„Аз не живея: аз горя!”
П.К. Яворов

  
В човешкото битие доброто и злото имат основна и водеща роля. От незапомнени  времена те се сблъскват и преплитат и по този начин осмислят човешкия живот. Като неразделна част от съдбата на всеки един те имат главно значение за това каква посока на живота ще избере човек.
   Още в Библията е заложен мотивът за доброто и злото чрез образите на Рая и Ада, чиито „управители” са съответно ангелите и демоните. Помежду си те са абсолютно противоречиви и взаимоотричащи се. Ангелите символизират божествената светлина, светлината на началото на живота, непорочната чистота на тялото и душата, докато техния противовес отрича светлото начало и признава непрогледната тъмнина на нощта, когато страхове на хората се засилват многократно и завладяват душата и мислите им. А на границата между нощта и деня борбата е най – оспорвана. Светлината в лицето на слънцето с всички сили се опитва да надвие нощта и винаги успява, защото слънцето всеки ден изгрява. Но въпросът тук се отнася до душите на хората и вечната борба в тях. Ако двубоят между деня и нощта преди изгрев слънце е най – яростен, то кога в душата на човек се установява такава борба? Отговорът е: цял живот. Спокойствие човешката душа намира изключително рядко и то никога не е за дълго време. Вечно в мислите и постъпките си един човек се раздвоява между светлината и тъмнината, моралното и аморалното, това, което е добро за него, и това, което е добро за другите. Противопоставянето е безкрайно, но всеки има правото и възможността сам да избере как да мисли, чувства, постъпи. Някой би казал, че това мислене е погрешно и че съдбата е предварително предначертана, че чувствата никой не може да ги управлява или контролира. Но не е така. Човек стига да пожелае, е способен да преобърне идеите на целия земен свят, за да направи това, което желае, това, което душата и разумът му подсказват. Човешките възможности са ограничени единствено от времето. Само то понякога се явява съвършено кратко за изпълнението на великата цел, която си е поставил човек.
   Всяка личност има изначалното право да избере дали да позволи на ангелската чистота, или на гибелната демонска тъмнина да завладее душата, разума и тялото. Ако разрешим на едното от двете да наложи влиянието си, то тогава цял живот ще следваме едни и същи идеали, ще имаме едни и същи ценности и мисли, защото развитие само в едното направление няма. Ти го приемаш такова, каквото е, и нямаш никаква възможност да го промениш. Но пък ако позволиш на двете начала едновременното и заедно да те завладеят, то тогава интересното тепърва предстои. Самата борба, което ще се води в теб и която ще те увлича непрекъснато на двете крайности, ще ти дава стимул да живееш пълноценно, като грабиш с пълни шепи и от радостта на светлината, и от мъката на тъмнината. Това вечно противопоставяне постоянно ще накланя везните ту на едната, ту на другата страна. Но не смятай, че ще ти бъде трудно да прецениш кое от двете да избереш. Случаят, поводът, ситуацията ще ти дадат верния отговор и след като решиш хиляди дилеми, ще се научиш много бързо и лесно да преценяваш обстановката и ситуацията, в която попадаш.
   Яворов показва, че е избрал точно това – вечния двубой между деня  и нощта да бъде в неговата душа. Тогава човек вече не живее по начина, по който другите живеят, не чувства, не мисли, нищо не прави като тях. Тогава той е различен, отхвърлен може би, но точно такъв, какъвто иска да бъде – сам сред другите, но винаги със себе си. Така човек оставя диря в безоблачното небе на хората, живеещи по начин, познат от векове наред. Тогава човек не просто искри, а пламва, гори, но никога не тлее! Пожарът в него се разгаря мълниеносно и единствената следа, която оставя след загасналия пламък, е само споменът, който никога няма да бъде изгубен сред прахта на тялото и времето.
   Времето ни определено на тази земя е прекалено малко, за да го губим в лутане между доброто и злото, Рая и Ада, тленното и вечното. Мисията ни, отредена в този живот, не е толкова маловажна, колкото смятам ние. От всеки от нас може да зависи развитието на света и затова сме длъжни по всякакъв начин да сбъдваме мечтите си, защото така продължаваме вече започнатото от много други преди нас. Ако желанието ви е свързано със следване единствено само на доброто или злото, ваша воля. Но ако се стремите да оставите следа в света, да го промените, да не бъдете забравени, тогава допуснете в душите си и ангела, и демона и се наслаждавайте на резултата. Животът ви ще се промени и ще се различа коренно от този на останалите и вие трябва да имате силата да го удържите и да не се отказвате. И дори да решите сами да сложите край на живота си, това не значи, че сте били слаби или неволеви. Напротив, имали сте силата и решимостта да прекратите пътя си на този свят свят и да се отправите към друг, непознат. Точно в това се изразява развитието на един човек, една личност, една душа – да има желанието непрекъснато да търси и открива непознатото, да изпитва качествата си и да ги усъвършенства.