Белоцветните вишни през януари

Две улици, и аз какво, някъде по средата.. Нито съм за тук, нито за там ставам. Е, къде да вървя, питам? По тротоара, добре де, ама къде е тоя тротоар за заблудените телета, които трета година вече я карат на осемнайсет, в душата са на трийсет и седем, а акълът им – и той не знае на колко е? Ами именно, че няма такъв още, цял булевард за сам човек строи ли се?

По едната улица ме дави праха на цветни тебешири, който само допреди малко имаше лечебната сила на пъстрата дъга след порой, а по другата.. По другата просто не е за мен. Рано ми е още, имам ехеее колко да уча. Хубаво, ще уча, ама от кого? По тебеширената улица вече съм ги отписала, така ми гъделичкат алвеолите, че направо ми се кашля. А по другата улица, където ухае на узрели вишни, там мен са ме отписали. Пък и тези вишни отвътре са пълни с червеи. Защо ми е на мен там да ходя? Ех, наивнице, наивницеее, мислиш си, че някой ще те помилва по ръката и ще те покани: „Ела при нас, белоцветните вишни, тук ти е мястото!”, добре де, ама като те видят, че за нищо не ставаш, пак ни по едната улица да тръгнеш, нито по другата. Нито си цвете, нито си плод. Е, не си виновна, какво да правиш, аха-аха изпече слънце и почнеш да зрееш, и пак слана пада. На тебеширената алея ще те гледат, ще ти се чудят, пък и ти ще скучаеш сам-самичка сред шарените картинки и глуповатия смях. Тая вишнева пътечка, ясно е, че те примамва с аромата си и сладките, узрели плодове. От тук ти се вижда, че няма шарени рисунки по земята и дупчици за игри на лимки, ама като тръгнеш, ще видиш как е. Вишните не са тъй белоцветни и пъстри, даже са по-сиви и от асфалта. Е, да, няма да те зяпат с изплезен език и да шушукат. Да се радваш ли, мислиш си, тоя сладостен сок, тези вишни - възвишени... Да бе, да, просто защото няма да те забелязват, затова не те карат да кашляш, защото си мижитурка, даже да ти се смеят не ставаш. Че кой брои листата по земята есенно време? Ще се намери някой, който да се спре, да се наведе и ти ще си кажеш „Аха, ето я моята вишна, видя ме, че и аз съм узряла, че и аз мога да давам сладък сок!”, пък той човекът си завързвал обувката.

Най-добре си постой още малко на светофара, той ще се сменя.. Червено, жълто, зелено, червено, жълто, зелено, червено, ж...

Напъпилите навреме цветчета, ще ги духва вятърът, заедно с тебеширения прах и неусетно ще отлитват на вишневата алея, ще си зреят и ще изгниват, но пък едновременно с другите вишни. Червиви, ама заедно. Постой, постой, сега и да тръгнеш, пак никъде няма да отидеш. Видяло се е, тук ти е мястото - нито на тротоара, нито на платното, ами на островчето по средата. Като си тръгнала рано-рано да пресичаш, сега тук ще чакаш! Пък знаеш ли, може да имаш късмет, пък да вземе да те блъсне някоя кола.