vega666
Гори ме бездната на световете, в които от случайност съм роден. И катедралите на мисълта - високи и студени, надвесени от Времето над мен. Очистени от смисъла на дребното. И неоставящи ме примирен!
Избрани произведения
1 205 резултата
Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...
  2563  50  37 
Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.
И спрях сред топлите ти устни - ...
  2179  42  36 
Поетът е роден за Самота
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.
Прокобата на времето го дави.
И без приятели се чувства най-добре. - ...
  2207  35  32 
Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.
Почувства ли последното желание ...
  2617  33  29 
Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
приют намерил само в гибелта.
Ще хванеш ли ръцете му протегнати ...
  3023  41  41 
Предложения
: ??:??