Актуалността на историята с Ева и змията
Хиляди години след като е записана въпросната история, щем не щем, абсолютно всеки ден сме в позицията на Ева. Не е изненадващо това, че сме подложени на изкушения. Любопитното е, че сатаната изрича срещу нас абсолютно същите подбуждания, които е отправял и към Ева, само че сега тези насоки са облечени в малко по-различни думи. Същността им обаче е същата, каквато е била преди толкова много години.
Нека си припомним няколко стиха и какво казва всъщност сатаната на Ева, използвайки змийското тяло.
Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
Битие 3:1-5
В посочените стихове змията отправя определени подбуди към Ева. Това са същите насоки (лъжи), които съвременният свят отправя към човека.
А) Човек трябва да опита от всичко на този свят.
Б) Бъди себе си.
В) Бъди свободен.
Г) Ти заслужаваш повече.
Това са лъжи, а истинското им значение е ясно.
А) Опитай от всичко, за да умреш.
Б) Нищо, че си Божий образ и подобие. Откажи се от това и се опитай да се опълчиш на Бог и да заприличаш на сатаната.
В) Бъди роб, поробен и победен от греховете си.
Г) Възвеличай се и се гордей като сатаната. Бъди подобие на сатаната.
Нека обмислим против какво се опълчват или от какво се отказват всъщност Адам и Ева, подведени от лъжите на дявола.
Може би има и още важни привилегии, от които първите хора са се лишили, но посочените по-горе са основните.
Има обаче и още един лош девиз, който светът днес ни натрапва. За неговото изпълнение Адам и Ева дори не се нуждаят от допълнително подстрекаване от врага. Става въпрос за следния лозунг: “Не съжалявай за нищо”.
Когато са разкрити от Бог, двамата дори не се покайват. Не искат прошка. Просто се оправдават. Ева обвинява змията. Адам обаче стига по-далеч от оправданието. От негова страна, забележете, има обвинение към Бога, че му е предоставил такава жена.
Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.
Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
Битие 3:12-13
Има и нещо положително в цялата работа. Ние не сме съвсем като Адам и Ева. Изкупени сме от Иисус Христос и чрез него сме помирени с Бога. Остават ни борбата със злото и покаянието за греховете, които ни петнят. Дали ще рухнем като нашите прародители, или ще победим като Спасителя? Имаме свободен избор и трябва да изберем, макар тази задача да е болезнена. Какво избираме? Истинската свобода и призванието да сме синове, дъщери и подобия Божий или злото, което са греховете, водещи към страх, срам и смърт?
Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.
Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
Послание на свети апостол Павел до Римляни 5:15-21
© Галифрей Михайлов Всички права запазени