Аз съм различен
Ако преди време някой ми беше казал, че е различен, бих се изсмяла по моя си ироничен начин. Какво различно може да има в теб? В желанието си да си друг приличаш повече на всички, отколкото на себе си. Но сега не е преди време и аз плача, а не се смея. И вярвам, защото го видях със сърцето си, усетих го дълбоко в душата си. Синьото пламъче на живота е вътре в нас и аз мога да го погаля без да се опаря, да го накарам да се разгори още по-силно.
Наистина ли хората са толкова не-вярващи, че ме наричат луда? Чувам го от всеки, но аз вярвам в тази лудост и единственото, от което се притеснявам, е да не я загубя. И ето ме тук, на кръстопът. Дали да повярвам в съдбата си или да я оставя да се разбие в стената на здравия разум.
Всичко започна преди месец. С една книга. Интересното бе, че я бях видяла преди време на един рафт с прашасали книжки. Съжалявам, че не посмях да я взема, видя ми се малка и незначителна. Толкова много неща можеше да са по-различни, но както се уверих - всичко с времето си. И нещата станаха така: събрали се двама "луди" и започнали да убеждават другите около себе си, че и те могат . Но другите не им повярвали, те дори не ги изслушали. Добре, тогава ще ви покажем.
Инцидентно или не, нещата започнаха да се случват. Аз променях съдби със силата на не-знанието си, отначало. Със силата на всички мои не-щастия и не-вяра. Но оттук започна моят урок. От момента, в който прашасалият приятел ми показа, разказа за себе си. Той дори ми разкри тайната си. За онази тъмнина, която човек носи вътре в себе си и за пещерата, в която се крие, когато е самотен. За вярата му. Простичката му мечта, че един ден ще види своя блян, окъпан в светлина. Това видение да стои и да му шепне истините за живота, но не на хартия, а на ухо. Аз Аз му вярвам и го подкрепям. Всеки заслужава своето чудо...
... И мина време и аз им показах. Един приятел ми сподели: "А знаеш ли, че ако не беше ти, това нямаше да ми се случи?". Да, знам. Но тогава си замълчах. Вътрешно обаче се зарадвах за себе си и за него също. Искам да кажа, че той не беше единственият, който ми каза това.
Ако си повярвал и искаш и на теб да ти се случи чудото - пожелай си нещо. Ако си сигурен, че това е, което искаш - Прегърни ме силно. Не е нужно да говорим. Думите винаги убиват момента. А сега бързо ме пусни и бягай! Аз ще взема не-вярата ти с мен, а за теб ще има само щастие.
Това съм аз. Взимам всичко лошо и оставям само най-доброто. Но не си мисли, че аз правя всичко. Това зависи от теб, от пламъчето вътре в теб. Ако повярваш истински, ще се получи. Затова ти казах да бягаш. Не искам да ме питаш за неща, които не зависят от мен. Аз съм само началото.
Искам да ти призная нещо. Страх ме е да прочета книгата докрай. Страх ме е чудoто да не си отиде от мен. Страх ме е от онзи мрак, от онази черна дупка.
Затова, моля те, не позволявай на пламъка да изгасне. Това е единственото, което ме води в тъмнината.