exuded

Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото право. Живея и работя в Банкя и София. Пиша предимно проза, от 1984 г. Публикувал съм в електронното списание „Литературен свят”; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са поместени в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха отпечатани „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“) и "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", а в 2018 година в КК "Труд" беше издаден сборникът "Мравка на перваза".  

 

Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ми син учи право и надничам в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е.

Избрани произведения

  • Калинка

    Проза » Разкази   780  14  19  Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
    Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
    Обичаше къщата.
    Не обичаше г ...
  • Гарван гарвану

    Проза » Разкази   684  12  Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...
  • Капчица върху прозореца

    Поезия » Друга   482  Защо се свличаш? Моля те, недей.
    Бъди си там, където се отрони.
    Изгря и падна. Поживей!
    Преди сълза да станеш. Или спомен.
  • В ляво от челото

    Поезия » Друга   90  Има там, в ляво от челото,
    Някаква ужасна мисъл.
    Боли. И стърже на стъклото.
    Студено е. А нямам аспирин.
    Разтривам тази мисъл сутрин, ...
  • Змеят

    Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца   122  Всички в града говореха за Змея.
    Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.