16.12.2011 г., 22:10 ч.

Без приятели не мога! 

  Есета » Лични
1520 0 0
3 мин за четене




                            Завинаги в сърцето ми


Ние бяхме около 30 хлапета, после бяхме 15 и накрая 6. И все пак помня имената на всички тях. Никога няма да ги забравя, защото имаме толкова общи спомени и емоции.

Бих искала да върна времето назад - при хубавите и лоши моменти, които прекарахме заедно. Всички поеха по различни пътища - едни заминаха да учат другаде, други се преместих в друг град, а трети просто забравиха за нас. Аз пак съм щастлива с малкото приятели, но искам да се върнат, много искам. Най-разочарована съм от хората, които не стъпиха на нашата уличка вече, тези, които си намират причини, за да не дойдат и тези, които ни заместиха с други в сърцата си, а бяхме толкова добри приятели. Мислех, че ще е вечно, но не - това е просто поредната мечта, която няма да се изпълни.

Изливам си душата в писма, които се опитвам да изпратя, но ме е страх, че ако видят от кого е, ще го скъсат или ще му се присмеят. Защо животът е толкова труден? Правя всичко възможно за приятелите си. Искам да изпълня мечтата си - да живея до край с истинските си приятели. Знам, че в живота ми ще се появят още приятели, но няма да е същото - те ще бъдат новите приятели, а аз си искам старите.

Както всеки истински приятел би дал живота на другаря си, така и аз. Сигурна съм, че не съм единствената, която изпитва тези смесени емоции - гняв, тъга и радост.

Бясна съм на тези, които ни забравиха. Толкова бързо ли може да ни заменят?

Тъжна съм за тези, които си отидоха, но все още ни помнят. Но се радвам, че са щастливи, те го заслужават.

Главно съм радостна, защото всеки миг с моите приятели ни прави по-близки. Когато бяхме малки, не си споделяхме, а сега плачем на раменете си, смеем се и се гледаме в очите. Но това не означава, че с тези, които не сме си споделяли, не сме приятели. Напротив, ние сме приятели, но в миналото. Защото единствените хора, с които си споделям, са тези, които останаха. Забелязала съм също, че преди много се карахме, почти всеки ден и не си говорехме понякога и месеци. Но сега, ако има изобщо момент, в който да се спречкаме, то няма да издържим разделени даже 15 минути.

Едно ми е на ум - Обичам си приятелите, било то стари или нови, или сегашни. Ще останат завинаги в сърцето ми!


© Деница Хаджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??