Жената била най-красивото същество, най-обаятелното, най-голямото богатство. Така смятат мнозина и много жени са горди, че са жени точно поради тези причини. Казват, че жената е слабо и беззащитно същество, но аз вярвам, че тя е облечена в сила или поне една голяма част от жените са. Смятам, че тя е много по-силна от някои мъже и притежава повече мъжки качества, отколкото има в силния пол, но много представители на мъжкия свят изроптават и спорят с това твърдение, забравяйки например колко много в техния живот за тях са се борили майките им. Но светът често по презумпция забравя жертвите на жените, в които се крие най-голямата им сила. Нали сме все ние сме слабите и беззащитните, ако до нас няма някой мъж? Така си мислят мъжете обаче.

     Аз съм жена и съм силна точно заради или въпреки това. Боря се със съдбата си на жена. Съзнавам, че би ми било по-лесно да се бях родила мъж, но не би! Не съм имала право на такъв избор. Явно Бог е избрал за мен по-трудния път, за да ми бъдат после по-сладки извоюваните житейски битки.

Винаги съм се възхищавала на мъжете, че са се родили мъже. Все си казвам колко хубаво щеше да ми бъде да съм мъж. Думата ми щеше да бъде закон пред моята жена и само тя да е посмяла да си помисли обратното … Ще бъда обичан, нахранен, задоволен, а тя трябва да ми е благодарна, че я издържам, защото мога да си го позволя. Все пак все още в световен мащаб мъжът вади повече пари от жената. Мъжкият труд е по-високоплатен, защото тази норма е заложена от други мъже, които са определили това да е така, а парите правят човека според представите на много българи. Ако бях мъж, щях да имам до себе си жена, която да ми угажда, защото жените в повечето случаи това правят. Щях да я направя зависима от себе си. Щях да повишавам тон пред плахите й опити да защити себе си, защото аз съм мъжът и в моите мисли тя стои по-ниско от мен.

     Но аз съм жена, за Бога! Аз съм воин с ранимо сърце. Често оплаквам тихо съдбата си, но я и приемам. Аз съм жена и мисля за чувствата на другите, защото в мен е заложена съзидателната сила да създавам, не да разрушавам. Нося болките и сълзите си с усмивка на лице и се преструвам, че съм по-силна и издръжлива, отколкото съм всъщност. Боря се срещу мъжкото его и мъжките предразсъдъци. Боря се срещу мъжете, когато трябва и аз ги побеждавам всеки път и побеждавам, може би защото съм жена и защото се уча да се възприемам като такава. Не като слабото и беззащитно същество, а като облеченият в сила воин, който съм. Докосната от Бога и изкушавана от дявола, аз се стремя да се съхраня и оцелея като жена.