934 резултата
Една публикация (или две?) в „социалната мрежа” ме накара да се замисля за нещата, които искам. Не, не онези за здраве и просперитет вкъщи – те са по дефолт, дето се вика. За другите, които понякога дори не осъзнаваш, че искаш. Лични едни, тъпи, нелогични, неизпълними, противоречиви, глупави, неизпъ ...
  105  10 
Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъ ...
  77 
Лято, времето, в което всичко живо е навън, грее ярко слънце, направо жари земята. Толкова е топло, че дори да ходиш без обувки, изгаря ходилата. Мястото не е било по-хубаво от тук и сега. Оглеждаш се птички пеят, хора тичат или ядат сладолед,морето зове хората към себе си, без значение , че тази го ...
  48 
Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...
  63 
Животът или смъртта променя нещо, което се е случило? Смъртта слага точка. Можем да правим равносметка, но се научаваме да приемаме обстоятелствата и да продължаваме... Докато през живота си може да нямаме смелост да сложим точка на нещо, което ни влудява. А това ще го направи агония, кошмарен спект ...
  123 
Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... ...
  275  24 
Лъжата пристъпва бавно и с тежест – да замаже някоя грешка, да прикрие отсъствие, да успокои гузната ни съвест... Понякога дори е изречена с добри намерения... А Истината винаги е гола, боса, зъзнеща и натикана в някое ъгълче по различни причини... Чака своя час! Като че ли се страхува от цялата бля ...
  203 
Винаги да живееш красиво е изкуство, дори когато стъпваш в калта.
Истинските неща са тези, които само веднъж се случват. Въздействайки, на тези около теб, като трансформираш негативната енергия в положителна е ценност. Животът ни променя или ние променяме живота? Въпрос на избор, на сила. Всеки харе ...
  215 
Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...
  167 
Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е ...
  167 
Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа. Казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.Даже определят мястото и в тленната обител на живота, наречена тяло. Същата тази душа, която се изнизвала яко дим четиридесет дни след края на земния п ...
  190 
Понякога в мълчание или от премълчаното разбираме много повече... Но мълчанието ни носи и надежда... Не знаем кой какво е искал да преглътне и си мислим, че е за добро... И не ни липсва, защото можем да изградим собствена хармония от тишина... Думите ни често не могат да изразят истинските усещания, ...
  252 
Казват, че пътят към успеха бил трънлив... Какво ли знаят хората за цената, която трябва да бъде платена? Те виждат опаковката, фасадата, маската – както и да го наречем, с една дума, хората виждат резултата. Подозират, че той се дължи на нещо – талант, късмет, труд или пък връзки. Не знаят в пълнот ...
  139 
Човек е добър по природа, но той прави добро според своите разбирания за добро. Задача на образованието не е да направи човека добър, защото той е добър и без чужда намеса, а да го учи на това какво е добро, за него и за останалия свят, и да го прави по възможно най-добрия начин. Без образование хор ...
  205 
Какво избираш – стръмната пътека през гората или дългата по платото? По първата ще стигнем за нула време до плажа и ще сме на сянка, а по втората малко ще се изпържим, но ще гледаме морето през цялото време.
Нали после ще го гледаме цял ден това море, дай през гората!
Да, но като си умираш от желани ...
  181 
И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...
  228 
Любовта-дали ще ни донесе радост или тъга, един бог знае, но са важни и усилията,които полагаме да си запазим връзката. За съжаление, в днешния свят все по-често можем да попаднем на самотни души, загубили своята половинка. Това често се дължи на разминаване в характерите, но може и да е причинено о ...
  180 
Всички се проявявали доброта в един или друг момент от земния си път. Понякога само един мил жест към непознат би бил достатъчен признак на човещина или просто да подадем ръка на нуждаещ се в беда. Като цяло може да се каже, че е на мода да си добър, да помагаш на "гладните" и "жадните" за хляб,вода ...
  197 
Много ми харесва по-горната мисъл на немския философ Лудвиг Фойербах. Човекът, който се стреми към философско осмисляне на света – той се старае на първо място да бъде истински човек. Той търси смисъла на живота, стреми се да обогатява света все повече и повече и полага усилия да даде максималното о ...
  216 
Всички по-големи трудности в живота си определяме като дяволски капани. Много поговорки има за Дявола. Хем си мислим, че е невъзможна перфектна сделка с него, но казваме „Послушах Дявола”, когато не искаме да поемем отговорност за собствените си постъпки. Когато сме разочаровани и мислим, че нямаме ...
  219 
Как да не мисля!!!?
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора. ...
  291  23 
Познато ли е познатото и кое е онова, което дава сигурност – предвидимостта или вярването ни?
Познато. Има ли точно определение? Колкото и да си мислим, че заради продължителното време познаваме до болка нещо и внезапна ситуация ни отваря очите – не е това, което сме мислили, че е... Не можем да твъ ...
  236 
Дали адът наистина са другите?
"Ад" е обширно понятие. Но в основата му се крие една сентенция - нетърпим източник на дискомфорт. В такъв случай - дали всеки път другите хора са причината за нашите неприятни усещания? Отговорът е многопластов и разнообразен като многочислеността на хората по света. ...
  148 
От дадената сентенция разбирам, че знанията на един човек определят колко мащабен е неговият кръгозор. Аз мисля, че това е така. Ние, хората, зависим от собствените си знания и ги прилагаме във всекидневието си. Тези знания са основите на много наши разбирания и впечатления за света .
Всеки различен ...
  294 
Самоувереността и отсъствието й от живота ни
Самоувереността е нещо, което определя голяма част от поведението на един човек. Тя е непредвидима, всеки е уверен по различен начин. Но ако не я притежаваме, ние просто пречим на собствените си успехи и позитивизъм. Колкото и да се опитвам да вярвам в сп ...
  218 
“И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане.”
- Дейвид Хюм
Множество духовно просветени личности ни убеждават, че човек би трябвало да “бъде в настоящето” или, както множеството от нас тълкува тези думи - да насочва ума си към непосредственото битуване. Това обаче не се отдава никому с осо ...
  371  10 
В днешно време щастие можем да постигнем само ако съкровено го желаем и действаме в тази посока. Късметлии са истинските щастливци, но защо да не бъдем като тях? Именно от такива хора можем да се поучим в дни на изпитание и да им подражаваме, защото в днешния забързан свят на мода е да си щастлив, с ...
  262 
Всяка тайна е махало
- 1 -
Времето е емоция. И въжеиграч. Жонглира с тайните ни. А те са махало – понякога ни въздигат и после се втурват стремглаво към другия полюс, където са сгушени страданието и вината. По пътя ни среща с хора-корективи, с хора-компаси, с хора-лицемери, с приятели... И разбираме ...
  249 
Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати зна ...
  271 
В същността на всеки човек присъстват две половини, невинаги равни, често едната преобладава над другата. Това е нещо естествено, понеже целият ни свят и Вселената са основани на една своеобразна амбивалентност. Ако се замислим, всичко има двойствен характер, но това е и необходимо, тъй като нещата ...
  432 
… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...
  245 
Ние всички грешим. Понякога правим невъобразими грешки. Някои сме злобни. Други с ниско самочувствие. И всичко идва от това, че се чувстваме засрамени. Дали от някой друг, или пък от себе си. Сякаш сме в реалити предаване. Само че това "реалити" е нашето "reality". Светът, който ние сме си избрали и ...
  244 
Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...
  181 
Всеки един ден може да бъдеш щастлив, зависи всичко от теб самия. Зависи какви мисли позволяваш да влязат в главата ти, защото човек е това за което мисли. Мен например ме прави щастлива самият факт, че се събуждам сутринта и, че през този ден имам отново възможността да се потрудя за постигането на ...
  296 
С времето все повече се убеждавам, че познаваме само лика си от огледалото. Другото лице - това на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, до прозрението , че прекарваме живота си непознати за другите и те за нас.Сигурен съм, че някой, някога е отправял зов към мен, но не съ ...
  174 
-Вдъхновено от творчеството на Христо Смирненски
Очи търсещи надежда, търсещи живот. Души в преследване на добро и любов. Мечти, сърца, умове, оставени в хладни улици да търсят свойта топлина. Всички ние сме прашинки разпиляни по чудната повръхност на своята съдба “ ний всички сме деца на майката зе ...
  233 
Любовта започва, като желание за сетивно възприемане на човека и зъвършва в желание за отказване от индивидуалното в полза на дуалното, на създаването на нов живот от две цялости, зависими една от друга.
Пътят към блаженството.
Манията или обсесията е желание за реализиране на едно илюзорно-трансцен ...
  170 
Живеем в свят, в който все по-необходимо е да се припомнят истински важните неща.
Сократ е казал:
"Неизследваният живот не си струва да се живее".
В днешно време повечето хора се интересуват от почти всичко, но не и от изследването на живота.
Ако е прав, това означава, че по-голямата част от човечес ...
  274 
В последните години често чувам коментари от приятели – „Много си крайна“ или „Не съди толкова строго“ или „Не всичко е черно или бяло“. В последните години съм влизала с спор с може би толкова на брой хора, колкото познавам. И в последните години съм продължила да поддържам връзка с толкова хора, с ...
  218 
Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, ...
  143 
Предложения
: ??:??