Агресия
Агресията е завладяла цялото ни ежедневие. Тя е навсякъде около нас - ние, хората, се сблъскваме с нея всеки ден. Дотолкова сме свикнали с нея, че тя даже не ни прави впечатление. Считаме я за нещо обичайно, нещо нормално. Свикнали сме да понасяме последиците от чуждата агресия върху нас самите, свикнали сме да я използваме, но даже не се и замисляме какво я причинява, как може да се предотврати. Не си задаваме въпроса „Как би изглеждал света без толкова много агресия?". А според мен трябва.
Представете си следната ситуация: Сутрин. Пиков час. Претъпкан трамвай. Вие сте набутани там някъде по средата без видими шансове да се измъкнете поне за още 5 спирки. Изведнъж един добре закръглен господин на средна възраст минава от единия край на трамвая до другия, изблъсквайки всичко, което му се изпречва пред очите, пред него, настрани, без да спира да ругае. Вие, за жалост, сте от тези, които са безмилостно избутани в името на висшата цел - а именно, господинът, нека го наречем Иванов, да стигне до вратата. Какво бихте направили? Може би бихте реагирали като останалите пътници, сипейки обиди по адрес на господин Иванов. Ядосан сте, искате да стигнете по-бързо до работа/училище, и когато слезете от градския транспорт, целият ви ден рухва. Не можете да спрете да мислите за случката в трамвая. Всичките ви възможности за прекрасен ден са смазани. Вие сте бесен и най-вероятно ще си го изкарате на някой нищо неподозиращ ваш приятел. И така ставате жертва на агресията. В този случай - по чужда вина. Но дали наистина е чужда? Не се и замисляте да погледнете действията на господина под друг ъгъл.
Господин Иванов най-вероятно е жертва на стреса - най-честата причина за агресивни изблици в наши дни. Стресът на работното място, например - да гоните срок за свършване на определен доклад, в училище - учителите ви затрупват с непосилни домашни, или вкъщи - най-често срещаната причина - спор с родителите. Всичко това се натрупва и накрая изригва. И всеки може да стане ваша жертва - колеги, приятели, роднини, че даже и кучето на съседката от долния етаж, което не ви позволява да спите по цяла нощ, защото е прекалено заето да лае по несъществуващи котки на дървото срещу блока.
Но да продължим с господин Иванов - може би той е върл футболен фен. Да предположим, че миналата вечер е имало мач между „Левски" и „ЦСКА". Нашият герой подкрепя „Левски" и решава да иде на мача. Резултатът е 0:0, тече последната минута на последното продължение и съдията отсъжда несъществуваща дузпа в полза на ЦСКА. Червеният играч изпълнява 11-метровият удар със завиден финес и топката се забива в долният десен край на мрежата. Синият вратар в опита си да спаси летящата топка , изпълнява нещо средно между балета „Лебедово езеро" и акробатичен номер, който обаче завършва неуспешно - вратарят изпада в безсъзнание след като е срещнал отблизо гредата. Господин Иванов изпада в животински гняв, започва да чупи седалки и да замеря с тях червената агитка, след което прекарва нощта в близкото РПУ.
И тук се натъкваме на още един източник на агресия в днешно време - спортът. Или не толкова спортът, колкото желанието за превъзходство. Или в нашия случай - неуспешният опит на господин Иванов да натрие носа на господин Петров от горния етаж, който пък от своя страна подкрепя червеният отбор. Неизпълненото желание за доминация и господство над другите също може да доведе до неконтролируем изблик на агресия.
Нека сега направим нещо друго. Нека се върнем в детството на господин Иванов, когато той не е бил даже господин, а само Иванов. Да предположим, че родителите на детето не са имали достатъчно време за него и той е отраснал с телевизора. И така, прекалявайки с филмите с насилие той се превръща в своята сегашна мърмореща, псуваща и агресивна същност.
Ето го и третия източник на агресия - възпитанието на децата. Всички знаем, че характера на бъдещия възрастен човек се изгражда в детските му години. Ако стане свидетел на прекалено много насилие, детето използва този образец при формиране на своята самоличност. Ето защо можем всеки ден да видим на улицата дете, което бие своят приятел - вероятно иска да подражава на героя от филма, който е гледало предишната вечер.
Има и друг вариант. Детето е изяло прекалено много бой от баща си, а същевременно иска да му подражава. Затова се опитва да пребие своите връстници. И така, без да го съзнава, горкият баща може би е създал бъдещия голям побойник, бъдеща мутра, чието основно занимание е рекета на невинни хора.
Нека се върнем на началната случка, където бяхте изблъскан от преминаващия господин Иванов. Тогава побеснявате. И ето оттук може да се изведе следният извод - агресията води до агресия. Някой приятел те обиди, ти не му оставаш длъжен и накрая се оказвате в Бърза Помощ - ти със счупен нос и насинено око, а той - с ръка и крак в гипс. А това определено не е най-приятния начин да прекараш остатъка от следобеда си.
И в такъв момент разбираш колко е важно да се владееш. А има различни начини да устояваш на агресията. Ако някой те обиди, не е нужно да му отвръщаш със същото. Преброй до 10, мисли си ако трябва за някоя успокоителна картина, например спокойно море, слънчев плаж, но го подмини. И сам ще разбереш, че след 5 минути всичко е отшумяло и ти си спокоен и свеж.
Според мен има много начини да се преодолее тази своеобразна „болест". Ако си бесен от нещо, слушай музика, излез с приятели, гледай някоя комедия - това ще ти се отрази по-добре, отколкото от гняв да риташ, удряш бюрото или какъвто и да било предмет. Единственото, което можеш да спечелиш от това, е престой в Пирогов, парична загуба и крайник в гипс. Ако всеки се опита по някакъв начин да държи агресията си под контрол, тогава вярвам, светът ще стане едно много по-хубаво място за живеене. Вие съгласни ли сте?
Така това всъщност е първият ми по-сериозен опит за нещо по-така;) е... какво мислите?
© Боян Всички права запазени