Не се замисляй върху това, което ще прочетеш! Не е ново откритие, нито добре подредена мисъл... просто едно голямо лутане. Навън и навътре. Бягство и догонване. Мълчание и болезнен вик. До самозабрава. Никога не се замисляй за това, което излиза през устните ми, когато съм с теб... сама с теб. Просто го приеми. Защото то не е обмислено, премерено, начертано, изрисувано или преплетено с някакво добре организирано, изядено отвътре чувство. И никога не търси в думите ми празнотата, която си свикнал да виждаш във всички...
Често си мисля за това мое „никога". И, знаеш ли, стигнах до извода, че може би то за теб е било „някога" или пък, не дай си Боже, „винаги"
А от това исках да те предпазя! Затова и вярвам в Нея! Сещаш се - „Миг като вечност"...
Повечето се страхуваме точно от думите. А като погледнеш реално на нещата, мишок, разбираш, че точно думите са най-прости и най-лесни. Онова, другото, мъничкото, там, отляво, е най-важното и най-трудното.
И незнайно защо най-изобилното...
И незнай ...