Анализирайки remer

  Отваряме профила на remer в сайта “Откровения”. Вместо снимка се мъдри ретро изображение на куфар, очевидно свалено от някоя база в Интернет. Ще го преглътнем. В края на краищата никой не е длъжен да публикува ухилената си снимка, освен, разбира се, ако не е 19-годишна девойка с амбиции да пробие като фотомодел. В последния случай е просто задължително.

  На мястото на името четем „Наследник на Куфара”. Какво, по дяволите, е това? Може би просто поредният луд, изпуснат из дебрите на Интернет? С известна мъка потискаме импулса тутакси да затворим профила и да отворим някой еротичен сайт за оправяне на послевкусието. След като се успокояваме, правим кратък преглед на заглавията и виждаме, че сред творбите на потребителя има нещо като пиеса с подобно заглавие. А1, А2, дигитално увеличение 10%, народна носия... какво по...? Обаче, чакай, тук може да има нещо! Я да го прочетем още веднъж...

  Добре де, няма да го затваряме веднага! Нека хвърлим един поглед на статистиката. Регистрирал се е на 23.03.2009. Какво го е накарало да го стори, можем само да гадаем. Желание за изява? Опит да разбие оковите на самотата? Стремеж да отреагира нещо в реалния си живот? Колкото повече четем, се убеждаваме, че отговорът няма да е лесен. Защото този потребител явно не обича да разказва за себе си. Затова пък разказва за други хора. И неща. Опитите да го намерим в 62-та качени оттогава текста – като 38-годишния мъж, какъвто твърди, че е  – са обречени на неуспех, освен ако предприемем дългосрочна експедиция за събиране на парченцата от личността му, разпръснати в повече от 100 (по грубо изчисление) главни и епизодични герои, сред които екзотични фигури като хавайската гадателка от „Папагалът”, войнстващият гръцки гей от „Примери из античността” или старият индиански вожд от „Boat on the River”.

  Не бива да ни заблуждава и появата на remer тук-там из публикуваните фрагменти. Сдържан, ироничен, наблюдаващ винаги от разстояние, затворен в кулата си от леко перверзен снобизъм. Бързо се досещаме, че това е само един от героите на този потребител. Може би любимият и все пак не тъждествен с него. Също както Greg или канибалd от същия сайт, например, едва ли могат да се отъждествят със създалите ги потребители...

  Продължаваме да отваряме редящите се заглавия. Избираме онези с повече посещения или коментари. Отвреме-навреме надникваме и в по-непопулярните. Някои затваряме при първите редове, други сканираме, трети изчитаме внимателно и само понякога – много-много рядко – препрочитаме. Впрочем, някои се оказват съвсем кратки стихотворения, които човек ще не ще прочита, преди да е успял да затвори страницата...

  В калейдоскопа на думите се въртят безброй шарени светове – хора, епохи и места. Самонадеян, но тъжен самотник в австралийската пустиня. Учен от стерилното бъдеще, който открива любовта. Наивният декор на български аматьорски театър от 20-те години... И музиката, музиката, която винаги пулсира някъде зад кулисите...

  Постепенно ни става все едно. Какво значение изобщо има кой стои зад remer? Важното е, че е изпратил на белия свят 62 свята. Дотук. 62 разноцветни сапунени мехура. Някои по-големи, някои – по-мънички. Те отдавна летят из синьото небе – все по-далеч и по-далеч от своя създател. И чакат някой да ги вземе в ръце и да им вдъхне живот. 5-тият, 50-тият или 250-ият.

  Какво повече?