Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща се тревога. До сутринта оставаха десет часа, а нямаше вече с какво да запълня проклетата самота. От срещата ми с него щяха да останат ароматните следи на секс по тялото ми и отекващите песни на Лана Дел Рей в съзнанието ми, а светещият екран от компютъра щеше да избледнява като умиращи звезди в очите ми. Любов отдавна не съм правила, но за сметка на това от много време споделям тишина.
Озовах се тук, защото интернетът вкъщи спря. Просто така, без да ме предупреди, насред втората чаша вино липсата на сигнал ме отдели от всичките ми приятели и от света. Ами какво щях да правя сега? Започнах да чета книга, но мислите ми по пътя изхвърляха думите в аварийната лента, докато те не започнаха да светят в сигнал за тревога. Не исках да си стоя вкъщи, но не исках и да съм навън. Станах от стола, но усетих в коленете си памучна лекота. Сядайки отново, видях образа на рошава жена в пижама, отразен в черния телевизор. Като от хорър филм атмосферата се нагнетяваше с усещането, че бях сама, но някой все пак ме наблюдаваше.
Така попаднах в неговия дом. Той винаги беше готов да ме приеме, да изсушим заедно бутилка вино, да изсушим себе си в моментна страст, та така да пресушим и скуката си. Лана долиташе до мен като от далечен свят, докато виех тялото си над неговото. Песните й не предразполагаха особено еротично, не че еротична бях и аз. Виждах гърдите си по стената, прикачени в сянката ми, създали за миг усещането, че ще притъпят отегчението. В този момент рухнаха под напора на оргазмени тласъци, слагащи края на всичко. Точно тук скритите неща от ъглите излязоха и заляха с присъствието си стаята и нас.
Не останах при него за през нощта. Откровението е хубаво нещо, но за кратко, след това става досадно. Сутринта тръгнах по добре познатия път за работа със слушалки в ушите. Сутрешният радио блок обаче внезапно беше заглушен от истерични писъци. От дясната ми страна долитаха крясъците на жена, излязла по пижама на улицата, която твърдеше, че някой я наблюдава, въпреки че е сама вкъщи. Виждайки, че жената е в сигурните ръце на съседите, продължих по пътя си напред. Вдигнах длан, за да помириша парфюма си. Вместо това усетих остатъчни ароматни следи от целувки. Мирисът заля цялото ми тяло, смесващ се с отдалечаващите се викове на жената по пижама и нежния глас на Лана, долитащ от слушалките. Комбинацията ми подейства изцеряващо. Влизайки на работа, поздравих непознат колега с най-широката усмивка на света. Асансьорът притисна всички аромати и гласове почти като във вакуум. Не бях сама.