Oct 13, 2009, 8:55 PM

* * * 

  Essays
1256 0 2

Оф - щастлива съм,
а пиша тъжни стихове.
Уморена съм от непрекъснатото
бягане,
а бягам без да спра.
Чета новите вестници,
а помня само стари новини.
Излизам с нови хора,
но приятелите ми са стари.
И както казва Слави -
''слушам стари парчета'',
но харесвам новите.
Изхвърлям си боклука редовно,
но аз самата съм задънена
с умствени отпадъци.

Е, откакто се помня, все съм такава...

© Оксана Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Едно откровение затрогващо с обърканото виждане на автора за самия себе си. Чувства клонящи към отегчение и примирение.
    Иска ми се след многоточието да има едно "...но няма да е все така."
  • Смесени чувства и контрастни думи! Доста добре!
Random works
: ??:??