АКО МОЖЕХ

Ако можех бих се изненадал от сянката ти, прокрадваща се с невероятни подскоци към мен. (бих й дал път само ако ме помоли за това на френски език)

Ако можех бих се измъкнал от най-готиното шоу, без да имам право да се върна в него. (само за да чуя как дишаш жежко в слушалката на вечерта)

Ако можех бих се замислил за бъдещето на нашите общи сутрини. (без да разделям лошите от добрите)

Ако можех бих се съгласил да бягам – назад във времето. (за да те зърна някъде из университетските тоалетни)

Ако можех бих страдал от невъобразимо страшна болест. (например, вечер да ми падат всички зъби, а на сутринта пак да ми порасват със сърбежа на първи)

Ако можех бих те целунал, паднала сред някоя много мръсна локва. (бих зашлевил всеки един подсмихващ се на твоето отражение в мътната вода)

Ако можеш бих се засилил да скоча поне 2 см по-високо от световния рекорд. (за да видя хвърковатите коне, препускащи из сютиена ти)

Ако можех бих се разтворил в първия африкански прилив, някъде по бреговете на Южна Африка. (за да мога да чуя касетофона ти, когато пишеш на компютъра поредното интервю)

Ако можех бих се загубил сред сенките на дедите ми. (за да им показвам снимката на възлюбената ми)

Ако можех бих те забравил. (за да разбера колко е важно да останеш необичан/необичащ най-прекрасното същество на България)

Ако можех бих спрял да пиша тези мои думи към теб. (само ако ми кажеш, че не разбираш защо се опитвам да разтворя душата си пред теб)

© Марин Лазаров