"Аз знам, че нищо не знам" Сократ
Всеки втори човек, когото срещна, претендира, че знае нещо в дадена област. Това е безспорен факт. Физиците знаят за гравитацията и движението на телата, биолозите - за клетките и строежа на тялото, а пък историците - за хора и войни, останали завинаги в историята на човечеството.
А какво знам аз? Аз уча за хора, които никога не съм и няма да срещна, за войни, в които никога не съм и няма да участвам, за планети, на които никога не съм била и едва ли ще бъда. За молекули, атоми и йони, които не мога да видя, за абстрактни неща, които не мога да докосна и почувствам. Има толкова много неща, които никога няма да опознаем напълно и да почувстваме със сетивата си, на това ли е наистина най-важното от краткия ни "престой" на земята? Според мен не...
Лично за мен, най-важното нещо е да опознаеш себе си. Да се разбереш как би реагирал в дадени моменти, да се научиш на търпение и разбиране, да преживяваш моменти, които засягат твой близък или приятел, а не теб ...