20.08.2006 г., 23:36 ч.

Б О Л К А Т А 

  Есета
1962 0 3
2 мин за четене
           Понякога искам да направя нещо различно, което да разнообрази сивото ми ежедневие. Искам да усетя, че живота тече - макар и бързо. Искам да съм щастлива, но не успявам. Случвало ми се е да стоя и да не знам какво да правя. Понякога дори ми се струва, че хората около мен са усмихнати, щастливи, а аз не съм. Аз съм нещастна, защото не мога да споделя болката си с никой друг - не защото не мога, а защото не искам. Никой няма да ме разбере. Никой не вижда как сърцето ми кърви, защото е разбито; защото страда заради любовта. Единственото нещо, което ме правеше щастлива; караше ме да се чувствам сигурна и обичана. Но вечея няма - любовта я няма. Отиде си. Остана само болката - моята нова спътница. И ако до вчера съм вървяла по една пътека - ръка за ръка с любовта, то от днес вървя с болката, страданието, огорчението. Иска ми се да изкрещя, но няма смисъл, защото всички ще разберат, че съм сама. А няма смисъл; не искам да преча на никого. Другите хора си имат собствен живот. Те не са виновни за моето нещастие. А и кой ще се интересува от мен?! Може би никой, а така е по-добре. Сигурно, защото съм свикнала да се справям с трудностите сама. Не се нуждая от ничия помощ и съжаление. Но въпреки всичко, аз вярвам, че съм силна и, че ще се справя сама. Последният път, когато се влюбих, беше истински. Мислех си, че ще е забинаги, но явно съм се заблудила. Човекът, в който се влюбих беше невероятен. Обичах го с цялото си сърце. Бях сляпа от любов - вярвах, че всичко ще бъде прекрасно. Той от своя страна ме обожаваше - и в Ада би отшъл заради мен. Благодарение на него разбрах - "Какво е това Любов?", разбрах как се обича. Винаги ми казваше "Обичам те!" и аз мислех, че е така. Това беше приказка, в която аз бях принцесата, а той рицарят на бял кон. Но, уви, тази приказка нямаше "happy end". Вместо това, всичко приключи. Розите, които ми подаряваше, в един момент се превърнаха в стрели, пробождащи влюбеното ми сърце. Остана само болката, която ме пронизваше и имах чувството, че идва краят на света. Остана само спомена, към който всеки ден се връщам. Нищо друго не остана. Днес сърцето ми е разбито на хиляди малки парченца. Появиха се и горчивите сълзи, които никога досега не бях ронила заради някое момче. Това е горчивата истина; това е болката... от истинската любов!!!
 

© Алехандра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво,Али!!!Страхотно е!Много чуствено есе.Поне на мен страшно много ми хареса!(6+)
  • не искам да оценявам есето дали е добро или не,защото това няма значение,когато то е искрено!Нищо не може да замести искреното послание.Особено на страдащия човек...и аз съм се чувствала по същия начин...но винаги си казвам "Всяко зло - за добро!" и това ми помага да не гледам в миналото си със болка,апо-скоро с малко тъжна усмивка
    Бъди щастлива отново!
  • Мила Алекс,повярвай-след всяка любов боли,нали за това е Любов!
    Но знай-щом затвориш една страница,винаги отваряш нова след това! Успех и горе главата!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??