(А)КултурАЛна АЛабАЛаница
1 мин за четене
Аз обитавам своя АреаЛ на АЛогичност и АЛюзии, на АЛегории и АЛексика, на АЛексоциации и АЛирика. Боря се за своята индивидуАЛност, за своите идеАЛи, спотАиЛи се максимАЛно дАЛеч от всяка банАЛност. ПарАЛелно с това водя (всеки път!!!!) финАЛна битка със своя отдавна покълнАЛ в АЛичността ми дуАЛизъм, толкова ме плаши. А на моменти се превръща в най-сигурното ми скривАЛище.
Накъде съм тръгнАЛа? Толкова често съм се питАЛа… Само знам, че все още не съм пристигнАЛа… там.
На моменти АЛкохолът ме потапя в някаква особена, специАЛна емоционАЛност. Странна АЛхимия от жАЛ и ярост към самата мен. Колко псАЛми съм изписАЛа за АЛексичното си мАЛодушие!
Понякога съм хАЛа, дива, злобна, брутАЛна дори, изпадам в болезнен емоционАЛен (и словесен) канибАЛизъм. СкандАЛ след скандАЛ…
УмирАЛа съм стотици АЛ – пъти… сега живея в много парАЛелни, АЛтернативни реАЛности. ПревърнАЛа съм се в АнгеЛ – но неморАЛен. Но все още не съм претръпнАЛа за своите АЛудории.
Кога съм измислила АЛ? Не, не съм! РазбрАЛа съм, повярвАЛа съм съм в нАЛичието на АЛреАЛността. На своята АЛекстекстуАЛност. На абсурдизма- но с АЛ- отпред. Той винаги, с някакъв рАзЛичен облик, се е появявАЛ… проявявАЛ… Аз просто съм го назовАЛа… намерила.
Има много АЛтернативи, повтарям. Но всяка една от тях започва с АЛ.
АЛбумът на моята фатАЛна контесктуАЛност също започва с АЛ.
Както и АЛчността на скитАЛческата ми взискАтеЛност.
Много съм дАЛа, много съм и отнела.
Но не е било фАЛшиво.
АЛа- бАЛа, нАЛи…
АЛ.!
Накъде съм тръгнАЛа? Толкова често съм се питАЛа… Само знам, че все още не съм пристигнАЛа… там.
На моменти АЛкохолът ме потапя в някаква особена, специАЛна емоционАЛност. Странна АЛхимия от жАЛ и ярост към самата мен. Колко псАЛми съм изписАЛа за АЛексичното си мАЛодушие!
Понякога съм хАЛа, дива, злобна, брутАЛна дори, изпадам в болезнен емоционАЛен (и словесен) канибАЛизъм. СкандАЛ след скандАЛ…
УмирАЛа съм стотици АЛ – пъти… сега живея в много парАЛелни, АЛтернативни реАЛности. ПревърнАЛа съм се в АнгеЛ – но неморАЛен. Но все още не съм претръпнАЛа за своите АЛудории.
Кога съм измислила АЛ? Не, не съм! РазбрАЛа съм, повярвАЛа съм съм в нАЛичието на АЛреАЛността. На своята АЛекстекстуАЛност. На абсурдизма- но с АЛ- отпред. Той винаги, с някакъв рАзЛичен облик, се е появявАЛ… проявявАЛ… Аз просто съм го назовАЛа… намерила.
Има много АЛтернативи, повтарям. Но всяка една от тях започва с АЛ.
АЛбумът на моята фатАЛна контесктуАЛност също започва с АЛ.
Както и АЛчността на скитАЛческата ми взискАтеЛност.
Много съм дАЛа, много съм и отнела.
Но не е било фАЛшиво.
АЛа- бАЛа, нАЛи…
АЛ.!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Симеонова Всички права запазени
