mem (Мариана Харизанова)
28 49
14.05.2005 г., 2:59 ч.

А ти прости ли... 

  Есета
3601 0 5
2 мин за четене

                                            

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?

До седем пъти ли?

Исус му рече: Не ти казвам: До седем

пъти – до седемдесет пъти по седем.”

                                                                               

                                Матея / 18 – 21,22/

                    

 

 

Прошката и Любовта. И между тях е застанала гордостта ти. Тя е онази невидима сила, която пречи да се слееш с Любовта и Прошката – небесна прегръдка са те за душата ти, птици, които могат да ти покажат най-нежния и истински полет. Не можеш да полетиш, ако ти тежат оковите на омразата, злопаметството, на невъзможността да приемеш обидата и болката, получени от удара на думи, лъжи и предателства. Прошката е път към Любовта. Ако не успееш да го извървиш, ще се удавиш в разрушителните стихии на гордостта, която те кара да мислиш, че си по-добър от другия и да забравяш, че всеки човек носи в себе си от божествената светлина. Безкрайна трябва да е твоята прошка, защото тя е доказателство, че обичаш не на думи, а с дела и в действителност. Прости. Така превъзмогваш гордостта си и се докосваш до смирението, без което не можеш да постигнеш Любовта, да търсиш духовно израстване и съвършенство. Смирението е първото стъпало, на което трябва да стъпиш и тогава ще ти бъде лесно да кажеш „прости ми”, да подадеш ръка и да продължиш пътя си с онзи, който те е оскърбил. Прошката и Любовта са мир – за душата ти, за две души, които са се наранили, дори за народи, които воюват. Силата на прошката е в силата на Любовта и тя е завладяваща, пречистваща и нежна като дихание на цвете, целунато от първата роса – следи от щастлива сълза. Защо плачеш? Защото обичам. Защото простих. В себе си поглеждам и те виждам, Любов. Прегърнала си всички и ни изпращаш усмивката на Прошката. Прощавай. Простено ти е.

Дълъг път, болезнен и неравен, но възможен. Любовта и прошката са свобода и полет. Колко птици над нас...

© Мариана Харизанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Есето е много хубаво!Браво!Надявам се искрено тези мисли да са твоите
    този свят има нужда от хора които мислят такаМилоста и прошката са наи важни!Продалжаваи все така!
  • Трудно е да се прости след обидата. Все пак човек трябва да има и гордост.
  • Много хубавоИзглежда толкова лесно,докато го четеш...
  • "Дълъг път, болезнен и неравен...", път, който ти извървя към много хора и остави това есе като размисъл и спомен за тях, за мен, за всички нас. 6!
  • Много прочувствено и... много хубаво. 6!
Предложения
: ??:??