1.02.2007 г., 20:49 ч.

Ако ти си отидеш за миг 

  Есета
2064 0 2
2 мин за четене

Беше лято. Въздухът бе парфюмиран с аромат на море, а слънчевите лъчи целуваха кожата ми така, както морските вълни брега. В този момент си мислех, че няма нищо по- красиво и нежно от това, което ме заобикаляше и може би бях прав докато...

    Лежах на плажа и изведнъж слънцето се скри, вятърът спря да подухва, а морето като че ли замръзна. Повдигнах очи и видях ... теб. Ти стоеше до мен и необезпокоявана от нищо се готвеше да изпиташ нежното погалване на слънчевите лъчи върху себе си. Вперих поглед в лицето ти. Господи, колко красива беше! Едва тогава разбрах защо слънцето се бе скрило – неговата красота бледнееше пред твоята. Черната ти като абанос коса блестеше със силата на хиляди звезди, а синьо- зелените ти очи бяха събрали в себе си неотразимото морско дъно и красотата на безкрая. В този момент на екстаз ми се струваше, че съм в Рая, а ти си ангел- небесен, ала аз бях жив, а ти- момиче с несравнима красота.

   Всеки ден идвах на това място с надеждата, че ще те видя отново и скучният ми ден ще придобие смисъл. Имах желание да те поканя на среща, но си мислех, че такова божествено създание не би излязло с един смъртен. Грешах! Не след дълго събрах смелост и те поканих, а ти с усмивка прие.

   От този ден нататък сме постоянно заедно и не мога да си представя  дори и една секунда без теб. Ако ти си отидеш за миг, всичко, което сме градили ще се срути, слънцето никога няма да изгрее, а небето ще плаче постоянно. За мен ти си най- хубавото нещо, което някога ми се е случвало, смисълът на моя живот, цветът на деня ми. Обичам те, ангел- небесен! Обичах те преди, обичам те сега и ще те обичам винаги, защото без теб за мен няма радост, младостта се превръща в старост, а животът- в мъка.

   Единственото, което ме крепи, мила моя, е това, че любовта ни е по – силна дори и от вечността, затова знам, че дори и след смъртта ще се срещнем с теб в Небитието като волни, влюбени души.Аз ще ти подаря звездичка вместо цвете, ще те стрелна с лъч вместо с очи и ще се намерим отново. Ще бъдем пак влюбени- като Ромео и Жулиета, и сърцата ни ще туптят в едно.

© Ростислава Златева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно посвещение... и може би сте сродните си души - половинки много харесвам такива историйки
  • много ми харесваПОЗДРАВЛЕНИЯ
Предложения
: ??:??