13.10.2009 г., 20:55

* * *

1.6K 0 2

Оф - щастлива съм,
а пиша тъжни стихове.
Уморена съм от непрекъснатото
бягане,
а бягам без да спра.
Чета новите вестници,
а помня само стари новини.
Излизам с нови хора,
но приятелите ми са стари.
И както казва Слави -
''слушам стари парчета'',
но харесвам новите.
Изхвърлям си боклука редовно,
но аз самата съм задънена
с умствени отпадъци.

Е, откакто се помня, все съм такава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оксана Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно откровение затрогващо с обърканото виждане на автора за самия себе си. Чувства клонящи към отегчение и примирение.
    Иска ми се след многоточието да има едно "...но няма да е все така."
  • Смесени чувства и контрастни думи! Доста добре!

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...