Беше лято. Въздухът бе парфюмиран с аромат на море, а слънчевите лъчи целуваха кожата ми така, както морските вълни брега. В този момент си мислех, че няма нищо по- красиво и нежно от това, което ме заобикаляше и може би бях прав докато...
Лежах на плажа и изведнъж слънцето се скри, вятърът спря да подухва, а морето като че ли замръзна. Повдигнах очи и видях ... теб. Ти стоеше до мен и необезпокоявана от нищо се готвеше да изпиташ нежното погалване на слънчевите лъчи върху себе си. Вперих поглед в лицето ти. Господи, колко красива беше! Едва тогава разбрах защо слънцето се бе скрило – неговата красота бледнееше пред твоята. Черната ти като абанос коса блестеше със силата на хиляди звезди, а синьо- зелените ти очи бяха събрали в себе си неотразимото морско дъно и красотата на безкрая. В този момент на екстаз ми се струваше, че съм в Рая, а ти си ангел- небесен, ала аз бях жив, а ти- момиче с несравнима красота.
Всеки ден идвах на това място с надеждата, че ще те видя отново и скучният м ...