1 февр. 2007 г., 20:49

Ако ти си отидеш за миг

2.3K 0 2
2 мин за четене

Беше лято. Въздухът бе парфюмиран с аромат на море, а слънчевите лъчи целуваха кожата ми така, както морските вълни брега. В този момент си мислех, че няма нищо по- красиво и нежно от това, което ме заобикаляше и може би бях прав докато...

    Лежах на плажа и изведнъж слънцето се скри, вятърът спря да подухва, а морето като че ли замръзна. Повдигнах очи и видях ... теб. Ти стоеше до мен и необезпокоявана от нищо се готвеше да изпиташ нежното погалване на слънчевите лъчи върху себе си. Вперих поглед в лицето ти. Господи, колко красива беше! Едва тогава разбрах защо слънцето се бе скрило – неговата красота бледнееше пред твоята. Черната ти като абанос коса блестеше със силата на хиляди звезди, а синьо- зелените ти очи бяха събрали в себе си неотразимото морско дъно и красотата на безкрая. В този момент на екстаз ми се струваше, че съм в Рая, а ти си ангел- небесен, ала аз бях жив, а ти- момиче с несравнима красота.

   Всеки ден идвах на това място с надеждата, че ще те видя отново и скучният ми ден ще придобие смисъл. Имах желание да те поканя на среща, но си мислех, че такова божествено създание не би излязло с един смъртен. Грешах! Не след дълго събрах смелост и те поканих, а ти с усмивка прие.

   От този ден нататък сме постоянно заедно и не мога да си представя  дори и една секунда без теб. Ако ти си отидеш за миг, всичко, което сме градили ще се срути, слънцето никога няма да изгрее, а небето ще плаче постоянно. За мен ти си най- хубавото нещо, което някога ми се е случвало, смисълът на моя живот, цветът на деня ми. Обичам те, ангел- небесен! Обичах те преди, обичам те сега и ще те обичам винаги, защото без теб за мен няма радост, младостта се превръща в старост, а животът- в мъка.

   Единственото, което ме крепи, мила моя, е това, че любовта ни е по – силна дори и от вечността, затова знам, че дори и след смъртта ще се срещнем с теб в Небитието като волни, влюбени души.Аз ще ти подаря звездичка вместо цвете, ще те стрелна с лъч вместо с очи и ще се намерим отново. Ще бъдем пак влюбени- като Ромео и Жулиета, и сърцата ни ще туптят в едно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ростислава Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно посвещение... и може би сте сродните си души - половинки много харесвам такива историйки
  • много ми харесваПОЗДРАВЛЕНИЯ

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...