exuded

Име Владимир Георгиев

Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото право. Живея и работя в Банкя и София. Пиша предимно проза, от 1984 г. Мои творби са публикувани в електронното списание „Литературен свят”; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са публикувани в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха публикувани сборникът с разкази „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“, Пловдив), и книгата "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", Пловдив.

 

Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ми син ми учи право и надничам в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е.

Избрани произведения

  • Калинка

    Проза » Разкази   182  12  13  Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
    Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
    Обичаше къщата.
    Не обичаше г ...
  • Гарван гарвану

    Проза » Разкази   242  12  Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...
  • Капчица върху прозореца

    Поезия » Друга   150  Защо се свличаш? Моля те, недей.
    Бъди си там, където се отрони.
    Изгря и падна. Поживей!
    Преди сълза да станеш. Или спомен.
  • Миниатюри

    Проза » Други   127  Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
    Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
    После сигурно ще ...
  • Удавяне

    Поезия » Друга   89  Как възниква мълчанието?
    Навярно с целувка без ек.
    Или пък със скрито съзнание,
    Че целуваш предмет, не човек.
    Как се прикрива мълчанието? ...

Още произведения »

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.