exuded
Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото право. Живея и работя в Банкя и София. Пиша предимно проза, от 1984 г. Публикувал съм в електронното списание „Литературен свят”; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са поместени в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха отпечатани „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“) и "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", а в 2018 година в КК "Труд" беше издаден сборникът "Мравка на перваза".
Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ми син учи право и надничам в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е.
Избрани произведения
-
Проза
» Разкази
969
14
20
Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ... -
Поезия
» Друга
603
9
7
Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен. - Проза » Разкази 832 8 12 Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...
- Проза » Разкази 141 7 14 Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...
- Проза » Разкази 224 7 10 Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
