vega666
Гори ме бездната на световете, в които от случайност съм роден. И катедралите на мисълта - високи и студени, надвесени от Времето над мен. Очистени от смисъла на дребното. И неоставящи ме примирен!
Избрани произведения
947 резултата
Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...
  1684  45  29 
Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.
И спрях сред топлите ти устни - ...
  1418  36  28 
Поетът е роден за Самота
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.
Прокобата на времето го дави.
И без приятели се чувства най-добре. - ...
  1330  32  28 
Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
Зад мрачните девет земи ...
  1216  30  18 
Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.
Почувства ли последното желание ...
  1767  30  28 
Предложения
: ??:??