27.11.2008 г., 12:46 ч.

Аз и бунтът 

  Есета » Ученически
7302 1 5
5 мин за четене

Аз и бунтът

(Есе)

 

Бунтът, това е израз на желанието за промяна, на мечтата за едно по-добро, по-светло бъдеще, в което всяко нещо ще има своето определено място. Бунтът, това е на-чинът човек да заяви позицията си, да направи разликата между безразличието и защитата на една кауза.

Аз съм за бунта и бих участвала в него, бих застанала зад идеята за промяна, бих се изправила редом с всички, защото бих искала да бъда част от това ято, което ще направи една нова пролет.

През годините и вековете много неща се променят, губят своята форма – един владетел бива заместен с друг, една идея се прелива и видоизменя в друга, едно течение се обръща и влива в голяма река... Така животът приема много и най-различни измерения, защото всяка епоха има свои идеи за постигането на тъй нареченото равенство, свобода на личността, на творчеството. В последствие, когато тези идеи, тези движения вече са неподходящи и са неприемливи за хората, те биват сменени от други, може би малко по-добри от предишните. Тогава, за да променят статуквото, за да направят света около тях по-красив, по-лек, отделните хора се свързват в едно, стават тълпа, подобна на лавина, която помита всичко по пътя си.

Вероятно това е и което трябва да направи българският народ срещу една неадекватна власт. Трябва да стане на крака, да извика силно, защото гласът на 7 милиона българи е по-силен от този на 300 човека, които и в по-голямата си степен не се събират винаги на едно място.

Другата година през юли месец идват избори. Това ще бъдат моите първи избори, това ще бъ-де и моя бунт. Бунтът ми срещу игрите, на които ставаме свидетели всеки ден, срещу неадекватната система, срещу хората, които смятат, че имат цялата власт. Защото моят глас може да променя, моят глас ще бъде част от тези на малцината, излезли от вкъщи през този ден, за да покажат, че съществуват. Моята позиция, ще бъде заявена в един лист хартия, в един подпис, защото аз съм част от тази държава, от този народ, защото властта и институциите трябва да служат на хората, а не на парите, трябва да се прекланят пред историята и мнозината, пролели кръвта си за тази земя, а не пред чужди кумири и идеали. Защото държавата и животът се градят върху прахта на загиналите за тази страна.

Според мен наистина нещо трябва да се промени. Трябва да се промени нагласата на хората към самата промяна. Повечето сякаш лежат на тази кълка, че каквото ще да става не ги засяга особено, поне не и докато ножът не опре в кокала, докато случващото се не ги удари пряко в интересите им. Тогава тези хора са способни да ламтят, да плюят, да проклинат, защото това е най-малкото и най-лесното, което могат да направят, а повечето от тях като че ли никога не биха надигнали повече глас, отколкото свободата на словото и редът в страната би им позволил. Така се стига и до парадокса за тези хора. Те искат промяна, ламтят за нещо по-добро, но сякаш, сковани в страх и равнодушие към бъдещето, те просто стават сутрин за поредния свой ден – пък всяко чудо за три дни.

Докато пиша това, от телевизора в другата стая прогърмява репликата: „Пък дано младите хора не са загубили принадлежността си към тази страна и нейната история.” Тези думи прозвучаха тъжно, почти безнадеждно – като вик в пустиня. И наистина, като че ли младите хора – поне в по-голя-мата си част - са в процента на тези, проявяващи абсолютно безразличие към промяната, освен ако тя не се изразяваше в гръмки думи и словесно проклинане. Повечето от тях не виждат дори смисъл да остават тук и да бъдат граждани на една държава, която се отнася с тях както една мащеха към своите доведени деца.

Аз виждам смисъл да съм тук, да посрещам изгрева над бетонните здания, да изразявам гласно своето мнение с реалната надежда, че ще се стигне и до онзи момент, в който поне една малка част от всичко в тази страна, в моята България, ще бъде наред. Аз виждам смисъла да дам гласа си, макар да направя погрешен избор, защото така ще поема отговорността, вместо да обвинявам други, че сама съм оставила рожденото си право на глас в ръцете на другиго. И да, аз виждам смисъл в бунта, аз бих участвала в него, макар че не бих оправдала пред себе си невинни жертви, дори те да са за една кауза, дори да се превърнат в част от всички, жертва на боговете на промяната и бунта, чиято кръв ще положи основите на едно ново бъдеще за всички ни…

 (27.11.08)

 

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все по-често чувам ,че млади хора искат да променят нещата,които не им харесват„Да роменят“ ,не да избягат.Някои се връщат ,за да се борят.Дано са повече ...,дано са ДОСТАТЪЧНО!ДАНО!
  • Основоположничке - Привет!
    Добре е, че има такива млади хора И ДНЕС!
    Почти се бях обезверила!Поздравления!
  • Спомнете си за хан Кубрат и снопа пръчки...
    Учителите протестираха сами,Животновъдите простираха сами,медици протестират сами,шофьори,миньори,металурзи-сами...Е, и?
    Ако сме заедно ...може би!...не ще ни пречупят като снопа пръчки на Кубрат...
  • "..Защото моят глас може да променя.."
    Браво!
  • Хареса ми.Поздрав.
Предложения
: ??:??