Rilska-Iglika (Петя Борисова)
37 182
27.02.2018 г., 20:51 ч.

Белези 

  Есета » Философски
1356 3 6

Твоите "белези" са красиви, не защото са лицеприятни, а защото са следи от твоите болки, твои уроци, твое превъзмогване и твое осъзнаване... понякога част от осъзнаването и на друг. Те не могат да заличат истинската ти същност, а са важна част от твоя път към себе си. И това, че си тук значи, че си се изправил пред тях и си се справил, а ако има още нещо за учене и осъзнаване от тях, когато дойде време и с това ще се справиш.

© Петя Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Стойчо! Когато съзнаеш неприкосновеността на душата, приемаш живота с всичко и нсистина ти остава повече време да му се радваш. Вече се усмихваш благо и на болката, все по-рядко се ядосваш и никога не е дълбоко. Осъзнаваш безпричинността на осъждането и го заменяш с разбиране на неразбирането. Тогава наистина можеш да състрадаваш, не да съжаляваш и да помагаш, не като противопоставяне, а като изцеление...
  • Болката е опит!
    Но трябва да търсим изход;и ти го правиш.
    Поздравления,Петя!😘
  • Благодаря ви, Гюлсер! Чела съм вашето есе за Самадхи! Ще намирам време да чета произведенията Ви! Те са споделяния за извървения път, осъзнаването, чрез него и постоянното утвърждаване на вселенската истина във всичко...
  • Харесах начина, по който приемаш болката - с много обич към самата себе си. Вярно е, учим се на доброта чрез болката. Силният я превръща в още обич, а слабият - в злоба. Кратко, но смислено изложение!
  • Оптимизъм... За един бит...
    Хубаво казано...
Предложения
: ??:??