17.07.2024 г., 12:27

Актуално

1.1K 1 4

Те не понасят чуждото щастие, успехи, талант и способности. Те са нагли, досадни и тяхното мнение е безусловно най-правилното. Удоволствие им доставя, да правят интриги, да злословят, да тровят живота на другите, съвсем безпричинно. Скандали в семейството, тормоз в училище, унижения в работата, посредственост, това е изкривило тяхната психика. Това са нещастници по принцип, хейтърите или мразещите, казано на български. Ведро отношение към живота, усмивки, доброта, любов, всеотдайност, стремеж към красота, всичко това ги вбесява. Когато заливат с помия, се чувстват спокойни, защото не са зле само те. Да мразиш вече стана модерно. Трагедията е в това, че омразата от социалните мрежи, се пренесе в реалния живот. Абсолютна перверзия е, да мразиш непознати. Няма конкретна причина. Но някакъв мразещ, беше наръгал с нож, съвсем случаен човек, защото му изглеждал прекалено щастлив. Това вече е дъното. Не е голямо геройство, да се изсереш върху нечия усмивка, за да изглеждаш велик, в собствените си очи. Нищожество си и ти го знаеш. Омразата пълзи по света, в семействата, в работата, в социалните мрежи,  в политиката. Светът се затрива. Защото омразата води към Ада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво си го написал. Омразата, както и любовта, обаче е лично отношение. В социалните мрежи нищо не е лично, то е на мрежата, на облака, на представата. Живеем ли в облачно пространство - нито любовта, нито омразата са напълно истински. Създава ги чувството за анонимност, което винаги е дяволски предопределено и предизвикателно. Адът е тук. Ние го кладем.
  • Съгласен.
    Поздравявам те.
  • Колко вярно и...жалко е! Светът изгуби милост, доброта. Сега се шири омраза, гняв и простотия. Тя гори и унищожава всичко. Светът е пред загиване!
  • Така е, но онзи, т.нар. хейтър, не може да приеме, че има по-добри, по-умни, камо ли по-щастливи хора...
    По-лесно е да се плюе.

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...