24.09.2005 г., 15:36 ч.
Ако искаш да вземеш, научи се да даваш!
3 мин за четене
Колко много трябва да дадем, за да вземем най - хубавото от живота!За Приятелството, за Любовта, за Щстието трябват жертви.За да ги изпитаме тррябва да дадем най - доброто от себе си.Защото нищо истински ценно не е дадено даром.
Но какво трябва да дадем , за да вземем от Красотата и Доброто на деня ни?Трябва да обичаме и да бъдем търпеливи, да даряваме околните с подкрепата си, въпреки собствената си слабост, и ако искаме помощ, трябва и ние да сме протегнали ръка.
Ако искаме да успеем в живота - трябва да сме личностти, а не просто един животински вид, за това са нужни неимоверно много усилия,труд, упоритостост.Тогава може да постигнем целите си, макар и не винаги.Защото може да даваш твърде много и да получиш твърде малко!И все пак, дори да имаш всичко което искаш, без да си дал нищо от себе си , то няма абсолютно никаква стойност.Не всички получаваме еднакъв старт в живота, но съм убеден, че този, който не е научен да дава, може да има безброй успехи, получени наготово, но никога няма да черпи от салдкия извор на Приятелството и Любовта.Няма да усети трепета, радоста от това, да даряваш, да правиш хората щастливи, за да си и ти щастлив!
Мисля си за това, коетод аваме ние, хората, и за жертвите който правим.Дали са достатъчни?Много пъти сме отчаяни от живота или разочаровани от хората, защото сме очаквали нещо повече.Големи са мечтите, плановете, стремежите ни, но когато станат неизпълними повечетои не търсят вината в себе си.Не си задаваме въпроса - дали сме направили всичко, за да реализираме амбициите си.Защото нищо не се постига лесно, а ние се заблуждаваме, че това е така.И ако искаме да взмем това, за което мечтаем, първо трябва да дадем не много, а всичко от себе си, да посветим всяка една минута, всяка една мисъл за нея - на нашата мечта.Човек не се стреми към нещо просто ей така.Целите осмислят усилията му към тях с вълненията на душата.Защото , ако се отдадеш изцяло на един стремеж, без да искаш , обръщаш гръб на нещо найстина значимо - на приятелството. А за да спечелиш прителство, трябва толкова много да дадеш.Защото довериетоп е най - тънката и най - лесно наранимата струна в човешката душевност.Ако искаш да бъдеш подкрепян, да имаш опора в живота и в трудни, и в хубаво моменти, трябва да се арздаваш.Ако искаш да се отнасят добре към теб , трябва да ги даряваш с цялата си доброта, да ги стопляш с усмивка и добра дума, дори понякога да ставаш параван за техните болки.Нима ако направиш всичко това за тях, няма да спечелиш приятелството им и да вземеш от живота най - хубавите мигове - тези с приятелите?
Изобщо така е нагласена психиката ни, че отвръщаме с това , с което се отнасят към нас.Рядко даваме нещо повече.Но има и такива, които без да вземат нищо, дават много.Без да им отговарят с добро , те са сърдечни и добри.Без да ги обичат - те обичат.Ето от такива хора се нуждаем днес - в нашия озлобен свят.От такива, които не очакват награда и не се страхуват да дадат нещо повече от това, с което сме свикнали всички да даваме и получаваме.И въпреки , че такива хора не са много щастливи в живота, те са достигнали до великата идея - да даваш повече, тколкото да вземаш.
Това, което даваш от себе си, понякога е свързано с голямо страдание, но по - голямо според мен е щастието, защото не чувстваш, че си ощетен, а - напротив - чувстваш една особена пълнота.А този, който не дава нищо от себе си, не може да вземе и нищо истинско от живота, не може с нищо да запълни празнотата в сърцето си.Затова: "Ако искаш да вземаш, трябва да даваш!"
Но какво трябва да дадем , за да вземем от Красотата и Доброто на деня ни?Трябва да обичаме и да бъдем търпеливи, да даряваме околните с подкрепата си, въпреки собствената си слабост, и ако искаме помощ, трябва и ние да сме протегнали ръка.
Ако искаме да успеем в живота - трябва да сме личностти, а не просто един животински вид, за това са нужни неимоверно много усилия,труд, упоритостост.Тогава може да постигнем целите си, макар и не винаги.Защото може да даваш твърде много и да получиш твърде малко!И все пак, дори да имаш всичко което искаш, без да си дал нищо от себе си , то няма абсолютно никаква стойност.Не всички получаваме еднакъв старт в живота, но съм убеден, че този, който не е научен да дава, може да има безброй успехи, получени наготово, но никога няма да черпи от салдкия извор на Приятелството и Любовта.Няма да усети трепета, радоста от това, да даряваш, да правиш хората щастливи, за да си и ти щастлив!
Мисля си за това, коетод аваме ние, хората, и за жертвите който правим.Дали са достатъчни?Много пъти сме отчаяни от живота или разочаровани от хората, защото сме очаквали нещо повече.Големи са мечтите, плановете, стремежите ни, но когато станат неизпълними повечетои не търсят вината в себе си.Не си задаваме въпроса - дали сме направили всичко, за да реализираме амбициите си.Защото нищо не се постига лесно, а ние се заблуждаваме, че това е така.И ако искаме да взмем това, за което мечтаем, първо трябва да дадем не много, а всичко от себе си, да посветим всяка една минута, всяка една мисъл за нея - на нашата мечта.Човек не се стреми към нещо просто ей така.Целите осмислят усилията му към тях с вълненията на душата.Защото , ако се отдадеш изцяло на един стремеж, без да искаш , обръщаш гръб на нещо найстина значимо - на приятелството. А за да спечелиш прителство, трябва толкова много да дадеш.Защото довериетоп е най - тънката и най - лесно наранимата струна в човешката душевност.Ако искаш да бъдеш подкрепян, да имаш опора в живота и в трудни, и в хубаво моменти, трябва да се арздаваш.Ако искаш да се отнасят добре към теб , трябва да ги даряваш с цялата си доброта, да ги стопляш с усмивка и добра дума, дори понякога да ставаш параван за техните болки.Нима ако направиш всичко това за тях, няма да спечелиш приятелството им и да вземеш от живота най - хубавите мигове - тези с приятелите?
Изобщо така е нагласена психиката ни, че отвръщаме с това , с което се отнасят към нас.Рядко даваме нещо повече.Но има и такива, които без да вземат нищо, дават много.Без да им отговарят с добро , те са сърдечни и добри.Без да ги обичат - те обичат.Ето от такива хора се нуждаем днес - в нашия озлобен свят.От такива, които не очакват награда и не се страхуват да дадат нещо повече от това, с което сме свикнали всички да даваме и получаваме.И въпреки , че такива хора не са много щастливи в живота, те са достигнали до великата идея - да даваш повече, тколкото да вземаш.
Това, което даваш от себе си, понякога е свързано с голямо страдание, но по - голямо според мен е щастието, защото не чувстваш, че си ощетен, а - напротив - чувстваш една особена пълнота.А този, който не дава нищо от себе си, не може да вземе и нищо истинско от живота, не може с нищо да запълни празнотата в сърцето си.Затова: "Ако искаш да вземаш, трябва да даваш!"
© Христо Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много си прав!Излиза,че аз съм от добрите в случая!
Много хубаво есе.Браво! -
ПРЕКРАСНО Е !!!
-
Хубаво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
