мрак!