Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща се тревога. До сутринта оставаха десет часа, а нямаше вече с какво да запълня проклетата самота. От срещата ми с него щяха да останат ароматните следи на секс по тялото ми и отекващите песни на Лана Дел Рей в съзнанието ми, а светещият екран от компютъра щеше да избледнява като умиращи звезди в очите ми. Любов отдавна не съм правила, но за сметка на това от много време споделям тишина.
Озовах се тук, защото интернетът вкъщи спря. Просто така, без да ме предупреди, насред втората чаша вино липсата на сигнал ме отдели от всичките ми приятели и от света. Ами какво щях да правя сега? Започнах да чета книга, но мислите ми по пътя изхвърляха думите в аварийната лента, докато те не започнаха да све ...