9.02.2012 г., 11:51

Ангелски крила

2.1K 0 3
1 мин за четене

Ангелски крила пърхат, докосвайки душите, приклещени под оловносивия капак на негативните мисли. Силиконовата балерина от музикалната въртележка повтаря безсмиления рефрен на промяната, която хората от Страната на Абсурда вече не очакват. 


И въреки че тези, които са позабравили "Приказката за стълбата", продадоха майката Родина за по-малко от 30 сребърника, не пропускат да отбележат своя принос към хората. Нищо че геноцидът срещу българите е факт и си върви по план, тези бездушни птици се самозабравиха от алчност и нарцисизъм. 


И какво от това? На кого му трябва тази сива схлупена къщурка, която рухна пред очите ни от престъпното (без)действие на малцина "отговорни" фактори.  България - късче земя от Рая с велика Мисия, дадена от Бога. 


И историята си изхвърлихме на бунището от чалга-култура и Криворазбрана демокрация. Българският дух от "Шуми Марица" е в предсмъртна агония и едва доловими са последните вопли на изстрадалия народ. 


Революцията, която е отложена за неопределено време, е всъщност вътре в нас самите. Външната промяна зависи от борбата със собствените демони, страхове и победата на духа над тъмните мисли и завистта. 


Изборът е само наш, остава да повярваме. Позитивните мисли привличат личното и общо щастие. А любовта е ключът към всичко. Ангелски крила пърхат в паралелната Вселена на истинската ни същност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Мария, за гражданската и чисто човешка позиция!
  • Много проникновено и болезнено вярно си се изразила в творбата си. Поздрав!
  • Благодаря ти Веси! Бъди здрава,обичана и влюбена в живота! И много творческо вдъхновение ти желая.

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...