* * *
1K
0
0
2 мин за четене
Родителите да се грижат за душата на детето, а не само за материалното му обезпечаване
Автор:Eмил Александров Николoв гр.Разград Много често днес родителите се грижат да задоволят децата си повече материално , а духовното им развитие оставят на телевизията, игрите, Интернет. А от това последствията са страшни и непредвидими. |
|
| Днес съвременните българи много често се доверяват на това, което виждат. Те не мислят задълбочено в някои отношения. Това довежда до сложни грешки, както в техния живот, така и в обществото. Сега заедно всички българи сме изправени пред въпроса „Как да възпитаме младите”. А дори някои хора се отнасят към тази отговорност с насмешка. Това е сериозен въпрос и изисква задълбочено внимание. Ние обвиняваме телевизията, игрите, Интернет и т. н. А какво вижда едно дете в телевизията – вижда само разврат, насилие и други неща, наситени с отрицателна енергия. Още от малко детето си изгражда погрешна представа за живота и хората. И започват неговите проблеми. То започва да отговаря на всичко по насилствен начин, тоест по начин, който е видяло по телевизията, в игрите на компютъра, Интернет и т. н. Но къде са родителите? Много често те са все на работа и когато се приберат, гледат по някакъв начин да си починат, като не се натоварват допълнително. И така едно дете е оставено на произвола на живота. То прави това, което не трябва. Къде е проблемът тука. Той се появява когато детето е оставено самó да се развива, няма кой да го напътства. Родителите гледат да го задоволят материално, а не духовно. И така то става уязвимо, обезсилено, малодушно и слабо, което му пречи да се развива и да стане важен фактор за общественото развитие. Но досега говорихме само за личния живот на хората. Ако човекът се изгради правилно, той ще бъде важна част от обществената дейност. А какво означава някой да се развие правилно като човек? То, детето, а по-нататък възрастният човек, трябва да е изградил в себе си морал – да спазва важни правила за живота, за отношенията между хората и др. Ние често се грижим само за това как е облечено детето, какви дрехи носи, но пропускаме да разберем как се чувства то. И така, детето се развива погрешно. Вместо да добие почит към старите, то отговаря с презрение… Или уважението към вярата е изместено с насмешки и подигравки. В него не можеш да намериш от ония чувства, които въздигат душата, защото то няма душа. И така, това е бъдещият човек, на когото се доверяваме. Това ще доведе до деморализация в обществото. А от там последствията са страшни и непредвидими. Ние всички заедно можем да избегнем този спад, като намерим пътя на четмото и писмото, като се поучим от книгите и най-вече да повярваме. Иначе ножът ще се насочи към нас, онези, които оставиха това дете да погълне цялата смрад и мръсотия на света. Тези, които не му дадоха свобода, а само грешни посоки. Това е проблемът, на който днес всички заедно сме длъжни да намерим решението. И ако това не стане, тогава Господ да ни е на помощ. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Всички права запазени
