А ти прости ли...
„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.”
Матея / 18 – 21,22/
Прошката и Любовта. И между тях е застанала гордостта ти. Тя е онази невидима сила, която пречи да се слееш с Любовта и Прошката – небесна прегръдка са те за душата ти, птици, които могат да ти покажат най-нежния и истински полет. Не можеш да полетиш, ако ти тежат оковите на омразата, злопаметството, на невъзможността да приемеш обидата и болката, получени от удара на думи, лъжи и предателства. Прошката е път към Любовта. Ако не успееш да го извървиш, ще се удавиш в разрушителните стихии на гордостта, която те кара да мислиш, че си по-добър от другия и да забравяш, че всеки човек носи в себе си от божествената светлина. Безкрайна трябва да е твоята прошка, защото тя е доказателство, че обичаш не на думи, а с дела и в действителност. Прости. Така превъзмогваш гордостта си и се докосваш до смирението, без което не можеш да постигнеш Любовта, да търсиш духовно израстване и съвършенство. Смирението е първото стъпало, на което трябва да стъпиш и тогава ще ти бъде лесно да кажеш „прости ми”, да подадеш ръка и да продължиш пътя си с онзи, който те е оскърбил. Прошката и Любовта са мир – за душата ти, за две души, които са се наранили, дори за народи, които воюват. Силата на прошката е в силата на Любовта и тя е завладяваща, пречистваща и нежна като дихание на цвете, целунато от първата роса – следи от щастлива сълза. Защо плачеш? Защото обичам. Защото простих. В себе си поглеждам и те виждам, Любов. Прегърнала си всички и ни изпращаш усмивката на Прошката. Прощавай. Простено ти е.
Дълъг път, болезнен и неравен, но възможен. Любовта и прошката са свобода и полет. Колко птици над нас...
© Мариана Харизанова All rights reserved.
Милоста и прошката са наи важни!Продалжаваи все така!
