АКО МОЖЕХ ДА БЪДА ХУДОЖНИК
Аз съм инженер и колкото и да ми е интересно това, което работя, понякога ми дотяга и решавам да си напиша нещо. Хей така - за разнообразие. Искате ли сега да се опитаме да си представим нещо красиво? Например, едно хвърчило от звезди на фона на звездното небе. Да, защо не. Хвърчило от звезди.
Започваме с тази, която е най-високо. Под нея, в ляво и в дясно по една звезда и по-надолу по средата между тях още една. А също така и няколко звезди за опашка. На самото хвърчило вместо рисунка се вижда една танцуваща двойка обляна в мека светлина. Мъжът е строен, облечен е във фрак, а жената е с разкошна бална рокля. Той я е прегърнал нежно през кръста и те пристъпват и се въртят в ритъма на някакъв танц. А хвърчилото се издига и снишава. Полюшва се в дясно и в ляво, носено от полъха на невидимия космически вятър. И е тихо както в лятна нощ. Може би ще се запитате.
"Ами как така танцуват без музика?" Всъщност музика има, но тя е толкова тиха и нежна, че не всеки може да я чуе. Това е песента на звездите и мелодията на Вселената. Мъжът и жената са една влюбена двойка и затова те могат да я чуят или усетят. Затова са и горе, в хвърчилото. Струва ми се, че всеки от нас, когато е бил влюбен, се е чувствал като тях.
Картината, която виждам, според мен е много красива и ако можех, бих я нарисувал, за да може да я видите и вие. Но за съжаление, аз не съм художник и не мога да сторя това. Бих могъл да опитам да я пресъздам с помощта на някоя програма за компютърна анимация, но се съмнявам че резултатът ще бъде добър. Жалко...
А може би не е толкова зле, че не мога да рисувам. Ще оставя това на вас и на вашето въображение. Така всеки ще има по една индивидуална картина и тя ще бъде такава, каквато си я представи. Защото във всеки от нас живее искрица от този Велик Художник, който е нарисувал фона на картината - звездното небе. За нас остава да добавим само детайла - хвърчилото с танцуващата двойка. Защото във всеки от нас живее искрица от този Велик Композитор, който е съчинил мелодията на танца. За нас остава само да добавим два-три акорда. Защото във всеки от нас живее искрица от този Велик Писател, който чрез нас сътворява вечната приказка на Живота. Затова ще оставя на вас и на вашето желание да сътворите заедно с Него нещо красиво.
Ако можех да бъда художник...
22.02.2003
© Веселин Бенчев Всички права запазени